Аз имах най-добрата баба на света! Именно заради това искам да ви напиша за нея. Искам всички да знаят колко много я обичах, колко много живее в мен, колко много се гордея с това че беше МОЯта баба, моята майка, моята приятелка!
Сега в мен прелива една нестихваща болка. Болка по това, че съм толкова далече и не можах да й кажа колко много я обичам и колко много ми липсва.
Трябва да пиша, а нямам сили за повече. Искам да напиша всичко, а някак си не мога. Простете ако съм натъжавам някой, не е от лошо чувство. Винаги казвайте на хората около вас колко много държите на тях, непрестанно, дори без повод. Обичайте ги, така както аз обичах нея. Сега си нямам вече баба, но ще се опитам да дам на моите деца поне половината на това което ми даде тя, за да имат най-щастливото детство на земята... такова каквото имах аз! Една несвършваща приказка без край.
Купих най-големият букет от любимите й цветя. Бели хризантеми само за нея. Дали разбра колко много я обичам?!
Днес за пореден път порастнах без да искам.