Публикувана: 29 юни 2009, 15:34 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2009, 18:20 ч.

Страх ли е или мързел ....?

3 188
20
1

Гост

29 юни 2009, 15:34 ч.

Здравейте. Живеем на семейни начала с мъжа ми и ни е много добре. В последно време на преден план ми е биологичния часовник и копнежа да стана майка. Моят мъж ми заяви че ще си направим дете само заради мен иначе той не искал. Той има дъщеря от първия си брак на 15 и много я обича , грижи се за нея въпреки че тя е в друг град с бившата му жена, поддържа приятелски отношения с нея за да е щастливо детето. Аз напълно съм съгласна защото го обичам и го разбирам. Преди искаше да си имаме и ние дете , но сякаш вече .... го мързи /той е на 42г , а аз на 32/. Сто пъти сме говорили на тази тема но така и не разбирам какво точно го притеснява, май просто не му се занимава . Като оставим това връзката ни е страхотна, живеем заедно от 6 години но по отношение на страст , любов , привързаност, обич са сякаш сме заедно от месец. Затова ми е странно че е в паника. Страхувах се че ще предпочете да се разделим ако го притискам за дете, но той ме учуди като каза че щом толкова много съм искала и ме обича ще го направи та да съм щастлива. Да не съм очаквала да е в еуфория обаче . . Sad

Нищо конкретно не предприема - пази ме. Просто съм объркана.

# 1 30 юни 2009, 00:54 ч.

Rio de Janeiro/Austevoll/Varna occasionally
Мнения: 580

Криза на средната възраст му казват на това...

# 2 30 юни 2009, 01:18 ч.

Мнения: 116

Спокойно де има нужда да свикне с мисълта,че и ти като всяка жена искаш дете.Естествено,че не му се занимава,най малкото ти ще се отдалечиш от него,любовта ти ще се пренесе върху бебето,то нощем ще нарушава съня му,ще пропусне едно море заради бебето и още куп неща........едва ли не иска,просто гледа да отложи Wink

# 3 30 юни 2009, 09:00 ч.

Мнения: 6

Споко той сега може така да говори но появи ли се на бял свет шумулчето, ще стане: Ох на татии... Laughing

Тъй че дерзайте и успех newsm30

# 4 30 юни 2009, 10:01 ч.

Sf
Мнения: 978

Изследователи твърдят, че "родителската" възраст е между 31 и 42 г. Тогава енергетиката на родителя и бебето съвпадат. Родителят приема грижите и натоварването покрай детето като максимално естествени. Препоръчително е да се раждат деца в първата половина на периода, за да могат най-тежките грижи, първите 3-5 г. да се паднат в границите на този период. След 42-та година на мъжа, грижите покрай малките деца започват да натоварват и дразнят, вече не се приемат като нещо естествено.

Ти си в началото на периода, мъжът ти излиза от него. За теб е идеален момент да родиш, на него - нормално за възрастта - не му се занимава. Плюс и мъжката критическа, както вече отбелязаха, се пада точно сега. Така че трябва да си готова да поемеш основната част по грижите за детето сама, плюс да имаш предвид, че мъжът ти много вероятно също ще има нужда от твоята подкрепа.

# 5 30 юни 2009, 10:09 ч.

Да вярно , така е . Добре че поне е младолик и енергичен та годините не му личат. За мързела ми е ясно ама то .. ... нали мързела е предизвикал научно-техническия прогрес Laughing

... много ми е прогресивен мъжа. ха ха ха Party

# 6 30 юни 2009, 13:22 ч.

Мнения: 233

ранен стадий на мъжки климактериум. Peace

# 7 30 юни 2009, 15:19 ч.

Мнения: 801

Той вече има едно дете и не му се занимава пак с детска градина. Имам познати в подобни ситуации, ако жената не ги притисне до стената, не им стиска, пак да си развалят спокойствието. А и разбиранията в България са различни от мненията на специалистите отвъд граница. Той със сигурност си мисли "то на 20, аз в пенсия, как ще му осигуря бъдещето", докато отвъд граница мисленето е "детето да стане на 18, да се изнесе, че да продам къщата, за да си купя каравана, за да си изживея живота по екскурзии"

# 8 30 юни 2009, 18:52 ч.

Мнения: 1 761

Не знам дали е страх или мързел,но е по-скоро явно заявено нежелание.
Едно дете трябва да бъде желано и от двамата,не само от теб.

Би ли останала в тази връзка,ако той категорично не иска бебе?

Едно бебе изисква много грижи и ще ти трябва подкрепата на баща му,за да не се побъркаш.Освен това децата няма как да си ги поръчаш,даже когато реват непрекъснато и не спират да боледуват пак са твои и трябва да се научиш да ги обичаш,за да ги изтърпиш..поне следващите двайсетина години.
Не,че няма да се справиш,но ще видиш мъжа си в съвсем друга светлина, с други очи,връзката ви ще се промени-отговорностите и предимствата ще трябва да са за бебето,удоволствията и забавите остават на втори план...Приказките колко се радват татковците на децата е вярна,но тогава,когато са били желани.Ако не ми вярваш влез във форума на родители,отглеждащи сами децата си,може да намериш по-различни гледни точки,които не са много приятни за узнаване,но със сигурност биха ти помогнали да вземеш правилното за теб решение.

Аз не бих натискала някого да става родител,ако не иска.По-скоро бих се замислила кое за мен е по-важно-да имам бебе на всяка цена ( с риска да го гледам и сама,ако се наложи) или да нямам дете,но да имам спокоен и любящ партнъор.

Каквото и да решиш,пожелавам ти успех и много щастие! bouquet

# 9 1 юли 2009, 09:58 ч.

Благодаря ви за мненията, наистина много мисля по тези въпроси които ми подзсказвате. Разбира се че искам с партньора ми да поддържаме връзката като до сега и да живеем в любов и разбирателство. Но тъй като се познаваме вече от повече от 10 години /съответно детето му беше на 5 / знам отношението му към децата и от всички наши разговори прозира страх от това да не се провали като баща пред първото си дете. Тя е вече тийнейджър и сега както и преди не желае и да чуе че няма да е единствена. Та си мисля че мъжа ми се страхува да не я загуби ако стане пак баща защото той наистина много искаше да имаме /и дори не едно / дете. Може би любовта й към нея го разколебава а не толкова всичко останало...защото тя става все по-непредсказуема и "му обръща" все по-малко внимание когато ходи да я вижда.Това определено го кара да се чувства зле и го разбирам. Но така е в живота - на определена възраст децата постепенно се отделят от родителите и не защото ги обичат по-малко. . . . . . В крайна сметка Божа работа.....да сме здрави пък другото се нарежда... Heart Eyes

# 10 1 юли 2009, 11:40 ч.

Мнения: 592

Като прочетох първите постове и почнах да мисля да си пиша завещанието!!! Къв климактериум, къв мързел, кви 5 лв.? Бях на 42, жена ми на 30 когато ни се роди малкото диваненце! Умирах си да си имаме бебе, да му се радваме! Какво значи имал дъщеря и много я обича?! #Crazy

Аз имам син на 20 и също е с майка си в друг град, но си държим връзка, обичам си го, но какво значи ще ти направя бебе да мирясаш и се оправяй?!?! Обичам си всички мой деца - и от някъде "незаконно" да се появи и него ще обичам, щото е от мен! Нещо сбъркано има в ДНК-то му. Може ли да живее с тебе и да не си прави сметка, че един ден и това ще поискаш, че това е съвсем нормално и в реда на нещата, да не го ворим, че именно детето е най-висшия плод на една любов. Той като се е събрал с тебе явно само за собствения си кеф е мислел. И кви са тия пенсионерски мисли /не се учудвам като видя географската ширина/ - аз на 60, сина ми на 18 - даже е супер - ще се чувставм млад и енергичен заради него, за да мога да му помагам и т.н. пълни глупости - довечера да тегли чоп или да си заминава! Ми така де - взел си е по-млада за да го гледа на старини ли? Никакъв мързел не е , а типичната селска пръчка - сори че ти е приятел!

# 11 1 юли 2009, 14:19 ч.

Публикувана от: notar
"Като прочетох първите постове и почнах да мисля да си пиша завещанието!!! Къв климактериум, къв мързел, кви 5 лв.? Бях на 42, жена ми на 30 когато ни се роди малкото диваненце! Умирах си да си имаме бебе, да му се радваме! Какво значи имал дъщеря и много я обича?! Аз имам син на 20 и също е с майка си в друг град, но си държим връзка, обичам си го, но какво значи ще ти направя бебе да мирясаш и се оправяй?!?! Обичам си всички мой деца - и от някъде "незаконно" да се появи и него ще обичам, щото е от мен! Нещо сбъркано има в ДНК-то му. Може ли да живее с тебе и да не си прави сметка, че един ден и това ще поискаш, че това е съвсем нормално и в реда на нещата, да не го ворим, че именно детето е най-висшия плод на една любов. Той като се е събрал с тебе явно само за собствения си кеф е мислел. "

Дано да не си прав. Аз не искам просто да имам дете от някого или да си намеря мъж който да иска дете та да му родя пък и даже да се обичаме т.е. идеалния вариант. Аз много го обичам и искам дете точно от него. Той не е казал че няма да го обича или че няма да се грижи за него и за мен или че ще ни напуска ... нищо такова не е казвал. #Crazy

# 12 1 юли 2009, 14:54 ч.

Мнения: 111

Рени според мен мъжът ти просто силно се колебае / предполагам това идва от годините , не че е стар , а просто от натрупан горчив житейски опит / и поради това е нерешителен . Според мен не отлагай повече при това положение. Раждането и отглеждането на дете придава смисъл на живота.Имаш до себе си чудесен човек и едно малко човече само ще увеличи щастието ви, нищо че имате все още някои съмнения. Simple Smile

# 13 1 юли 2009, 15:09 ч.

София
Мнения: 430

Цитат на: Reni66 в ср, 01 юли 2009, 14:19

Той не е казал че няма да го обича или че няма да се грижи за него и за мен или че ще ни напуска ... нищо такова не е казвал. [/b] #Crazy

В случая трябва да те интересува не какво не е казал, а какво конкретно е направил или е готов да направи. Не е казал, че няма да обича бъдещото детенце, но не е и предложил да имате такова.
Колкото и идеален да е, това неговото е чиста форма егоизъм, дори и той да не го съзнава. И да, може дъщеря му да ревнува от евентуално братче/сестриче и да се "разсърди" на татко си, но това означава ли, че твоята съдба трябва да се решава от този факт? Ако мъжът ти те обича наистина непоколебимо и не е просто приятно изкарване без ангажименти последните 6 год., то той сам е трябвало да прецени, че жена на 32 отвсякъде си е за поне първо дете...

Пожелавам ти успех, също да си родиш здраво детенце, което да радва по равно и двама ви Grinning