Напоследък се разчетох в "Нашите деца" и на други места, касателно възпитанието на децата ми - остана ми време най-накрая. Има много интересни материали. Има нещо, обаче, което ме притеснява и то е липсата на семейство през първите 3 години от живота на моето голямо дете.
Навсякъде пишат, а аз съм склонна да се съглася с тях, като наблюдавам сега малката и баткото в паралел, че първите 3 години са основополагащи за детето. Важно е детето да усети любов и сигурност през първите 3 години, тогава децата се учат най-лесно и наученото остава трайно. Подражанието е голям учител. Важно е и общуването с детето през първите 3 години. Няма да обяснявам нататък - сигурна съм, че всички сте чели за това.
НО не спира да ме тормози това, че големият не е усетил нищо от това през първите 3 години от живота си. И не, че се притеснявам от някакъв тежък пубертет или нещо друго, не, тъжно ми е, че е пропуснал нещо явно толкова важно.
Както казах - правя паралел между ситната и баткото. Има елементарни неща, които тя научава ужасно бързо и безпроблемно, на игра, а той ги учи със седмици, трудно, с усилие.
Предлагам да поговорим за това, ние - майките на деца, изкарали в институция първите 3 и повече години, да споделим чувствата си и опасенията си.
ПП А конкретният повод е ето този клип http://www.unicef.bg/page.php?key=video&id=31&t_id=26.
Изгледах го и ми стана мъчно, стана ми мъчно за моето дете, което едва ли дори и биберон е имало в устата си.
Навсякъде пишат, а аз съм склонна да се съглася с тях, като наблюдавам сега малката и баткото в паралел, че първите 3 години са основополагащи за детето. Важно е детето да усети любов и сигурност през първите 3 години, тогава децата се учат най-лесно и наученото остава трайно. Подражанието е голям учител. Важно е и общуването с детето през първите 3 години. Няма да обяснявам нататък - сигурна съм, че всички сте чели за това.
НО не спира да ме тормози това, че големият не е усетил нищо от това през първите 3 години от живота си. И не, че се притеснявам от някакъв тежък пубертет или нещо друго, не, тъжно ми е, че е пропуснал нещо явно толкова важно.
Както казах - правя паралел между ситната и баткото. Има елементарни неща, които тя научава ужасно бързо и безпроблемно, на игра, а той ги учи със седмици, трудно, с усилие.
Предлагам да поговорим за това, ние - майките на деца, изкарали в институция първите 3 и повече години, да споделим чувствата си и опасенията си.
ПП А конкретният повод е ето този клип http://www.unicef.bg/page.php?key=video&id=31&t_id=26.
Изгледах го и ми стана мъчно, стана ми мъчно за моето дете, което едва ли дори и биберон е имало в устата си.
.