Това е историята на моето забременяване, случи се точно когато медицината ни беше вписала в графата 'мисията невъзможна' и след огромен физически стрес.
И понеже и аз съм се интересувала какви са симптомиите на ранна бременост, да кажа че аз нямах такива. Освен имплантационното кървене на 10-11 ден след ову нямаше нищо друго. Гърдите ме боляха, но точно както при ПМС. Не ми е ставало лошо, ах да може би посещавах тоалетната по-често. А може и това да съм си го въобразила.
С риск да ви отегча, искам да споделя и какво по-различно правих през тоя цикъл. До средата на цикъла пих апреднизолон (слаб кортикостероид) който се дава за повишен тестостерон. След това ми казаха да го спра защото нямало шансове за забременяване и аз го спрях. Спрях и фолиевата киселина, нали нямаше шанс... Освен това до овулацията взимах и Еvecare на Хималая. Не знам дали тези хапчета са помогнали с нещо, но определено имах доста обилен СМ докато ги пиех. И да не забравя, около 1 месец преди това отказах цигарите.
Май стана дълго, но това вече е всичко. Желая на всички ви да изпитате голямата радост от забременяването! Не се отчайвайте и не прекалявайте с прекомерното пазене и щадене. Живейте нормално и пълноценно, радвайте на живота около себе си и ако можете изтикайте мисълта за бебето на заден план в съзнанието си. При мен това сработи.