Преди два часа събра половината от багажа си и си тръгна....
Това се случва за най-малко 10-ти път за две години.Зад гърба си имам и един несполучлив 4-месечен брак,който не броя за нищо вече.Все се чудя дали съм прекалено добра и наивна,или съм си направо глупава.....
Запознахме се два месеца,след като беше приключил бракът ми.Всичко стана толкова бързо,че след месец решихме ,че искаме да си имаме бебе,а след още 2 вече бях бременна и щастлива.В 8-мата седмица от бременността прокървих и се започна едно висене по болници повече от месец и лежане до 5-тия месец.В най-трудните мигове кой мислите беше до мен?Майка ми...Защото скъпичкият не можеше да осъзнае ,че ще става татко и правеше фасони,като не се прибираше вкъщи,а спеше при приятели,или пък си ходеше във Видин...На изписването на детето отново имаше номера и изпълнения...Той беше спокойният в семейството,а аз бях страшилището...Така излизаше.Човекът лекичко ме предизвикваше и дразнеше и след това кой е лудият според вас?...Та така...От няколко месеца почти всяка седмица си тръгва и всеки път се стигаше все по-далеч със събирането на багаж.Този път вече и двамата бяхме категорични,че няма да ни бъде...Мъчно ми е!Обичах го много,много....Изненади и подобни хубавинки се правеха единствено от моя страна...В един момент и аз се отказах,защото нямаше смисъл...Любовта не беше подхранвана и в един момент явно се изпари....Обичам го,но знам ,че никога няма да се разбираме-прекалено сме различни...Навикът също играе много силна роля в момента....Незнам...Трудно е да опиша всичко....Сърцето ми се е свило и се чувствам ужасно....
Това се случва за най-малко 10-ти път за две години.Зад гърба си имам и един несполучлив 4-месечен брак,който не броя за нищо вече.Все се чудя дали съм прекалено добра и наивна,или съм си направо глупава.....
Запознахме се два месеца,след като беше приключил бракът ми.Всичко стана толкова бързо,че след месец решихме ,че искаме да си имаме бебе,а след още 2 вече бях бременна и щастлива.В 8-мата седмица от бременността прокървих и се започна едно висене по болници повече от месец и лежане до 5-тия месец.В най-трудните мигове кой мислите беше до мен?Майка ми...Защото скъпичкият не можеше да осъзнае ,че ще става татко и правеше фасони,като не се прибираше вкъщи,а спеше при приятели,или пък си ходеше във Видин...На изписването на детето отново имаше номера и изпълнения...Той беше спокойният в семейството,а аз бях страшилището...Така излизаше.Човекът лекичко ме предизвикваше и дразнеше и след това кой е лудият според вас?...Та така...От няколко месеца почти всяка седмица си тръгва и всеки път се стигаше все по-далеч със събирането на багаж.Този път вече и двамата бяхме категорични,че няма да ни бъде...Мъчно ми е!Обичах го много,много....Изненади и подобни хубавинки се правеха единствено от моя страна...В един момент и аз се отказах,защото нямаше смисъл...Любовта не беше подхранвана и в един момент явно се изпари....Обичам го,но знам ,че никога няма да се разбираме-прекалено сме различни...Навикът също играе много силна роля в момента....Незнам...Трудно е да опиша всичко....Сърцето ми се е свило и се чувствам ужасно....
Имаш дъщеричка-слънце, имаш нас. 
, ще стискам палци.
Целувки 