Публикувана: 19 юни 2009, 09:17 ч.
Последно мнение: 19 юни 2009, 10:34 ч.

Хранителни разстройства

19 юни 2009, 09:17 ч.

Мнения: 884

Търсих такава тема, но не намерих...
Аз имам такова, от много време. Не съм споделяла за него, защото мислех че съм "бивша". Някой събития обаче от последните месеци ме разклатиха психически, и разбрах ,че "умиране има, отърване няма".Знам, момичета, че трудно се говори за това, но може би по-лесно се пише.
Имате ли проблеми с храненето, има ли между вас справили се, познавате ли такива хора?Моят омагьосан кръг е с 15 годишна история.

# 1 19 юни 2009, 09:21 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

За анорексия невроза ли питаш, или за булимия ? Макар че те двете могат да се редуват.
Това като невроза се лекува при психиатър и с психотерапия. Колкото по-рано почнеш, толкова по-добре.

И това "умиране има, отърване няма" изобщо не е вярно ! Казвам го като човек с невроза от години, която сега лекувам.
Дай малко повече инфо, ходила ли си на лекар ?

# 2 19 юни 2009, 09:34 ч.

Мнения: 884

Не , не съм ходила. Изчетох невероятно количество литература, постигнах много сама.След това родих две деца, мислех проблема за решен завинаги. Оказа се обаче, че от първия по-сериозен проблем в личен план до връщането отначало, крачката е толкова малка.Просто исках да споделя, сега съжалявам, че не влязох като "гост", щеше да ми е по-лесно.
Какво означава "сега лекувам"? Посещаваш психиатър, или някакъв друг специалист?Дори не знам към кого да се обърна.

# 3 19 юни 2009, 10:34 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Аз лекувам тревожно разстройство. Имам го от юношеската възраст, а сега съм на 26. Да, лекарят лекуващ нервно-психологически проблеми, е психиатър. Той лекува с антидепресанти, ако се налага включва и успокоителни (аз пия антидепресанти вече 7-8 месеца, чак след 5-я месец почувствах истинско облекчение). А спомагателно ако човек може финансово да си го позволи, много добре специално върху анорексията влияе психотерапията, защото е нужна промяна на мисленето (аз специално нямам време и пари).

Аз те съветвам щом те тормози, ама в никакъв случай не продължавай да търпиш, човек може да си помогне до едно време, докато серотонинът в мозъка е достатъчно количество- ако стане дефицит, самопомощ е трудно и се изпада в депресия. Затова, повярвай, не се оставяй така- за да не се задълбочава, та ти ще си нужна на децата си. Пиши ми на лични, ако искаш.

Препоръчани теми

Паническо разстройство - Тема 61

Тревожност. Много съм зле.

Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 76

Ешерихия коли

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.

Причина:

Причина: