Хора,ще полудея...

  • 4 528
  • 43
  •   1
Отговори
Здравейте!Реших на вас да разкажа какво ме мъчи...Имаме дете на почти 1 год.,женени сме от 3 год.И откакто съм родила съм ужаааааааасно изнервена.Гледам си сама детето,защото бабите и двете работят.Моята майка на 2 места дори.Мъжът ми почти по 12 часа и той е на работа.Мисля си дори,че съм в голяма депресия.Предполагах,че като се стопли времето и започна да излизам ще се чувствам по-добре - да ,ама не.Така се случи,че се преместихме да живеем в един цигански квартал в нашия гарад.Апаратамента е на мойте родители,купуван преди време когато нямаше толкова цигани,но сега е просто ужас.разбирате ли ме,че няма къде да изляза с детето.Просто наистина няма къде!А за да стигна до центъра трябва да вървя 40 мин в едната посока.И навръщане толкова и то по един баир нагоре в тия жеги представете си.ако поканя някоя приятелка на гости - тя не иска да идва заради квартала. Sad Абе,просто ми иде да се гръмна....Принудена съм в това хубаво време да си стоя вкъщи....Много ме е яд за това.свекървата е наблизо до нас,обаче тя като не е на работа иска да си почива.Не иска да излезем примерно двете.А майка ми е свободна само 1 ден от седимицата.Иначе работи по 13 часа. Sad И заради всичко това се караме с мъжа ми постоянно.Той ми вика,че му е писнало да ме гледа постоянно намръщена....казвам ,му когато не е на работа да слизаме с колата до центъра,ама майка му все го вика за нещо.И той отива пък аз пак съм вкъщи с детето.Яд ме е че вместо да излезем тримата,той имал да върши други неща....Абе тъпа работа ви казавм ....Иде ми да изчезна наняке и да не се върна........ Cry понякога от нерви ръцете ми треперят....А мъжът ми само едно и също повтаря - взимай се в ръце или няма да изкараме много така.....Аз му казвам . ти не мислиш за мен......А той нищо........ Абе много оплетено е ама..........
Просто исках да споделя...........

# 1
  • Мнения: 2 414
А защо не полиш някоя приятелка да дойде и да извеждаш с нея детето? Rolling Eyes

# 2
  • на майната си
  • Мнения: 424
Добре, щом приятелките ти не искат да идват заради квартала - ходи ти. Въпреки че според мен толкова са приятелки. Аз не виждам чак такъв проблем. Независимо, че съм в най-зеления квартал на Пловдив, митках постоянно извън него - ежедневното стоенето в кварталните градинки не е най-интересното занимание Simple Smile.

# 3
  • Мнения: 158
много гадно, но трябва спокойно да поговориш с него, щото като сте изнервени става мармалад. Не можете ли да продадете тоди апартамент и да си вземете друг, някъде другаде. Гадно ти е, разбирам. Нормално е да си в депресия, но пък и недей да стигаш чак до там да ти треперят ръцете, не се съсипвай, имаш дете да гледаш. Помисли по - трезво, какви са вариянтите и така. Успех ти пожелавам, и дано нещата скоро се променят в добра посока.

# 4
  • София
  • Мнения: 18 679
Няма да ти хареса написаното от мен, но мнението ми е, че наистина си се разкиснала яко. Може би си преуморена, разбираемо е, но другите неща са чисти глупости. Първо, дете в жегите не се извежда, излизай рано сутрин, прибирай се по обяд, после чак след 5-6 ч. Какво са 40 минути Simple Smile Ако излезнеш в 8, в 9 без нещо си на хубавото място, разхождаш се, пиеш кафе с приятелки, аху-иху 2 часа и в 11 опъваш баира, до 12 ще си у вас. Вечер същото. Мъж ти надали кисне у майка си всяка вечер и по цяла вечер. Ако излезнеш с количката към 5.30, той ще се присъедини към вас след като си свърши каквото там има да върши, можете да вечеряте навън, да пиете бира с приятели и после се прибирате заедно, като той тика количката по баира Laughing Даже кола не ви трябва, то лятото ако не се раздвижи човек, кога?
Аз също не бих могла да живея с човек, който непрекъснато мърмори и е намусен. Ясно, че животът понякога не е цвете, но нещата които не можем да променим - ми просто се адаптираме и извличаме възможните позитиви. От драми нон стоп полза няма.

# 5
  • Лондон
  • Мнения: 403
Ползвай такси от вас до центъра и обратно.Отначало мъжът ти няма да е много доволен ,но ще свикне.

# 6
  • София
  • Мнения: 53
Все пак се разходи из квартала и открий къде се събират другите майки, не може ти да си единствената, все ще има някоя площадка, където си играят децата. Твоето скоро ще проходи и ще има нужда от по-близка дестинация за разходки, а също и от другарчета. Ако не искаш сама, помоли мъжа си да ти отдели една вечер и да направите проучване.

# 7
  • София
  • Мнения: 5 074
В голяма чуденка съм как да се изкажа  newsm78
Май ще започна първо с това, че сте много разглезени.
Не само от нас, ами и от живота, който водите.
И после /като някоя баба/ ще кажа - вие знаете ли, ние на кой хал бяхме едно време ?
Няма памперси, няма детски храни и кухни, водата на режим, автоматичните перални бяха в мечтите ни, да не говорим за другите екстри, които имаме сега.
И какво, моите две дъщери са породени. Баща им на работа, бабите и дядовците също.
На фона на гореописаното как си мислите, че съм се справяла?
Даже и не ми остана време да изпадна в депресия  hahaha
На всичкото отгоре живеех в дивата провинция, защото специалността на таткото беше такава  и аз по него...

# 8
  • София
  • Мнения: 9 826
Ще се съглася с Хули.
Всички имаме проблеми и препятствия.Моите деца са на 8 и 5г,мъжа ми е постоянно на работа,доскоро поне по две нощи в седмицата и нощем работеше.За тия осем години децата от баби не са гледани никога,освен за една единственна нощ.Бабите идват в нас веднъж годишно.Живеем в жилище,което ще изплащаме цял живот,едното ми дете има нужда от специални грижи,малката не е приета в държавна градина Laughing,мъжа ми не докарва яко пачки Mr. Green,аз не мога да си позволя да работя,защото се грижа за децата. Crazy
Сега по-добре ли се чувстваш?
А,и още нещо,харесва ми да живея точно така.Не че на моменти не се изнервям,но това твойто не са проблеми,а бели кахъри,както казват старите хора! Peace

Последна редакция: нд, 21 юни 2009, 14:59 от Валенцето

# 9
  • Мнения: 353
Стегни се, усмихни се и при дете на 1 година нямаш нужда от баби. Не е толкова мъничко, можеш да се забавляваш и с него. Не си вързана като ако е е бебе и да трябва да се прибираш под час. Вземаш му храната и отивате някъде. Ние отидохме на море, малкия беше на 10 месеца, беше много готино. Спеше почти по цял ден, като се опитваше да ходи по пясъка, му пареше и си седеше на шезлонга под чадъра, смея да твърдя че това ни е било най-хубавото море. Сега е на 6 и не можем да го изкараме от водата.

# 10
  • Мнения: 17 546
Приятелката ми е на 36, детето и е на 1г  и 4м. , аз съм на 39 моите синове са на 19 и 16 (2 броя). Тя ми се чуди как съм се справяла с три, с мъж на работа и без помощ от баби. Както казва Хули, нямше памперси (когато големият беше бебе, после имаше). Ами нямам спомен да съм изпадала чак в такива кризи и да ми треперят ръцете, да съм вечно намръщена, въпреки трите деца. Вярно е, че след 17,30 мъжът ми винаги беше с нас навън или дори той сам с децата, но какво пък толкова страшно има!? Просто някои хора имат деца, а не знаят защо и какво да правят с тях. Детето не е само сладка кукличка, на която да се порадваш един час, а изисква денонощни грижи. Сега, на тези години, съм сигурна, че и на мен ще ми е криво да гледам бебета, но като чета авторката на темата, ми се струва съвсем млада жена.

# 11
Тук съм и чета вашите отговори.Като че ли най-добре ми подейства писаното от belinda.А аз наистина съм се разкиснала здравата.Преди живеехме на центъра,ама на квартира и сега като сме тука в тоз ужасен квартал ми е мн трудно да свикна.Нали знаете,човек от лошо на хубаво бързо свиква,ама на отбратно - не.Пък и бутането на количката много ме изморява щото съм много слаба.просто физически съм много изморена след една такава разходка.
И друго - от както съм родила мноооого се караме с мъжа ми.Ужасни неща си казваме при тези скандали.И това се случва щото мене все ме е подразнило нещо.Сега като пиша това напълно разбирам,че ако аз съм по-спокойна много от скандалите няма да ги има .Но при някоя ситуация,ако той каже нещо аз "припалвам" и се започва една......След 1 час ми е минало и на мъжа ми,но грозните думи си остават.Поне за мен......щото мъжа ми казва,че не е злопаметен и все едно нищо не е било...та така.Въртим се м един омагьосан кръг - скандал,сдобряване,скандал...Затова споделих тук.Да ми кажете вие какво мислите за ситуацията - като странични хора.

# 12
  • Мнения: 108
Нормално е да се чустваш така...нов квартал и жилище, нужна е известна адаптация. Скоро си станала майка, сигурно си объркана. Нещата постепенно ще се нормализират. Мисли повече за детенцето, намери си приятелки-майки, споделяй с тях, недей да таиш всичко в себе си,хубаво е че споделяш. Сега е лято, измислете да отидете някъде с мъжа ти,ако може на почивка,  така ще бъдете заедно. Другото, което е при теб че детенцето е още много малко и изисква много грижи,но като порасне още малко ще е много по-различно. Мисля,че и на мъжа ти не е лесно, връща се уморен от работа и ти си изнервена...излизайте по-често с колата...измисляй извън града. Добре е и свекървата да помага (според мен), говори с мъжа ти. Успех и мисли позитивно.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 840
... бутането на количката много ме изморява щото съм много слаба.

Това, ако е не е шега, би трябвало да те накара да идеш на лекар.

# 14
  • Мнения: 353
Излизай по-често на разходки и ще се почувстваш по-добре

Последна редакция: нд, 21 юни 2009, 17:32 от tinta

Общи условия

Активация на акаунт