Не съм очаквала че ще пусна тема по този въпрос, но положението вече е много изнервящо....
Повечето от вас като чуят проблем с улично куче, сигурно веднага се сещат за захапан или нападнат човек.Обаче не.При нас нещата стоят по друг начин.....А именно:
Преди около 3 години започна строежа на блока ни.Бяхме там всеки ден, толкова се радвахме на апартамента си ! Пред строежа се мотаеха две кучета – едно сиво и едно рижо.Мечо и Сара. Тъкмо за Сара иде реч.Тя се привърза силно към нас, нали все бяхме там.Понякога и давахме къшей хляб, друг път просто я погалвахме.Но кучката ужасно ни обикна и започна неотлъчно да ни следва.Научи се да спи в апартамента горе, пазеше го.Когато се нанесохме, неотлъчно стоеше долу пред вратата на входа и ни пазеше.Познаваше колата ни от далече.Не сме я хранили кой знае колко, тя по-скоро се привърза заради ласките които и давахме, много любвеобвилно куче е.Друготот куче почина и остана само Сара.Превзе целия район и стана по-уверена.И тук идва проблема – Сара започна да ходи навсякъде с нас ! До тук добре, ще си кажете.Но в Студентски град е пълно с глутници кучета. Особено по пътя за градината на дъщеря ми.Тръгвайки с нас, Сара предизвикваше тези кучета и те ни нападаха. Тя от своя страна се криеше в краката ни и те нападаха нас. Детето ми изпадаше в шок и дълго не можех да я успокоя, един ден беше плакала цял ден в градинката......Слава Богу, до сега не са успявали да ни захапят сериозно.Сара идва с нас и до пазара /с-у Зимния дворец/ Онзи ден , въпреки че я гоних и пъдих, дойде с нас отново.Нападна ни цяла глутница а тя естествено се скри в краката ми.Нападнаха ни, един човек ги разгони а аз бързо се скрих разтреперена с детето в един магазин.Сара обаче застана пред магазина и не мръдна там един час.Аз не посмях да излеза.Накрая не се махна и аз се принудих да се кача на автобус за една спирка до дома ми ! /от Зимен дворец до НСА/ Така вече водя и детето на градина, с автобус.Живеем точно до последната спирка на 280 и въпреки че 16 ОДЗ е на метри от нас, аз всеки ден давам пари за билетче заради кучето ! Поне в рейса не се е научила още да се качва с нас. Живея в постоянен стрес дали кучката е пред блока и ще тръгне ли след нас.Дебим се като престъпници, детето вече се стресира....... Съседите също масово се оплакват от нея.И с тях ходи, и тях ги нападат глутници заради нея.Неколкократно звъняхме да дойдат да приберат кучетата.Идваха, но прибират само малките.Сара не я взимат защото е с рязано ухо, тоест кастрирана е.Това е някакъв кошмар.Отдавна не я храним вече, дори не я докосвам. Но тя пак продължава да стои пред б лока и да идва с нас навсякъде.Най-пресен е случая от вчера – със сестра ми и детето тръгнахме до пазара. Кучката – по нас.Сестра ми остана да я прогони а ние се затичахме напред с малката.След малко чух див лай, боричкане.Сестра ми звънна след малко и каза, че кучета са нападнали Сара, тя се скрила в краката и и те нахапали сестра ми.Слава Богу през панталон, та няма последствия.С естра ми бързо побягнала и се скрила в блока, бече ужасно уплашена. И това се случва вече толкова пъти.......
Мили хора, какво да правим ? Редно ли е да треперим и да се крием от куче, което е толкова болезнено привързано към нас ? Повярвайте, не сме и дали чак такъв повод за привързаност, всички от блока са и хвърляли ядене.....Явно защото ни познава още от самото начало така ни обича.Но това не е живот.Заради нея ние вече почти не излизаме а детето ми се стресира, и като я види ме кара да се върнем.Вчера ми каза – „Мамо искам да стана фея, да те скрия в ръчичките си и да не може Сара да ходи вече по теб......“
Мислихме да я качим и да я откараме някъде далеч.Звучи жестоко, но какво да направим.....Само дето никой не се наема да направи това. На всеки му е жал.
Моля ви, приемете темата ми сериозно и дайте съвет какво да сторим.Иначе Сара е прекрасна и добра кучка, но вече осиновихме едно бездомно куче на село, и нямаме място и за нея......
Днес пак няма да излизаме.....Сара отново е долу.Мислехме да ходим пак до пазара но там има глутници кучета и се уплашихме.Ще чакаме да се махне.Е това не е живот.
Благодаря, че ме изслушахте.