Стихове за нашите деца

  • 48 079
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 015
Търся някакви стихчета, но от майката за детето, за нейния син или дъщеря, а никъде не намирам в нета.Някой може ли да помогне, да съберем такива стихове посветени на нашите деца?

# 1
  • Чехия
  • Мнения: 1 071
Иди в темичката за стихове в клюкарника иначе от там имам копирани едни сърцераздирателни..искаш ли да ти ги пусна тук.

От някоя мама са..но вече не спомням ника ..силно моля да ми прости ако види поста ми.

 РАЗГОВОР
 
  Кой ли ти разказва приказка плачлива
  та се втурваш в къщи и до мен се свиваш,
  залъче не кусваш,глътчица не сръбваш,
  само жално питаш,имам ли си скърби?

  Русокоса моя,ненагледна моя,
  всичко,дето имам,скоро ще е твое,-
  новите ми рокли,книгите ми стари
  и орляка верни,весели другари,
  улиците шумни и града с градини
  вятъра,морето,цялата родина
  и светът край нея...

  Но ще си призная,
  че скръбта не давам.Вярвай ми,лъжа е,
  че скръбта е нужна,за да ни калява,
  че от много скърби,всеки помъдрява...

  И без скръб ще смогнеш,моя златокъдра,
  да израснеш силна,ласкава и мъдра!



           
             СМЕЛА
  Някога сред клоните се гушех-
  да озобвам едрите черници,
  приказки и песнички да слушам
  до насита от листа и птици.
  Някога на камъка се качвах,
  плискаше ме слънчевото злато
  и мечтаех-с пръчката си мачта,
  да досегна облаче крилато.
  Някога се втурвах към вълните
  и люлеех тъмните си плитки
  и сама си виках шеговито.

  Ти сега зелени клони яхаш
  и черници недозрели хрупаш,
  гледам те и си помислям плахо-
  всяка клонка може да се счупи.
  Ти сега на камъка заставаш,
  лъсва детско загоряло рамо,
  гледам те и нещо ме задавя-
  хлъзгав е и грапавият камък.
  Ти сега към прилива пристъпваш
  и повдигаш дрешката си мокра,
  гледам те и цялата изтръпвам-
  знам морето колко е дълбоко.

  Свидно мое,слабичко момиче,
  гледам те,от страх ръце преплела,
  гледам те ,но дума не изричам-
  нека бъдеш смела.

 

        ДЪЩЕРЯ
 
  Ти дъхаше на мита косица и мляко.
  Ти затвори очички и в миг засънува.
  Ти потрепна в съня си,за нещо проплака...
  И така ме научи дете да будувам.

  Ти строши абажура от златни светулки.
  Ти на шала ми черни ръчички остави.
  Ти нашари стената с чудати дрънкулки.
  И така ме научи,дете,да прощавам.

  С две големи,големи кордели накичена,
  ти се сгуши в скута ми-крехка и дребна,
  и така ме научи,дете,да обичам-
  без да мисля за себе си.

 Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 2 090
Преди време имаше една подобна тема,направо се бях просълзила от нея.Много хубава беше,ще се опитам да я намеря.
Не можах да я намеря,но намерих някои от любимите ми стихове,които си извадих тогава:

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да те почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите ти,сготвих,после прах
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай,не сега!"

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася-
а трябвало е още миг да постоя.

Живота кратък е,годините летят,и изведнъж
момченцето порастнало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни,
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта-
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят...
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:
                             ''Мамо,моля!''


             ***
Зайченце бяло,котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама във чашата мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара,
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.

Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки самичка ще сплиташ.

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече!

Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче
ако не носи писма раздавача...
Друго не трябва,три думи само:
               ''Добре съм ,мамо"
 
                                                 Heart Eyes

ivalex ,записах при любимите си и твоето *Дъщеря*  bouquet

Последна редакция: вт, 30 юни 2009, 12:24 от *dessi*

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 179
Страхотни са, поздравления за авторите!

# 4
  • Мнения: 542
стиховете са прекрасни! newsm51

# 5
  • Чехия
  • Мнения: 1 071
*dessi* моля те редактирай си поста това не са мой стихове...това са копирани мой любими от незнайна мама от темата за стихове..Много е неприятно че не си спомням авторката..за което пак я моля да ми прости ..безотговорното отношение.

ето това е мое..

 Аз съм малка балеринка
с коронка не кована.
Перушинкава снежинка
с рокля снежно-прана.

В небето съм родена
аз на ангели в крилата,
и от танца утремена
тихо бързам към земята

На нослето ти ще кацка
и на бузките червени
и не смело ще  те боцна
в миг ще бъда разтопена.

В сълзица претворена
аз от твоето сърце,
с любов ще съм дарена
мило слънчево дете.

# 6
  • Мнения: 5 940
БУКВА И ЦУНКА

web

"Мамите миришат на цунки и букви..."
                  Данаил - по време на приказка за лека нощ

"Кога ще ми посветиш стихотворение?"
                  Данаил - на 17 г.

Свърших приказките, почнах притчите -
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане -
дете до дете.
Написал в профила си: "Обичам мама." -
кратко представяне...
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина -
от кръв до праг
пътят е жилав...
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
..Учим се един друг на прощаване -
той мене повече -
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане -
мамите вече на цунки и букви
не миришат...
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното -
добре, че има ръчичка свята -
да ги завърне.
...Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря -
ако не се изпират лекетата -
ще го повторя...
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
...Мога сто тома стихотворение
да ти напиша -
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка -
стига ми в буря да ти е копчето...
Буква.
И цунка.

Мая Дългъчева

И в "Обичате ли стихове?" съм го публикувала, много го харесвам


ivalex , поздравление и за стиха, написан от теб, и за останалите прекрасни. "Заета мама" съм го чела много пъти тук във форума, но останалите бяха ново емоционално преживяване.

# 7
  • Мнения: 2 015
Благодаря момичета  bouquet!Изпълнихте ми душата Hug.

# 8
  • Мнения: 2 090
*dessi* моля те редактирай си поста това не са мой стихове...това са копирани мой любими от незнайна мама от темата за стихове.
Извинявам се и аз на авторката,че съм се обърнала към теб (не мога да редактирам поста си вече) Rolling Eyes.

Твоето също е много хубаво,и мило  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт