Обичате ли стихове? - 7

  • 92 805
  • 755
  •   1
Отговори
# 330
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 911
Виждам, че обсъждате Карибиана...
Откакто я открих преди година непрекъснато се зареждам с творчеството и. Невероятна е!

И за да не съм празнословна в поетичната тема, се вписвам с нещо снощно:


Инструкция за достъп до недостъпното

Не ми постилай
мога и в тревата
под твоите прегръдки
да заспя.
Не ме завивай,
нека ми е хладно,
така по-дълго всъщност
ще горя.

 
Не ме изисквай,
няма да съм твоя.
Не ме затваряй
в четири стени.
Отдавна съм разбрала,
че покоят
разбива бавно,
тихичко руши.
 

Не ми купувай
пръстени от злато,
не ми отива
този скъп метал.
Не ми наливай
вино в тънки чаши.
Трошат се лесно,
после ми е жал.

 
Не ми чертай
кроежи и разкрои.
Не ща да знам
какво ми предстои.
Рисувай ми в живота
с тънка четка
и бяло
по платното остави.


Недей да ме издигаш
нависоко.
Когато падна,
много ще боли.
Не ме преследвай,
нито ме догонвай.
Със своите криле
до мен лети.

 
Не ми поставяй граници
в небето.
Аз зная
до къде да полетя.
Докато си ми вътре
във сърцето,
единствено
край тебе
ще кръжа.

# 331
  • В сърцето на трима мъже...
  • Мнения: 28
ЧЕРЕН P. R.
Тома Марков

 Мисли за мен, за да мислиш
за себе си. Ще мисля за теб,
за да мисля за себе си... Аз
ще мисля... Ти ще мислиш...
Нека мислим само за себе си.

# 332
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Догаря огъня в камината.
Последно пламъче блести.
И сякаш е година минала,
а не години... дълги, зли.

Боли! И болката раздира ме...
Сълзи напират, капят две.
Едно е краткото умиране,
а друго чувство да умре.

За дните на отминали радости
понякога се сещам пак.
Било е в някогашни младости.
Било е. А дали ще бъде пак...???

Лично творчество Embarassed

# 333
  • Мнения: 1 192
Карма, браво! - красиво е, макар и малко тъжно...   bouquet

# 334
  • Мнения: 1
Това което публикувах , не е мое , но не зная кой е автора , чувала съм да го рецитира Кристиян- Крис , едно сляпо момче , той пее , пише ...

Не знам защо но ми се върти в главата името на Гала - от участието й във Вип брадър, та там трябваше да съчиняват стихотворения...

# 335
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Лицемери

Навсякъде е пълно с тях
крият се, други са сред нас,
с техния злодейски смях,
смеят се на мен и вас.

Но лицемерието изпъква,
не могат всичко те да скрият,
а гнева нараства ли, нараства,
не могат те да го прикрият.

Без дори да се замислят,
колко хора нараняват,
те не спират да го правят,
те не спират да злорадстват.

Споделям с вас едно стихотворение на нашият наследник... Wink

# 336
  • USA, Steak State
  • Мнения: 2 480
Здравейте момиета, чак сега попаднах на хубавата ви темичка, не съм имала време да я изчета, както и предните такива, за да не пускам творби и да се повтарят.
Имам огромна молба към вас... има едно стихче, което ми се върти в главата, по скоро не ми се върти... сещам се за малки откъси и общо взето за тематиката му... Не мога да го открия онлайн и се надявам на вашата помощ!

Разказва се за любов на мъж към жена, любов, която той не може да и каже, как вечер обикаля пред прозореца и и се притиска до дърветата / това е най- цветущото/ и не може и не трябва да и каже за своята любов.

Моля ви, помагайте!

# 337
  • Мнения: 222
ДНЕВНИКЪТ

Сега е твърде късно.Сбогом.

/Защото много те обичам!/

Но няма в страст да те обкича.

/Аз избледнял съм твърде много./

Сега е вече късно.Всичко.

Денят.Нощта.И аз.И ти.

И закъснялата усмивка,

разляна в скръб из вазите

на твоя взор...

 

Безплодна вечер!

Сърцето ми не чака тайна.

/Аз или тази бледа вечер-

на бледнината е безкрайна!/

Разбирам.Зная.Няма тайна.

Сега е твърде късно вече.

Гео Милев


СОЛИДАРНОСТ

Знаех по предчувствие,че няма

никакво писмо за мен-

Но отключих пак кутията

и намерих само сянка

на една ръка, която се протяга

празна...

 

След което

аз можах да забележа,

че са празни вкичките кутии.

 

Раздавачът ли не е преминал?

Не,днес няма раздавачи!

Няма влакова,

пристигащи писма.

Те не искат,

няма да потеглят,

докато не ми напишеш ти.

Радой Ралин

 

Кактус
Повярвайте – и кактусът е цвете!
И той цъфти!
След дълъг сън – веднъж.
Под шепите ни изумени свети…
Сега в пустинята навярно пада дъжд.
Или тайфун пред нечий сал притихва.
Или опал проблясва в тъмен ров.
Жесток човек сърдечно се усмихва.
И женомразец плаче от любов.
А може би сега куршумът парва
едно сърце в студената тъма.
Или пък нейде в нещо е повярвал
неверникът Тома…
Повярвайте – и кактусът е цвете!
Любима, само ти..
Поне сега си протегни ръцете!
Когато кактусът цъфти!

Георги Константинов

# 338
  • Мнения: 47
В началото бяхме приятели
не врагове, а съюзници
споделяхме си всичко,
помагахме си взаимно
и нямахме проблеми
Но дойде онзи ден,
ден зловещ и мрачен
когато се ядоса
и скарахме се ние,
войната ни започна

# 339
  • Мнения: 47
"Братко"

Погледни - луната на небето
Погледни - щурците в полето
Погледни - блещукащи звезди
Отразяват се в твоите очи

Колко пъти сме се смели
Колко пъти сме тъжили
Смели и чаровни
Двама братя горди

Сутрин заедно на двора
гонихме кокошките на воля
На обяд пък с храната
целихме се по главата

А през вечерите като тази
съзерцавахме луната
и изпращаше ни тя далече
в чудни светове, омайни

Но очите пак ме лъжат
Светлините ме объркват
Аз съм сам, а теб те няма
мъртъв си отдавна

# 340
# 341
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Тежък тътен вън се носи.
Май отново ще вали.
Зад ъгъла едно момиче босо
плаче горчиво, рони сълзи.

Преди години - там на воля
играеше на свобода.
Животът изглеждаше прекрасен.
Беше избрала своя звезда.

Стремеше се към красотата.
Обливаше я светлина.
И често сънуваше тетатри
и филми с хиляди слънца...

Нижеха се дните леки.
Тя растеше и така
в ден прекрасен с краски меки
сбъдна се една мечта.

Беше хубаво и... кратко...
всичко бързо изгоря.
Беше кратичко, но сладко.
А сега сама е тя...

Лично творчество

# 342
  • Мнения: 447

Безпътна съм пътнико-
 не ме преминавай!
Нямам улици, знаци
даже петпръсти следи.
Нямам витрини, среднощни кафета,
не обещавам детски игри...
Мъглива съм-зная...
и с некролози облепена,
издрана до кървави длани.
Само локви съм цялата
 кал и трънливи очи.
Не ме преминавай...
(Безпътна съм ...)
...до край ме върви!

Последна редакция: ср, 13 окт 2010, 14:44 от jujavka

# 343
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001

Безпътна съм пътнико-
 не ме преминавай!
Нямам улици, знаци
даже петпръсти следи.
Нямам витрини, среднощни кафета,
не обещавам детски игри...
Мъглива съм-зная...
и с некролози облепена,
издрана до кървави длани.
Само локви съм цялата
 кал и трънливи очи.
Не ме преминавай...
(Безпътна съм ...)
...до край ме върви!



Много хубаво...чувствено и тъжно... Hug

# 344
  • Мнения: 30
. Отново за вас

Аз знам, че не искаш да ме виждаш
за съжаление, чак сега разбрах.
Очите пълни със сълзи не виждаш
но знаеш ли колко на теб ме е яд?

Вече нищо няма значение.
какъвто си и ти, такава е и тя.
Но тя по-дълго време
ролята си добре изигра.

Побиха ме тръпки признавам
ядосах се, дори от яд поплаках
пролях, последните ми останали сълзи.
От тук нататък какво без теб и нея да правя?
Нито тя ще ми каже, нито ти.


 Лично творчество!

Общи условия

Активация на акаунт