Плачат ли детаца ви от непознати и не само... ?

  • 5 428
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 44
Синът ми е на 1г. и 5м. и до скоро детенце изобщо не се притесняваше от многото хора на едно място. На всички-познати и непознати даряваше от своите 24 каратови беззъби усмивки. Започва да плаче ако някой го заговори докато е в количката, не мога да го оставя за секунда дори и кухнята да му взема. Съветвам най-доброжелателно всички да не го заговарят, но те му се радват а той започва един рев чак до засиняване ooooh!. От свекър ми също плаче като го види а него го познава, трябва да го гушна 10,15 минутки да се успокои, да изследва човека и тогава може да се отпусне, въпреки че пак не е спокоен. Предстои ни да ходим на кръщенка и рожден ден на много близки и положението ще е трагично като види накуп целия род, сигурно все на ръце ще трябва да го носим с баща му ooooh! ooooh! ooooh! Защо така? Дайте ми някое от вашите безценни за мен съветчета :jesus: . Трябва ли да се притеснявам, или това е нещо временно и нормално?

# 1
  • до една звездичка
  • Мнения: 1 892
Не само че не плаче, нито я е срам, ами най-безцеремонно ги хваща за ръка и се кани да отпраши с тях. ooooh!
Говоря за непознати за нея, а не мои.
С напълно непознати, слава Богу, нямаме такива взаимоотношения.

Последна редакция: сб, 27 юни 2009, 14:03 от ٠•● Dega ●•٠

# 2
  • София
  • Мнения: 39 718
Може би детето ти е по-емоционално.

Дъщеря ми от бебе е сред много хора. Така и свикна. Нямаше проблем с познати и непознати. На по-късен етап дойде "срамът". А после дойдоха и разговорите за напълно непознати хора и държането с тях.
Синът ми е същият. Макар, че сам решава на кой да се усмихне, и кой да гледа подозрително. Не е плакал за сега от непознати.

Кръщенката ще е 1вият етап. Започни да го водиш сред хора. Може би постепенно ще се отпусне.

# 3
  • Мнения: 1 763
Не точно плаче, а се срамува, мрънка и се крие в мен. Ако посегнат да го погалят, им бута ръцете. Ако непознатият е примерно нова майка на площадката, след няколко дена свиква и спира да се срамува. Аз не се притеснявам от ситуацията и не се опитвам по никакъв начин да го карам да не се държи така. В края на краищата вече не е бебе и е нормално да има предпочитания към хората, с които общува, да реагира по различен начин в различни случаи.

# 4
  • Разград
  • Мнения: 3 110
Не плаче,но ги гледа страшно и на всеки въпрос отговаря с *няма да кажа*.Много рядко се случва да му допадне някой,който не познава и да се разприказва.Има непоносимост към баба си(свекърва ми) и изпада направо в истерия,когато тя дойде у нас.

# 5
  • Мнения: 2 477
Не , не плаче, ама и не и ги забелязва много. Понякога си мисля, че му е добре в неговият свят, където има място само за мама и татко. Когато той реши, подава ръка на непознати хора, усмихва им се, закача ги. Определено не се срамува. Но моят син израстна сред много хора и вероятно заради това не се притеснява от тях.

# 6
  • SOFIA
  • Мнения: 157
Не се е случвало такова нещо никога при нас.Единствено да се скрият за малко близо до мен, но до там.Да не би да живеете в много затворен кръг?Събирай го с  много деца и  възрастни. Това едва ли е "срам" , по скоро е страх, който трябва да се преудолее. 

# 7
  • Мнения: 542
когато беше малка плачеше дори от бабите си!но сега от непознати не плаче,понякога се срамува,но много за кратко!

# 8
  • Мнения: 2
Имам подобен проблем,да не кажа и по-голям Confused.Дъщеря ми е ва 2 1/2г.,доближи ли я или закачи някой - пищи,мучи,дърпа се,сяда на земята,рита................ Умирам от срам,колкото брат и е открит и контактен , толкова тя е бурсук и необщителна.Иначе като цяло е лъчезарно дете,опознае ли някой,прекара ли повече от 1/2ч. с него се отпуска но................... това мучене и пищене при първия контакт ме побърква.Чудя се да я заведа ли на психолог,но пък не смятам че нещо и има Rolling Eyes.Дайте ми съвет какво да е моето поведение,ако мога с нещо да я накарам да забрави писъците,да стане по-общителна.........

# 9
  • Мнения: 657
Много рядко като по малка.В момента е способна да се хване за ръката за някой и да тръгне с него.Визирам мои приятелки и познати.Опитвам се да я отуча и давам примери.Незнам колко ме разбира обаче.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Моето дете е раснало само с мен и баща си, но редовно е била сред компания на приятели. На възраст около 1.5г. плачеше от бабаите си, но беше временно.  Не се тревожи това е период ище отмине.

# 11
  • Мнения: 99
Започни да го водиш сред хора. Може би постепенно ще се отпусне.

и аз така смятам Peace

# 12
  • Мнения: 3 804
Дребната писна още в моментав който видя свеки-бешена 2 месеца- и така беше докато навърши 2,5 години,иначе лесно приемаше непознати

# 13
  • Мнения: 9 973
при нас има подобни моменти.(отдавам го на факта,че не винаги детето е в кондиция да общува-изнервен,болят го венците,мама се е скарала....

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 1 854
Аз мисля, че е период и не трябва да се притесняваш.
Опитай да го оставяш да бъде по-самостоятелен навън в компания на деца или майки, които са му приятни. Не мисля, че става въпрос за срам или страх. Каквото и да е, ще отмине  Peace
Моята дъщеря също не се държи естествено навън. Тя не плаче, просто слага желязна физиономия и нищо не говори.
Все още не може да се отпусне и пред свеки и свекчо  Laughing макар често да я виждат.
А моите родители я виждат на 2 месеца по веднъж, обаче с тях се чувства чудесно.
И аз нямам точно обяснение, но все пак неможем да накараме децата да харесват всички? Пък и не е нужно, така както и ние не харесваме всички  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт