Има ли друг начин.

  • 1 756
  • 24
  •   1
Отговори
Здравейте, майчета. Случвало ли ви се е да искате да отвъртите  шамар на детето си и как постъпвате в подобна ситуация. Направо не го издържам когато реве и се дере без спир докато не му се угоди. Направо полудявам smile3511, когато виждам че малкото ми ангелче се превръща в безподобно лигаво лайно, което не иска и за миг да ме чуе, а на мен устата ми вече мазоли има от говорене, обясня ване и показване. Зная че боя  boxне е добър вариант за възпитание, но когато нищо друго няма ефект и този вариант започва да ми минава през главата  Weary
Понякога направо си мисля че е всъстояние на ме съсипе психически  Banghead
Как бихте постъпили вие ако детето ви сетръшне на земиата и започне да се дере ( не реве а крещи) и не спира докато не стане на неговото и никакво разсейване от сорта на  "виж там какво има" или нещо подобно не помага в подобна ситуациа.

# 1
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Когато се тръшне на земята и нищо не помага, просто го прескачам и излизам от стаята. Ако направи същия номер докато сме на вън го отдалечавам от децата или го извеждам от магазина и го оставям да се нареве без да обръщам внимание или просто го гушвам и го прибирам в къщи и го оставям там да се нареве.
Има няколко интересни материала в Библиотеката относно "кошмарните две", а може да пуснеш и търсачката ще изскочат доста теми.
Успех и си пази нервите  Wink, не очаквай да ти ги пази детето  Laughing.

# 2
  • Мнения: 127
И мойта щерка ми ги е правила тия номера като по-малка, почти до истерия е стигала. Никога не съм я шамаросвала, макар че е имало случаи едвам да се въздържа, нито съм се опитвала да я надвикам. Просто я оставях да си крещи и да се тръшка, дори и да сме на улицата - рано или късно и минава и спира. Случвало се е да продължи толкова дълго, че съм сигурна, че в един момент дори забравяше за какво реве. Никога, обаче не съм отстъпвала, успокоявах я когато са разтрои прекалено, но никога не отстъпвах. Не казвам, че това е начина за справяне в такава ситуация, но така постъпвах аз. Бях решила, че ако от едногодишна възраст почне да ме разиграва, по нататъка може да стане страшно.....Това беше просто един период при нас, за щастие съвсем кратък, явно разбра, че това не е начина да постигне своето. И при вас ще мине, само трябва да се въоражиш с търпение

# 3
  • Sofiа
  • Мнения: 3 240
И аз процедирам като другите момичета - оствям го да се тръшка и излизам от стаята. И навън да сме - пак го зарязвам.
Ето пресен случай от преди няколко дни. Влизам с него в хранителен магазин и за да не опипа всичко в магазина го вдигнах, той се разпищя на умиране.
Като излязохме навън, легна на земята и продъллжи да пищи, а аз се правя, че не ми дреме. След малко идва една баба, която явно имаше опит с такив аизблици и го заговори:
"Ти защо пищиш такъв. Я тръгвай тогава с мене, а майка ти я сотавяме тук"
Вдигна го от земята, при което той започна да вика "мама, мама".
Взех го и млъкна на мига, даже побърза да се обърне към жената и да и каже "Тао, тао бабата" Mr. Green

# 4
По принцип и аз така правя, като вас момичета. Ама моя разбойник няма умора. Днес половин час съм седяла зад една ограда и пак нещя да дойде докато не стана на неговото. А аз не можех да стоя повече че хем ми стана студено хем трябваше да си вземем храната.

# 5
  • Мнения: 1 866
И при нас започнаха подобни кризи и е ясно че и аз се изнервям понякога, но сега като чета изказванията се успокоявам. И аз я оставям да си реве и сякаш напоследък кризите стават по-кратки. Може би трябва наистина да не отстъпваш под никакъв предтекст и накрая ще постигнеш нещо. Разбирам колко неловко е като си навън, но пробвай вкъщи.

# 6
  • Мнения: 7 831
По принцип и аз така правя, като вас момичета. Ама моя разбойник няма умора. Днес половин час съм седяла зад една ограда и пак нещя да дойде докато не стана на неговото. А аз не можех да стоя повече че хем ми стана студено хем трябваше да си вземем храната.

Аз имам твърд принцип - или отстъпвам веднага или не го правя изобщо! Иначе детето добива чувството, че колкото повече реве толкова по-вероятно е да успее. Съветвам те за известно време да започнеш да отстъпваш или да разсейваш, а като по забрави тръшкането като метод за получаване на облаги  Wink да приложиш отново безразличието.
Успех

# 7
  • София
  • Мнения: 13 200
Ами какво да ти кажа... изпадам в безтегловност от яд.... #Cussing out направо побеснявам и много често пердаша.... Знам, че няма ефект, от опит го знам, обаче не мога да се въздържа, така ми пада пердето. Освен това моята вече се някои неща ги прави подигравателно. Примерно казвам "Не ходи там!", тя продължава да върви и през рамо ме гледа и се хили нагло и подигравателно. В магазините пък прави цели циркове. Оня ден в Бриколаж щях да я смачкам.... то не беше тръшкане, крясъци, рев,ужасно!!!! И всичко, защото не й давахме да събори рафтовете с болтчетата... лошото е, че имахме належаща работа там и не можехме да си тръгнем веднага. Има го и момента, че зависи аз в какво състояние съм. Ако съм много изнервена пердаша, ако не съм търпя повече, убеждавам с думи и понеже не става накрая пак пердаша. Абе пълна безизходица... Embarassed Четох в Спок, че родителите не трябва да подтискат негативните си чувства. И те са хора и имат право да са разгневени. Детето трябва да вижда и положителните и отрицателните чувства, така ще се научи да изразява своите.

# 8
  • Мнения: 5 877
Миии ако съм вкъщи и аз като Ели я прескачах и отивах в другата стая, където се възнаграждавах за търпението с малко интернет, като няма алкохол вкъщи  Mr. Green. Случвало се е да се обадя на баща й да му съобщя да се прибира по-рано, защото съм много изнервена и не отговарям.
 

# 9
  • София
  • Мнения: 13 200
Случвало се е да се обадя на баща й да му съобщя да се прибира по-рано, защото съм много изнервена и не отговарям.
 

Ха-ха-ха и на мен ми се е случвало... "Идвай, че малкото зверче ще си го отнесе след малко...." Twisted Evil

# 10
  • София
  • Мнения: 6 477
Да, и аз опитвам с убежденията и разсейването...като не помага...не питайте колко пъти съм се скривала зад най-близкото дърво, когато не иска да си трагне от някъде....Отначало не й пука, ама след малко се почва "мама, мама" и само да се покажа - тръгва кротко на мига! Гледам винаги по джобовете да имам всякакви шарении, за да се разсейваме. А ако стане неудържимо - избутвам я от магазина навън, там да крещи..понякога имя някоя като гореописаните баби, която казва че ще я вземе и нещата се решават на мига с тишина и покой Wink
Иначе вечер имам понякога проблем с обличането - адски се кефи ако успее да ме ритне и тогава се случва подплясването с обяснение защо точно това се случва - то е леко, но тя го възприема като страшна обида - вирва нос, обаче спира да беснее и гледа гузно......То и като и се скарам пак така - трепери й брадичката да не заплаче, но мълчи - голям рогатко е тя...ама нали ми е слънце, ще се борим с възпитанието! Wink

# 11
  • София
  • Мнения: 3 421
И аз процедирам като другите момичета - оствям го да се тръшка и излизам от стаята. И навън да сме - пак го зарязвам.
Ето пресен случай от преди няколко дни. Влизам с него в хранителен магазин и за да не опипа всичко в магазина го вдигнах, той се разпищя на умиране.
Като излязохме навън, легна на земята и продъллжи да пищи, а аз се правя, че не ми дреме. След малко идва една баба, която явно имаше опит с такив аизблици и го заговори:
"Ти защо пищиш такъв. Я тръгвай тогава с мене, а майка ти я сотавяме тук"
Вдигна го от земята, при което той започна да вика "мама, мама".
Взех го и млъкна на мига, даже побърза да се обърне към жената и да и каже "Тао, тао бабата" Mr. Green
 Оооооо, много обичам такива съобразителни баби, колко пъти са ни помагали, когато се "тръшнем" на обществено място. За съжаление са малко такива - повечето те гледат укорително докато ти се правиш, че не забелязваш малкото пищящо същество до  теб, а ти идва да го плеснеш.
  За съжаление аз не съм от най-търпеливите и спокойните, но напоследък особено много се старая.

# 12
  • Мнения: 85
Алоо мамите, не се ли тръшкаме и ние понякога, даже доста често? Постигаме своето /пред мъжете ни/ малко по-различно. Не лягаме на пода биещи с юмруци в земята, но пак с постоянство в цупенето постигаме това, което искаме, нали? Така че... децата не могат да чупят стойки като нас, затова реват сякаш ги съдираме живи, докато не постигнат своето. Не бъдете толкова критични към малките разбойници - те приличат на нас.

# 13
  • Мнения: 8 769
О, да, този проблем го имаме и ние. От около половон година поне. Като се разпищи за нещо, направо откачам! #Cussing out Но не удрям. Поне за това. Имаме с тати няколко модела на поведение, според ситуацията и според нашето състояние в момента.
Вариант 1 - крясваме и ние (поотделно, де, да не си помислите че всички крещим в един глас Crazy). Следва убеждаване с постепенно снижаващ се тон.
Вариант 2 - Директно към убеждаването със спокоен тон, но много сериозно и твърдо. Първо се прави уговорката: "Спри, за да ме чуеш!"
Вариант 3 - "Спри, спри, спри, защото ще те изгхоня навън сама"...или нещо такова, придружено със стискане на ръчичката. Следва убеждаване.
Хубавото е, че детето е разбрано и се вслушва в думите ни. Има моменти на тотално откачане , обаче. Тогава просто я гоня в другата стая, обиждам й се, та после идва да ми се извинява и всеки път ми обяснява, че повече няма да плаче.... Cry Тогава на мен ми идва да рева...И слкедва Вариант 4 - Извинявам се и аз и започвам да обяснявам защо се е случило така...Ох, деца.... Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 85
О, да, този проблем го имаме и ние. От около половон година поне. Като се разпищи за нещо, направо откачам! #Cussing out Но не удрям. Поне за това. Имаме с тати няколко модела на поведение, според ситуацията и според нашето състояние в момента.
Вариант 1 - крясваме и ние (поотделно, де, да не си помислите че всички крещим в един глас Crazy). Следва убеждаване с постепенно снижаващ се тон.
Вариант 2 - Директно към убеждаването със спокоен тон, но много сериозно и твърдо. Първо се прави уговорката: "Спри, за да ме чуеш!"
Вариант 3 - "Спри, спри, спри, защото ще те изгхоня навън сама"...или нещо такова, придружено със стискане на ръчичката. Следва убеждаване.
Хубавото е, че детето е разбрано и се вслушва в думите ни. Има моменти на тотално откачане , обаче. Тогава просто я гоня в другата стая, обиждам й се, та после идва да ми се извинява и всеки път ми обяснява, че повече няма да плаче.... Cry Тогава на мен ми идва да рева...И слкедва Вариант 4 - Извинявам се и аз и започвам да обяснявам защо се е случило така...Ох, деца.... Heart Eyes

Никой не е казал, че е лесно да гледаш децата си, още по-трудно е да ги възпитаваш. Понякога си мисля дали воъбще го правя както трябва? Ама нейсе, кой ще ни съди?

Общи условия

Активация на акаунт