Спомени - първите и най-ярки в живота ви

  • 4 882
  • 94
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 619
... Гледам децата как порастват, трупат всеки ден нови и нови впечатления и се зачудих, какво ли ще остане в съзнанието им като спомен - ярък и незабравим.

Обърна ли поглед назад, винаги в съзнанието ми изниква една и съща картинка: дворът зад родната ми къща, по средата една престара круша петровка и аз отдолу, вперила поглед към недостижимите тогава, а така желани, сочни плодове по клоните...Сякаш е пред очите ми още напуканата кора, тревата и окапалите тук таме круши. После незменно се появява баща ми... Виждам се тичаща, щастлива и със скут, пълен с петровки... Винаги, когато се пресетя за този момент, се усмихвам, чувствам се блажено щастлива и безгрижна, обгрижена...
Около тригодишна бях.

А вие?
 

Последна редакция: сб, 06 юни 2009, 09:43 от luna

# 1
  • София
  • Мнения: 15 434
Първият ми спомен е от ваденето на сливиците, на три години. Помня всичко и до днес.Пред очите ми е като на филмче, въпреки, че вече минах 50-те.Имам и няколко и от детската градина, морето и елхите за Нова година, които баща ми правеше въртящи се, с цветни мигащи лампички и свирещи. Следващите ми спомени са вече от тръгването в първи клас.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 623
Тайна, и аз се сетих за моите сливици  Joy
Д-р Зоварис /лека му пръст/, в болницата на Руски паметник.
5 пъти ми каза да не се смея и да не мърдам, на шестия
такъв шамар ми врътна, че ми събра очите. В отговор така
го ритнах, че аз събрах неговите  Joy
После 100 пъти ми казаха да мълча и да не говоря, че раната
е прясна, но къде ти - шило в торба не стои  Joy
Имам стотици спомени и 2 теми няма да ми стигнат за да
ги опиша. Бях такава дивотия страшна, че имам какво да разкажа -
тамън в цяла една книга  bowuu

# 3
  • Мнения: 2 386
На 10 месеца - два гълъба, само образ.
На 12 месеца - болката от прескрипаните ми пръстчета на пантата на вратата на едно бунгало в Златни Пясъци.
На 18 месеца - абоката, плочките на пода в болницата и една рисунка на мече, в която се взирам, докато се борят за живота ми.

Никой не ми вярваше, че имам и трита спомена, докато не ги доказах с мноооого подробни описания, които никой друг от нашите не е помнел.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Аз ти вярвам. Първият ми много смътен спомен е как съм седнала в количката (от големите старите, дето са като кош) и мама ме разхожда из квартала. Точно това ми се е запечатало, без подробности, просто момент някакъв.

# 5
  • Мнения: 2 123
Винаги ми нахлува в мислите(може би заради болката) нарязаните ми крака от счупена бутилка бира!
Катеренето по дървото със зарзали, защото слънцето е напекло и на мен все ми се виждаха зачервени плодове нависоко!
И как не се извинявам на леличката от 1 ят етаж, затова че с брат ми й напълнихме кухнята с фунийки!Как ли не ни караше баща ни, ама ние не, че не!
Белезите ми стоят по ръце и крака от ужасно падане от колело на стръмен баир!От подобно падане и дъщеря ми има такива белези...

# 6
  • Мнения: 1 210
Първите са, когато бях на около година и половина- епизодични и кратки, но много ярки и цветни.

Една сутрин, една уютна къща с капандура в кухнята, откъдето ухае вкусно, едно голямо легло с голям татко и аз до него...едно пукнато стъкло, за което татко ми обяснява, че някакъв лъв с опашката си го е цапардосал, а аз се притискам все по силно и по- силно.  Laughing После татко запява "Una paloma blanca", но с текст, който е измислил само за мен  Grinning
Също помня как мама ми даваше едни матрьошки да си играя, но не от онези дървените, които влизат една в друга, ами по- големи, пластмасови, клатушкащи се и накъдето и да ги накланях, все се изправяха.
Също и аромата на елха на Коледа, която за малко не изгорихме със съседското момче...и после мама, която се караше, прегръщаше ме, пак се караше,пак ме прегръщаше, че си и поплака накрая.

# 7
  • Мнения: 836
... Д-р Зоварис /лека му пръст/, в болницата на Руски паметник.
5 пъти ми каза да не се смея и да не мърдам, на шестия
такъв шамар ми врътна, че ми събра очите. В отговор така
го ритнах, че аз събрах неговите  Joy
После 100 пъти ми казаха да мълча и да не говоря, че раната
е прясна, но къде ти - шило в торба не стои  Joy
...

Имах подобни преживявания с точно този доктор и тази болница. Simple Smile
И мен ме биха по главата като понечих да се разрева при вида на онази инжекция с упойката (сещаш ли се - с десетсантиметровата игла). И мед. сестрата си спомням ясно - висока, красива и много строга. Хвана ме на изхода на болницата, точно преди да им избягам.



... Първият ми много смътен спомен е как съм седнала в количката (от големите старите, дето са като кош) и мама ме разхожда из квартала. Точно това ми се е запечатало, без подробности, просто момент някакъв.

Мислех, че си въобразявам за спомените ми от няколкомесечна възраст. Но виждам, че е възможно да са си съвсем реални.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Също помня как мама ми даваше едни матрьошки да си играя, но не от онези дървените, които влизат една в друга, ами по- големи, пластмасови, клатушкащи се и накъдето и да ги накланях, все се изправяха.

Това са неваляшки Grinning

И ние имахме, много сладки бяха.
Ох, като чета за този лошия доктор изтръпвам. Аз изпитвам ужас от игли и болници, ако някой беше взел и да ме бие заради това, щях да изпадна в нервна криза сигурно ooooh!

# 9
  • Мнения: 1 210
Хей, вярно, да, неваляшки бяха  Laughing И сега като я видях, в главата ми се завъртя и една песен, която мама пееше за тях...нещо като "Куууукла- неваляааашка.." ама ха де,само до там. Ще и се обадя да я питам, дано си спомни какво е било. Еееех, че готино!
И аз имам един лош- как змията в зоопарка изяжда едно бяло мишле- още се чудя защо татко упорито ме държеше на ръце над тълпата пред стъклото и ми сочеше накъде да гледам, при положение, че се свивах в рамото му и мрънках.

# 10
  • Мнения: 1 517
Била съм около 3-4 годишна. Нашите си изпращат гостите, аз чакам с нетърпение да се изнижат от стаята и мятам чашите - или поне това, което е останало в тях  Grinning Вино, лимонада...не подбирам  Joy В един момент, тъкмо налапвам ръба на поредната и баща ми влиза...замръзнах като посрана  Mr. Green

Друг, малко негативен спомен - била съм по-малка - нашите ме оставя на село при баба за следващите 4 години (не че през този период не съм ги виждала де...), ЗАЗ-а тръгва, а аз гледам през прозореца и пищя...

# 11
  • Благоевград
  • Мнения: 2 849
Аз  си спомням, когато откараха майка ми в родилното да ражда брат ми. Останах с вуйна ми на терасата, и гледам от 4 етаж как майка ми се качва в ладата на дядо и тръгват и аз започвам да плача - Искам майка миии, искам майка миии, къде е майка миииии  Laughing Laughing Laughing а вуйна ми казва - Майка ти отиде да вземе Гошко  Laughing Laughing Laughing била съм на 4 години и 11 дни, спомням си го прекрасно.
Имам и друг спомен, била съм 2-3 годишна. Баща ми се прибира от Австрия и майка ми ме вика да го видя от терасата и аз казвам, Татко ми си идвааа, татеее, татко ми е с ГОЛЕМИТЕ КУФАИИИ с БОНБОНИИИИ  Laughing Laughing Laughing майка ми ми е казвала, че повече съм се радвала на бонбоните, отколкото на баща ми  Laughing Laughing Laughing

# 12
  • Мнения: 1 517
На селоо сме, брат ми е бебе, значи аз съм на около 4г.. И нали съм голяма кака, поверили са ми бебето да го приспивам  Grinning . Люлея коша и припявам...и в старанието си да приспя бебето и после да ме похвалят, така бясно почнах да блъска, че накрая го обърнах и кошчето го захлюпи като палатка  hahaha
Бой не съм яла, но много се уплаших.

# 13
  • Мнения: 4 490
Имам бегли спомени още от яслата, значи между 2 и 3 год., как седим на столчета в полукръг, как ни дават нещо в устата (от лъжица)  newsm78, обстановката - но това са само бегли спомени. Първият ми истински спомен е от раждането на сестра ми, била съм на 4, и после вече от детската градина нататък. Адски ясно помня първия учебен ден в първи клас, беше страшна жега.  Rolling Eyes

# 14
  • Русе
  • Мнения: 7 766
Много спомени и проблясъци имам от яслата. Да съм била на 1-2 годинки. Най-яркият когато мама ме прибира от яслата в един пролетен ден, вървим към сладкарницата и тя ми казва какво ще ми купи. Няма да забравя уханието на дърветата, слънцето и настроението. Нямам спомен какво ми е купила.
Няма да забравя как на 4 годиники се метнах от втория етаж, как издрънчаха стъклата на входа а аз стоях седнала и гледах как кръвта шурти по лицето ми. Помня всичко от тоя ден.
Общо взето много спомени имам от първите години.
Ще ми е интересно голямото ми дете какви спомени ще има за първите си години. Бил е на толкова места, видял е много неща, но какво ще си спомня  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт