Край на скатавката

  • 5 304
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 856
Със съпруга ми дойдохме в Япония преди повече от година. Първите ми спомени са вече доста далече и като цяло съм свикнала с начина на живот тук, та чак се чудя какво на вас ще ви е най-интересно (питайте, за да ме улесните).
Това, което най-много ме впечатлява тук и ще ми лиспва много като се приберем в Бг, е спокойствието и безопасността. Японците например си оставят колите с включен двигател и влизат да пазаруват в магазина без да се притесняват, че колата им ще изчезне за един миг. Движението е много добре организирано, всеки спазва правилата и шофирането тук е истинско удоволствие. За японците колата е много по важна от дома и масово се карат нови коли. Къщите им са обикновенно еднофамилни или малки блокчета с 4-5 апартаметна. Обикновенно са дървени. Някои японци са запазили старата традиция да имат хартиени прозорци, но обикновенно те са вътрешни, а външните са стъклени.
Децата учат в основното училище само японските азбуки, защото имат канджи, които са няколко хиляди, и още катакана и хирагана, които са по упростени символи. Почивен ден е само неделя. Имат и много малко ваканции - 1 месец през зимата и 2 седмици през лятото.
Жените обикновенно работят докато се омъжат, после се грижат за семейството. Мъжете за сметка на това имат само един почивен ден и по правило работят и след приключване на официалното работно време. Любопитното обаче е, че парите се държат от жената и тя управлява семейните финанси.
Японците проявяват голямо любопитсво, като това важи и за отношението им към чужденците -  така е преди всичко за неофициалните контакти. Служебните отношенията са малко по различни. Там се спазва дистанция и трябва повече време за да утвърдиш позицията си (като навсякъде, предполагам). Но в момента в който покажеш на какво си способен, всичко става по-лесно.
През почивните дни ние обикновенно пътуваме. Около нас няма много забележителности, но природата е красива. На 50 км от нас е Японско море, а Тихия океан е на около 100 км. Има много езера наоколо, които са предпочитани места за почивка. Има и няколко вулкана.
Направих един албум със снимки на по-интересните места, кадето сме били и се надявам да ви харесат. Не можах да се оправя и да пусна линк, но от тук, като се копира, се отваря:
]http://asia.pg.photos.yahoo.com/ph/neko_mur/album?.dir=2110&.src=ph&store=&prodid=&.done=http%3a//asia.pg.photos.yahoo.com/ph//my_photos

Ако има проблем свиркайте да се мъча пак (малко съм на вие с компютрите).

Последна редакция: сб, 03 сеп 2005, 21:39 от Honda

# 1
  • Мнения: 2 381
Линка не се отваря, но аз го копирах и успях да видя всички снимки.
Винаги съм смятала японците за изклчително подредени хора. Като гледам градините и историческите им места се убеждавам, че е така. (или поне в по-голямата част)


Последна редакция: пн, 21 ное 2005, 05:14 от Niki1

# 2
  • Vienna
  • Мнения: 266
ние с мъжът ми ме4таем за Япония, и до година мислим да я посетим, сигурна съм ,4е страшно ще ми хареса. а вие ще се прибирате ли в бг?

# 3
  • Мнения: 1 220
 Много са хубави снимките и разказа ти е интересен! Аз не съм имала контакт с японци, много бях впечатлена от книжката на марко семов "За Япония, като за Япония"(дано си спомням правилно) и ще ми бъде интересно да науча повече неща!

# 4
  • Мнения: 3 146
леле, колко е хубаво!Завиждам Grinning, че имаш възможността да поживееш там.Аз съм лудо влюбена в Азия.Ходила съм в 4-5 страни, ама още толкова много имам да видя.......Догодина ще направим нещо по въпроса......

# 5
Страхотна красота Мюр. Толкова различен свят. А снимките са направо като картички.  newsm10
На тази се дзверих - това около храста пясъка ли е направен така  Crazy Grinning или нещо друго?!
Къщите им определено ми се разминаха с представата, която съм предобила от филмите. Не очаквах да са високи Embarassed
А Ноборибетсо вулкана действащ ли е? (щото гледам добре си пуши)
А снежните фигури са жестоки.
Като гледам тия снимки и сега си обяснявам, защо те като дойдат в Европа, вадят фотоопарите и щракат. Ми то и ние в техните очи сигурно сме така Laughing Laughing
А пък какви сушита.......... newsm22 newsm22 newsm22 eat
И пак въпросче  Embarassed
Чувала съм, че децата там до 7 годишната им възраст ги оставяли да правят каквото си искат. Като иска да седи в локвата - седи си, като иска да се маже с кал - маже се и т.н. Вярно ли е това? Но и след това съм чувала, че доста ги затягали.
А на гости японски семейство канило ли ви е? Каква е традицията за посрещане на гости? С какви дрехи ходят по принцип в ежедневието си?

# 6
За тези, които говорят френски, Amеlie Nothomb е написала много "сладко" книжле за  Япония: "Stupeur et tremblements". Препоръчвам го!  Flutter

Аз имам слабост към японците и се надявам скоро да отскочим на посещение. Възхищавам се на куража ви да се преместите да живеете в азиатска държава... Предполагам, че адаптацията е бил дълъг процес, но само като си помисля колко обогатяващ опит може да се натрупа там едва ме свърта в Европа.  Blush  

Въпрос като допълнение към миналия постинг: Ако сте били на гости в японско семейство, сервирали ли са ви чай по традиционен начин: с поклон, пред черната линия на пода и т.н.?  Grinning

# 7
  • Мнения: 1 278
Къде го чукаш, къде се пука  Grinning. Е, време беше да се покажеш и добре дошла  Hug
Така се вълнувам като разказваш за това далечно и толкова различно място. А снимките са прекрасни (много интересни русички японки имало  в Япония Stuck Out Tongue)
Вулканите са ми супер любопитни. Много ли е горещо наоколо?
И оризищата са много симпатични. Нощната снимка е фантастична!
А тези последните нарочно ли ги сложи, а? Ужасно невъзпитано от твоя страна Sneaky 12 опустошени порцийки + 13тата на път    Stuck Out Tongue Winking Eye  Grinning

Иначе и на мен ми се ще да ти задам въпросчетата на Хондичка, особено за дечковците. Интересно ми е и как свикнахте с тесните пространства там? Мъжът ми каза, че навсякъде му е изглеждало тясно и сгъчкано. Вътре в къщите и в сградите става въпрос.
Аз самата едва ли бих издържала това:
Цитат
Мъжете за сметка на това имат само един почивен ден и по правило работят и след приключване на официалното работно време.
Което сигурно е до сто часа. Брррр no
И при вас с мъжа ти ли е така?

# 8
  • Мнения: 4 629
Здравей и добре дошла при нас! Hug
Снимките са стархотни - разгледах ги няколко пъти

# 9
  • Мнения: 2 452
Снимките ти ми припомниха посещението ми в Япония през есента на 2000 година. Бяхме на симпозиум  в Сендай, оттам отидохме до Осака и Киото, след това до Хирошима, където бяхме отседнали в риокан (това за незапознатите е традиционен японски хотел) и накрая се върнахме в Токио за 1 ден. Междувпрочем, също ходихме до Миаджима (?) - нямам думи за красотата на будисткия храм там. Отделихме доста време на музея в Хирошима - спокойно мога да кажа, че това бе един от най-потресващите моменти в живота ми. Който е видял този музей просто не може да не стане пацифист. Музеят е направен по много интелигентен начин - започва с общи приказки за ядрената енергия и човек си казва "боже, колко ми е безразлично"; постепенно се минава към централната част, където има макети на Хирошима преди и след падането на бомбата и там аз започнах да чувствам лек гняв към безумието на ядреното оръжие, но след като минеш в залата с експонати от събитието оставаш потресен! Експонатите са озглавени на пръв поглед много безлично, като постепенно стават драматични и ти късат сърцето! например " Колело на тригодишно дете. Колелото е било любимата играчка на ......., който на сутринта в деня на взрива си е карал колелото по улицата. В резултат от взрива, ..... се разболял и след 1 месец починал. Родителите заровили колелото му заедно с него". И така за всеки един експонат. Казват ти на кого е принадлежал (име, години); какво е правил човека в деня на взрива и т.н. и ти изведнъж ставаш "близък" и съпричастен на жертвите.
Съжалявам, че се отплеснах, но Хирошима има много специално място в сърцето ми след този музей! Скоро имаше предаване по телевизията за Хирошима, което не издържах до края.....

# 10
  • Мнения: 392
Az kato fotograf da si kaja - strahotni snimki,prekrasni... Edno vreme v 8 i 9 klas si pi6eh s 1 momi4e ot Japan, mai se kazva6e Naoko. Ima6e 1 igra Penfriends (spored interesite i vazrastta na deteto izpra6taha  6 adresa na deca ot razli4ni strani), ta taka si pisahme v prodaljenie na 2 godini. Be6e mi pratila suvenir4eta, mnogo sladki i o6te si gi pazia. Sa6to i snimki na ka6tata i gradinata im(kato tezi tuk). Biah se 6a6nala... az kakvi da i pratia, na terasata na 7 etaj ili na 13-etajnia ni olu6ten blok. I vzez 4e se snimah v gradskata gradina. Goliam dert mi be6e, 4e ne moga da se pohvalia i az s takiva krasoti.
PS: Dnes to4no si misleh, 4e ne sam sre6tala v foruma momi4eta ot Страната на изгряващото слънце. Радвам се 4е ве4е се появи.
ПС2: абе какво стана, изведнъж запо4нах да пиша на кирилица. Цял ден се мъ4их и не успях. Кажете как стана това, 4е не разбрах.

# 11
  • Мнения: 392
ПС2: абе какво стана, изведнъж запо4нах да пиша на кирилица. Цял ден се мъ4их и не успях. Кажете как стана това, 4е не разбрах.
Ха- ха ,разбрах какво съм направила, чукнала съм на КРЕДОРА, дето цял ден го търсих.

# 12
  • Мнения: 856
Добро утро  Hug
Патенце, ние след няколко месеца се прибираме вече в Бг, така че догодина няма да сме тук, но ако решите да идвате към Япония, аз ви препоръчвам Киото, Нара, Кобе. Снимките на храмовете са все от този район.  За мен Киото е много специално место. Той е стара японска столица и има невеоятна атмосфера.
Хонда, това на снимката са много ситни камачета. Японските градини винаги са аранжирани с камъни - малки, големи, всякакви. Така е не само около храмовете, но и в частните домове. Всяка сутрин ги оформят, на знам как да го кажа, аз му викам "разресване" с помоща на нещо като грапа.
Има доста действащи вулкани, около тях е топло и миризмата не е особено приятно, но са интересно място за посещение. И аз си падам по тях. Близо до Ноборибетсу има едно кипящо езеро, което е върху вулкан. То буквално бълбука и прилича на тенджера с врящ булион.
Не знам много как възптават малките деца, но това което ме впечатли най-много по отношение на децата е че през зимата ги оставят боси. Навън вали сняг, родителите са облечени и обути добре, а децата, в това число и бебетата са с боси крачета, вече посинели от студа. В детските градини също по цял ден стоели боси.
Аз досега съм виждала едно дете, което си играеше в калта, мажеше се по лицето и дрехите, а майка му стоеше до него и го гледаше, все едно това е най-обикновенна игра. Наистина като че ли родителите оставят децата да се самовъзпитават.
В ежедневието японците ходят нармално облечени. Само за празниците си слагат кимоната. Често обаче виждаме по-възрастни японки да се разхождат облечени с кимона. Младите момичета като цяло ходят с провиснали и развлачени дрехи. Много елегантно облечени съм виждала само жени на средна възраст. На работа обикновенно се ходи с костюм.
Снимките на сушито са специално за Деметра. Добре си проброила чиниите - това е което хапнахме вчера. За тези, които не знаят, ще разкажа за този тип суши ресторанти, които се казват гуру-гуру суши. Няма нищо общо с представите ни за ресторант, защото всички посетители седят на нещо като огромна маса. По средта се върти една лента, на която са подредени чиниики със суши. Те обикновенно са по 2 парченца, по рядко 3 или 4. Различните по цена суши, са в различен цвят чиниики. Всеки си взема от лентата, каквото му харесва и си прави камарка от чинииките, които е изпразнил. После някои от персонала проброява чинииките с различен цвят и ти пише сметката.
Белинда, адаптирането беше доста трудно. Аз така или иначе никога няма да свикна с някои японски порядки, просто защото не ги приемам, не ги разбирам. Но ги спазвам, защото тук реда се спазва от всички. Е, от чужденците се очаква да правят разни нередни неща, но това е преди всичко, защото не знаят какви са порядките.
 Едно от нещата, които ние не спазваме, а то е неписан закон, е ваканцията да е не повече от 3-4 дни. Такова нещо като 2 седмици отпуска няма. Ние обаче нямаме безкрайно много време тук, а аз искам да видя колкото се може повече от Япония, така че "разваляме дисциплината" и почиваме колкото ни се полага. За това сме видяли много повече кътчета от Япония от всичките ми колеги  Sunglasses
Аз понеже се ползвам с "привилегиите" на чужденка, при това семейна, обикновенно не работя след работно време. Много рядко ми се случва да довърша след работа нещо, което не може да остане за следващия ден. Мъжът ми има "вечерен час", кото аз съм му сложила и  той е 19, 30. В общи линии си го спазва  Laughing Преди да дойдем, много се притеснявах, че той ще работи като японците до към 22 часа, но за щастие опасенията ми се оказаха напразни. Иначе и двамата не работим в събота, за разлика от колегите ни (това също е привилегия само на чужденците, за което сигурно сме си спечелили негодуванието на колегите)
Ходили сме на гости на японски семейства, но обикновенно те не канят много хора в домовете си. Основната причина е, че жилищата им са малки и тесни. Посрещането е било съвсем обиковенно, като при нас, без някакви специални ритуали.
Стаите обикновенно са много тесни и определението на много от българите за японските жилища е че приличат на склад, защото всичко е сгъчкано и натрупано едно върху друго. Японците обикновенно не спят на легло, а на футон. Това е нещо като дюшек, които се навива сутрин и се прибира някъде, за да освободи пространство. Футона заема почти цялото пространство в спалнята, която в повечето случаи е многофункционална стая, така че можете да си представите за какъв размер става дума.
Лаура, страхотно си описала Хирошима и музея там. Не бих могала да го направя толкова добре.
Оле, като видях колко съм изписала само докато отговарям на въпросите ви ми стана неудобно. Дано не съм отегчила някой.
Спирам.

# 13
  • Мнения: 780
Мале, малеееее.. големи красоти! Не сте ли мислили да се установите в Япония? Или си ви дърпа към България?

# 14
  • Мнения: 239
Благодаря за виртуалната разходка из Япония. Много са красиви снимките, а и света изглежда толкова различен от всичко познато и видяно. Ние също сме запланували някога в бъдещето да посетим Япония, но засега не е ясно кога точно. Разкажи, ако искаш кой вятът ви отвя там и как се работи в японска фирма.

Общи условия

Активация на акаунт