Големият ми син /Симеон – 14 год./ си беше пресрещнал пръстите на лявата ръка, падайки върху ръката си със засилка от рампата за скейтборд.
Влизаме в кабинета. Дежурен – началникът на детското отделение – доц. Шатерински /или нещо подобно – не се чете.../.
Посреща ни като първи врагове. Първо се развиква на детето /защото имало наглостта да каже лееекичко „ох”, като му пипна ръката/. Изпраща ни на снимка. Средният пръст – само малко счупен. Показалецът – помлян и на трите стави. Според мнението на великия доцент се налага операция с упойка, слагане на игли на ставите и хоспитализация.
Понеже от месеци вече е планирана екскурзия в сряда до Охрид на Симеон с баба му /която също е с нас в „Пирогов”/, просто попитахме дали при това положение детето ще може да пътува. Оня направо полудя. Почна да крещи в истерия. Сестрата да ни подготвела документ, че отказваме болнично лечение /!!!/ и ни казва „вън от кабинета ми”...Ееее, падна ми пердето. Опитах се все пак сравнително кротко да го попитам на какво се дължи това враждебно отношение в отговор на просто един въпрос....Тоя съвсем побесня. Почна да крещи да сме се махали от главата му, сестрата да викнела някой си друг доктор, защото той не искал да се занимава....Ей богу, главозамаях се и излязох от кабинета. Вътре остана свекърва ми, а отвън свекър ми, когото едвам удържах да не влезе и да се оправи с този „доктор” „по мъжки”.
Какво мислите става после?....Ами сестрата дръпнала свекърва ми настрана и й казала да му се извиним/?!?!/ и да му дадем някой лев!!!
Жената набързо помислила и извадила 50 лв. и му ги дала. Този....хм...”доктор”..../който апропо се оказа страхотен специалист/....наместил ставите и прати отново детето на снимка...просто перфектно изпълнение...без операция и упойка...без хоспитализация...и без игли....
На тръгване ни изпрати до изхода с думите „моето момче, еле пак утре да те видя и приятно изкарване в Македония-разбира се, няма никакъв проблем да си пътуваш”...Ами просто разбрах чисто физически какво означава терминът „повръща ми се от някого”...без малко щях да повърна отгоре му....