поредната семейна драма, регистрирана съм и преди писах за един проблем, но нещата не се оправят и затова сега пак да си изплача болката и да ми кажете аз ли не разбирам нещо и не съм права в държанието и изискванията си към др. човек или...
накратко - заедно от 15 год, с дете на 2, не сме живели заедно докато не забременях, сега живеем със свеки и др. роднини на 10 мин път от вкъщи; мн ме е обичал винаги чак до задушаване, а аз бях страната, която се дърпаше все не бях сигурна че искам да съм с него и тн. с раждането на детето нещата се обърнаха (винаги ми е казвал, че ще дойде един ден в който ще спре да ме обича); реши да се захване сериозно с бизнес, за да ни издържа. не ми помагаше мн за детето все пак хора около мен, нямало да седи до гъза на жена си общо взето се опасявам, че няма да предам обективно нещата, защото и в момента съм афектирана и ще ми кажете какво правиш с този човек все още. започнах отново работа, не разчитам за него на пари, бабите помагат и гледат детето, гледма поне събота и неделя да сме заедно, макар че той си има неговата работа в която аз и там помагам; но все е недоволен, няма благодарност за нищо, знам че аз съм си го избрала и къде съм гледала но някак си е научен от техните за нищо да не го закачаме, занимаваме и сега това се прехвърля към мен (майка му си е вкъщи когато трябва и той на това разчита). вече не можем да говорим нормално, все се търси под вола теле; не искам да е като преди 15 год, да се държим за ръце или да се лигавим, но елементарно уважение и внимание / отношение към половинката; как си що си; ако ми се обади през деня е за да ми даде някоя задача да му свърша; на моменти си мисля дори, че ме използва;
все си мисля, че живот и здраве ако заживеем отделно ще е по-различно, но на него не му изнася и това.
стана мн дълго и заплетено и ако имате въпроси ще ви отговоря.
не търся съвети а по-скoро дали съм права или .... просто изисквам прекалено мн от човек който не е свикнал на това и му досаждам и мрънкам, но все си мисля че във всяко семейство имат някакви задължения, цели и т.н. можбе би прекалено мн гледам чуждите връзки окло мен.
накратко - заедно от 15 год, с дете на 2, не сме живели заедно докато не забременях, сега живеем със свеки и др. роднини на 10 мин път от вкъщи; мн ме е обичал винаги чак до задушаване, а аз бях страната, която се дърпаше все не бях сигурна че искам да съм с него и тн. с раждането на детето нещата се обърнаха (винаги ми е казвал, че ще дойде един ден в който ще спре да ме обича); реши да се захване сериозно с бизнес, за да ни издържа. не ми помагаше мн за детето все пак хора около мен, нямало да седи до гъза на жена си общо взето се опасявам, че няма да предам обективно нещата, защото и в момента съм афектирана и ще ми кажете какво правиш с този човек все още. започнах отново работа, не разчитам за него на пари, бабите помагат и гледат детето, гледма поне събота и неделя да сме заедно, макар че той си има неговата работа в която аз и там помагам; но все е недоволен, няма благодарност за нищо, знам че аз съм си го избрала и къде съм гледала но някак си е научен от техните за нищо да не го закачаме, занимаваме и сега това се прехвърля към мен (майка му си е вкъщи когато трябва и той на това разчита). вече не можем да говорим нормално, все се търси под вола теле; не искам да е като преди 15 год, да се държим за ръце или да се лигавим, но елементарно уважение и внимание / отношение към половинката; как си що си; ако ми се обади през деня е за да ми даде някоя задача да му свърша; на моменти си мисля дори, че ме използва;
все си мисля, че живот и здраве ако заживеем отделно ще е по-различно, но на него не му изнася и това.
стана мн дълго и заплетено и ако имате въпроси ще ви отговоря.
не търся съвети а по-скoро дали съм права или .... просто изисквам прекалено мн от човек който не е свикнал на това и му досаждам и мрънкам, но все си мисля че във всяко семейство имат някакви задължения, цели и т.н. можбе би прекалено мн гледам чуждите връзки окло мен.
