Малко предистория - аз съм от втори брак на майка ми имам полубрат от първият, който е на 40 год. Никога не е работил или да сее гледал сам, все майка ми. Та счита,че той има психично заболяване и никой не може да я убеди в обратното. Много лекари отхвърлят всякакви такива последно бяха казали психопатия. Обясниха го като просто лош човек.Аз смятам,че има вече отклонения поради деградиралият му начин на живот. За преди това не мога да твърдя, доста факти са крити от мен и нямам пълна информация.
Ситуацията е следната идва и проси непрекъснато пари от майка ми за да пие, напива се и буйства доста зверски. Това е години тормоз. Не отбира от нямам и свършиха до като не му се дадат не мирясва и налита дори на бой. Многократно е лежал по клиники и за алкохолизъм и в психодиспансери за изследвания и прочее. Положението обаче излиза от контрол, тъй като родителите ми са вече възрастни, а той не престава, те го издържат изцяло нищо,че не живее при тях и за храна, и за цигари абе за всичко.
Преди няколко дни става инцидент поредният заплашва майка ми ако не му даде пари,че незнам какво си и посяга на баща ми и той е с посинено око и буза. В следствие почва да го заплашва със секира, че ще го убие и той не може нищо да направи, доста едър мъж е но е в години вече и реакциите са му забавени.Преди успяваше да го сложи на мястото му. Майка ми и дума не дава да се издума да се прибере някъде и да се грижат за него. Същевремено и тя е болна вече и баща ми се притеснява и за нейното здраве (доста е крехко)и не смее да вземе нещата в свои ръце както навремето. Страхувам се за тях и незнам какво да направя. Цял живот ги е тормозил и ми се иска поне старините им да са достойни. Мислех да се намеся аз,но пък знам реакцията на майка ми и това ме плаши. Доста пъти им е разбивал и жилищата и ги е обирал и какво ли не от този род. Говорихме си с баща ми, че ако бил негов син е щял да вземе мерки да е настанен някъде и че щом не може да се социализира няма да се чувства гузен от факта,че е някъде вместо у дома. Аз не мога да съдя никого, защото и аз съм майка и също незнам как бих постъпила в такава ситуация. Вие какво бихте направили при такова чудо в къщи, моля споделете ?
Те не ми казват за случките все ги разбирам от други присъствали на сцените,но пак близки де. Иска ми се да направя нещо да живеят спокойно,но незнам кое е правилно. Един ден това чудо ще остане мое наследство това също адски ме плаши, защото тогава щее застрашено моето семейство и оцеляването му.
Извинавам се,за дългият пост и предпоследното изречение дано не ви звучи грубо,но всичко това много ме плаши.