какво е решението при пиянски изпълнения с роднини

  • 2 067
  • 14
  •   1
Отговори
         Здравейте, пиша анонимно въпреки,че отдавна съм регистрирана ще разберете защо по - надолу в темата.
         Малко предистория - аз съм от втори брак на майка ми имам полубрат от първият, който е на 40 год. Никога не е работил или да сее гледал сам, все майка ми. Та счита,че той има психично заболяване и никой не може да я убеди в обратното. Много лекари отхвърлят всякакви такива последно бяха казали психопатия. Обясниха го като просто лош човек.Аз смятам,че има вече отклонения поради деградиралият му начин на живот. За преди това не мога да твърдя, доста факти са крити от мен и нямам  пълна информация.
         Ситуацията е следната идва и проси непрекъснато пари от  майка ми за да пие, напива се и буйства доста зверски. Това е години тормоз. Не отбира от нямам и свършиха до като не му се дадат не мирясва и налита дори на бой. Многократно е лежал по клиники и за алкохолизъм и в психодиспансери за изследвания и прочее. Положението обаче излиза от контрол, тъй като родителите ми са вече възрастни, а той не престава, те го издържат изцяло нищо,че не живее при тях и за храна, и за цигари абе за всичко.
         Преди няколко дни става инцидент поредният заплашва майка ми ако не му даде пари,че незнам какво си и посяга на баща ми и той е  с посинено око и буза. В следствие почва да го заплашва със секира, че ще го убие и той не може нищо да направи, доста едър мъж е но е в години вече и реакциите са му забавени.Преди успяваше да го сложи на мястото му. Майка ми и дума не дава да се издума да се прибере някъде и да се грижат за него. Същевремено и тя е болна вече и баща ми се притеснява и за нейното здраве (доста е крехко)и не смее да вземе нещата в свои ръце както навремето. Страхувам се за тях и незнам какво да направя. Цял живот ги е тормозил и ми се иска поне старините им да са достойни. Мислех да се намеся аз,но пък знам реакцията на майка ми  и това ме плаши. Доста пъти им е разбивал и жилищата и ги е обирал и какво ли не  от този род. Говорихме си с баща ми, че ако бил негов син е щял да вземе мерки да е настанен някъде и че щом не може да се социализира няма да се чувства гузен от факта,че е някъде вместо у дома. Аз не мога да съдя никого, защото и аз съм майка и също незнам как бих постъпила в такава ситуация. Вие какво бихте направили при такова чудо в къщи, моля споделете ?  
          Те не ми казват за случките все ги разбирам от други присъствали на сцените,но пак близки де. Иска ми се да направя нещо да живеят спокойно,но незнам кое е правилно. Един ден това чудо ще остане мое наследство това също адски ме плаши, защото тогава щее застрашено моето семейство и оцеляването му.
        Извинавам се,за дългият пост и предпоследното изречение дано не ви звучи грубо,но всичко това много ме плаши.
    

# 1
  • Мнения: 1 210
Свидетел на насилие е длъжен да съобщи за него в полицията. Те са органът, който адекватно ще оцени щетите, ще прибере насилника на топло за 24 часа, и така няколко пъти. Докато не му уври главата. Ако му харесва там, може и някой иск да заведеш.
Длъжна си да защитиш родителите си.

# 2
Оо това се разиграва 25 години,че и повече.Главата не му увря.След полицията става още по озлобен. Иск майка ми не разрешава да се заведе за да има дело примерно. Такова чудо просто ако не се види не може  и с думи да се опише.По - скоро дали мога и имам право да се намеся с риск да не си говорим с майка ми. Аз обаче като нямаща щети незнам дали ще ме чуе някой. На прокурор е даван нееднократно за принудително лечение, в момента в който го изпишат като,че ли от злоба се напива и прави това. Сега точно излезе от поредното лечение, буквално същият ден направи мизерията. Майка ми го съжалява,обича си го и много пъти го  е и изкарвала от там ако реши,че са го "упоили " и не бил човек. Гонен е от вкъщи половин година живееше сам и това също не е еднократен акт, не помогна. После си го прибира обаче

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 3 733
Пробвали ли сте да го настаните в частна клиника?  Човека може да се разстройва от това да пребивава в психодиспансера!?

         Един ден това чудо ще остане мое наследство това също адски ме плаши, защото тогава щее застрашено моето семейство и оцеляването му.
       

Да не би да те плаши факта, че ще си имаш сънаследник? Ще делите имуществото. Това ли те притеснява?

# 4
  • Мнения: 107


Да не би да те плаши факта, че ще си имаш сънаследник? Ще делите имуществото. Това ли те притеснява?


Мисля, че я притеснява унаследяването на роднински отношения с такъв брат-агресията ще започне да си изкарва на сестра си, ако пък преди това не е сторил нещо зло на страничен човек, който хич няма да си поплюва и да го осъди.
Но де юре и де факто са сънаследници и там ще има проблеми. За съжаление приятелите си ги избираме, а роднините-не.

Към авторката: Не е задължително да ме послушаш. Аз какво бих направила. Бих прекратила връзките си с близките. Дори майка ми и баща ми да ми се разсърдят, дори да си мисля после, че аз съм била евентуална причина за по-бързата им кончина, аз ще съм изпълнила това, за което са ме създали- да се самосъхраня в този свят, а и собствените деца. Може да звуча много грубо и егоистично, но най-разумното е това. Сама птичка пролет не прави-сама не можеш да се справиш, нужна е помощ и от държава, и от общество, а и от самите хора, които трябва да се променят-брат,майка, баща. Винаги се намира оправдание за всичко, ако не желаеш да го направиш. Децата са различни, дори възпитавани еднакво. Най-хубаво е да си останат най-близките приятели в живота, но все по-рядко виждам това. А както описваш брат си, за съжаление не ти предвещавам нищо добро - алкохолизъм, клиники, градираща агресия newsm78

# 5
  • Мнения: 1 761
Да имаш алкохолик наблизо е наказание,дори да не ти е роднина,никога не знаеш какво ще го прихване.
Аз на твое място бих се концентрирала върху моето семейство и детето,родителите ти са закъсняли с помощ за брат ти.Ако той не иска, а явно не иска, няма да спре да пие и така до безкрай.На пияница няма как да помогнеш,колкото и да ти е близък, а те такива разчитат на милостиня докато се напият и забравят колко много правиш за тях.
Бих преустановила всякакви контакти с брата, а ако се наложи и с родителите.

Преди години живеех под наем и хазяина беше алкохолик.Веднъж заварих една жена у дома,помислих,че му е приятелка, а тя била майка му, изглеждаше поне 20 години по-млада от него.Пихме кафе заедно и аз я попитах защо не живее с него, а тя ми каза,че всеки ден ще и иска пари и ако тя няма ще я убие.Жената предпочиташе да гледа внуците от дъщеря си,само и само да е далеч от такъв син.Всичко е имал като дете, не са му отказвали нищо,обаче като се е пропил не са помогнали нито изселване,нито лечение в Суходол,нито разговори.

# 6
AlexaS  какво сънаследничество ти направо ме уби. Ние сме от различни бащи, той си има своето наследство, а аз моето нито аз мояга да взема негово нито той мое поради факта,че не сме от един баща. В смисъл да поясня неговият ще му остави къща, а пък моят си има  и той какво да ми остави. Притеснява ме фактът,че ще съсипе моите родители, в това число баща ми дето винаги се е грижел за него, а не му е никакъв. Майка е със лошо заболяване всяко такова нещо може да я докара до болница страхувам се. И плаши ме точно това, което Биляна е описала унаследяването му един ден като още един член на моето семейство, с който обаче аз няма да мога да се справя. Ниго ще мога финансово да го издържам с неговите разходи,но това е най-малкото зло, по-голямото ще е това, че ще тормози моето семейство и деца ще лишавам тях заради него. Ох не мога и да се изкажа явно правилно, тъй като не ме разбра. Той е страшно агресивен, представи си прибирам го у нас,защото ще остане на улицата (това у нас не е наследство и не е негово)той ще изнесе абсолютно всичко, както направи с бащината си къща и ще го продаде за да пие. Като няма какво да изнася почва да налита с ножове за да му дадеш  пари и хора при него нямам неважи

# 7
  • София
  • Мнения: 7 980
Явно говорим за тежък алкохолизъм. Според мен трябва да упражните силен натиск върху майка ти, за да го приберат в специализирано заведение. То май там ставаше настаняването със съгласието на заболелия, но ако майка ти е в състояние да го убеди....Опитайте се да обясните на майка ти, че с това отношение му вреди, а не му помага.

# 8
Вече не е нужно  лицето да се съгласи, може и със сигнал от близките,че е агресивен и опрасен, но тя не позволява да остане там и там е проблемът. В смисъл уж се съгласява,а после отива да си го вземе. Точно това сега мисля да направя аз, но незнам дали е редно да подам сигнал  без нейно знание, но има вероятност да не ми проговори. Все пак тя е родител и може би е редно  тя да се оправя ох незнам.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 980
Ако имаш усещането, че животът на родителите ти е застрашен, то по-скоро подай сигнала. Дори с риск да не ти проговори повече.
Прави му много лоша услуга, да не говорим, че в случая той е опасен не само за себе си, но и за околните. Може да нарани и съвсем страничен човек, ако проявява и склонност към агресия.
Явно на майка ти хич не й се иска да признае, че брат ти е болен и има проблем, но в крайна сметка това е действителността...Алкохолизмът е болест според СЗО, дори и да приемем, че няма някакви психически нарушения.

# 10
  • Мнения: 107

Прави му много лоша услуга, да не говорим, че в случая той е опасен не само за себе си, но и за околните. Може да нарани и съвсем страничен човек, ако проявява и склонност към агресия.


Ето това трябва да разбере майка ти. Поговори си с нея. Знам, че в такива случаи проблемното дете е на първо място и се забравя другото-то е добре, оправя се,има всичко в живота в нормални граници. Но не е така. Ако си заравяте главата в пясъка, утре ще ви гледаме по телевизията за поредното ... заради пиянство. И ще бъде ли спокойна майка ти, ако един ден(дори вече да я няма) осъмнете ти и семейството ти с роднина престъпник? Въпросът не е никак маловажен и нещата трябва да се предвиждат и вземат мерки да не се допуска най-лошото. Като няма воля брат ти за собствен живот, да не съсипва поне чуждите.

# 11
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 639
Имаш ли възможност да се изнесеш в друг град, на друго място, където той няма да знае къде живееш и няма как да те намери? Можеш да се виждаш с родителите ти някъде навън или ти да ходиш у тях за да ги виждаш. С него няма да можеш да се справиш, явно освен алкохолизма има и психични проблеми. Ако това наистина е психопатия, то тези хора са способни на най-жестоки престъпления, ти трябва да се дистанцираш, за да се предпазиш - себе си и семейството ти. Майка ти като не разбира, да си го търпи, възрастен човек е, нищо не можеш да направиш.

# 12
Аз съм далеч от известно време, но това още повече ме кара да ги мисля.преди като бях при тях реагирах като те не желаят. Виках полиция, мъжът ми го укротяваше по един или друг начин и въпреки напрежението знаех,че мога да се опитам да направя нещо. Сега непрекъснато ги мисля, даже като стана това се ядосах,че няма на кого да оставя детето и да запаля колата да отида там. Същевременно многократно съм се замисляла ами ако стане най-лошото дето не искам (да са си живи и здрави хората) аз не мога да го оставя да гние като куче, същевременно не мога да рискувам собственото си семейство,здравето и спокойствието му. Доста сложен казус, не сме имали кой знае какви взаимоотношения с него като истински брат и сестра и въпреки това трябва да измисля начин хем ние да оцелеем хем и той да има адекватни грижи. Ще се опитам да говоря с майка ми в събота ще ида до нея.Като отида и видя последствията няма как да скрият и ще се почне разговорът. Ще изляза обаче пак лошата. Задавала съм и въпросът дали смята,че ще ми е добре на мен като я заняма нея и ми остави тези грижи (то не е само той, ми и племенница, която тя също гледа и баба ми пак тя търчи по нея живи и здрави да са ми мн. си ги обичам) Тя само повдигна рамене и нищо не ми отговори. Казвала съм и че не му прави услуга а напротив,но ефекта нулев. Отговорът беше ми какво да го оставя на улицата да мре ли той ми е дете и аз преустанових разговорът.

# 13
  • Мнения: 580
 Бих те посъветвала да проведеш много сериозен разговор с майака си. Дори би могла да й поставиш нещо като ултиматум- или се съгласява да го оставите някъде на лечение или да се оправя както знае, но без теб. Да видим колко време ще успее. Можеш да изтъкнеш, че не ти е никак приятно да гледаш собствения си баща с насинено око, и че за теб това е недопустимо.
  Ако по някакъв начин успееш да убедиш майка си в правотата си, бихте могли да помислите и за това те да си сменят жилището или нещо такова, да са далеч от него.
   За мен лично това е недопустимо поведение и щом самият човек не желае да си помогне и да му бъде помогнато няма какво ти да се мъчиш и да поставяш семейството си под стрес. Просто срязваш всякакви връзки и толкоз.

# 14
  • Мнения: 5 710
поправям се, няма решение ...

Последна редакция: пт, 12 юни 2009, 22:51 от 10cent's

Общи условия

Активация на акаунт