Първият ден у дома

Здравей, Кари! Много се радвам за вас! Съвсем малко ви е останало за да си бъдете всички заедно в къщи. Знам, че колкото и да ти казваме да не се притесняваш, ти ще си се притесняваш . След това едни притеснения заместват други, едни въпроси- други.... и така до края на живота ни, защото сме Майки  Но опитай все пак ...
Пътят, който те плаши всъщност не е никак дълъг- 2 часа са нищо. Докато потеглите малкото човече ще е заспало. Повечето деца обичат да се возят и от люшкането на колата се унасят. Вземи шишенце с вода(преварена), пюре или каша и термос с топла вода, ако ще я храниш с каша за да има с какво да разтвориш готовата смес. Ако детето е свикнало да яде с лъжичка ще трябва да спрете с колата някъде за да го направите на спокойствие. Ако все още яде от шише (за моя изненада нашата бебка на 8м. беше яла само от шише, така че питай в Дома) ще можете да се храните и без да спирате. За храненето с шише ще ти трябва биберон с по-голям отвор. За дрехите - не е необходимо задължително да купуваш космонавтче. От сградата на Дома до колата можеш да я увиеш с топло одеалце, а вътре в колата да е с нещо удобно, защото тя си е вече голяма госпожица и ако е будна ще иска да се върти да става и сяда многократно. Вземи и резервни такива. Влажни кърпички, салфетки и памперси разбира се. Ще трябва да имате столче за кола, но не е сигурно дали ще й хареса в него още с първото слагане, така че се приготви да изкарате пътуването държейки се на ръце. Баби и познати в колата няма да са кой знае колко от полза, защото всяко дете си има собствени предпочитания и темперамент и няма универсални съвети. Ще се напасвате с мъничето ден след ден, не става от раз. Може и да си поплаче, няма страшно,  ще й говориш нежно и ако няма нищо против- ще се погушкате и пътят ви е толкова. 
Айде, поотпусни се, не се шашкай. Остави детето да те води. С времето ще се научиш да разпознаваш безпогрешно сигналите й. 

Здравей, Kari-em! Честито за хубавата новина и успех! Знам колко си притеснена, защото аз бях така точно преди една година. Вчера се навърши година от делото, а на 12 става година, откакто сме заедно с Алекс. И ние пътувахме два часа с кола и бях притеснена как ще мине пътуването. Аз реших, че първо ще го нахраня в дома, защото беше обедно време и тогава да тръгнем за Варна. След като се наобядва, го преоблякох с новите дрешки и тръгнахме. В началото се разплака, но беше за кратко. Гушнах го и тъй като му беше и време за сън, за няма и 5 минути заспа:) Но всяко дете е различно, така че не знам как ще бъде при вас, но бъди спокойна. Събуди се като стигнахме до нас. Качихме се горе и той беше толкова уплашен, изненадан и какво ли не. Но не се разплака. Плахо, плахо започна да се движи из стаята и да разглежда наоколо. Бях оставила малко играчки, но не много, но Алекс не посмя да отиде при тях. Не исках да го обсебвам от самото начало и да го плаша, затова му дадох пространство, но бях до него в същото време. Седнахе на килима и започнах да му приказвам, че това е неговия дом, да го запознавам постепенно с новата стая. Първата вечер той си поплака като го сложих да спи. Първо го сложих на нашата спалня и легнах до него, като му държах ръчичката и така се унесе. Реших да го преместя в леглото му, но той се събуди и се разплака. Легнах отново до него и след около час го преместих в леглото му. Аз не мога да кажа, че спах през тази вечер. Ставах да го погледна спи ли, дали е завит, диша ли  На сутринта се събуди към 6.30 и се ококори с големите си сини очи. Тогава беше и първото му наакване и аз се чудих как да го измия и да сменя памперса. Та от много чудене, махнах памперса и без да му изчистя дупето първо, го грабнах към банята. Той реве, аз съм паника, бебешко  ако навсякъде по мен, по пода на банята... Ела да видиш след два дена как бях, все едно цял живот съм сменяла памперси Знам как си в момента, но всичко ще се нареди. С едни деца е по-бързо и лесно, с други не толкова бързо, но те сами си покзват и ни учат за много неща. Още нещо се сещам, че Алекс плака много на първото къпане и на всяко следващо през следващите два месеца. Първият път бях уплашена, да не го наранявам, да не би да е гореща или студена водата, но с времето нещата се оправиха. Сега не мога да го изкарам от банята и сам ми казва да го мия, преди сън. Не изкъпан, не иска да си ляга.

Благодаря ви за съветите и споделения опит, правя си подробен списък - едва ли не по часове и с варианти, но животът е толкова многолик, че неминуемо ще има изненади.
Ах, колко съм обсебена от това детенце... от къде се появи тази безмерна любов, с всеки изминал час все повече я обиквам!  Започвам да се чувствам някак си устойчива, сякаш знам, че в каквато и ситуация да попаднем ще намеря път към нея. Господи, всяка изстрадана минутка си е струвала за тези мигове на щастие!!!

Kari-em, аз също се притеснявам, нашето дело мина на 03,02 и сега чакаме да дойде 17,02 за да си я вземем, дано само времето да се оправи, че ние пътуваме около 300 км в едната посока. Постоянно си задавам някакви въпроси от рода на " как ще я храня в колата ", " как ще разбера дали е подходяща температурата на млякото ", тя е на 5 месеца, но ще се справим, нали сме майки, всичко ще ни дойде отвътре и после сигурно ще ни е смешно, че толкова сме се притеснявали 

Здравейте
Ние трябваше да се прибирем на 10,02, но ни разрешиха 5 дни отпуск
Вече сме си вкъщи, а на 10-ти ще си вземем само документите.

Честито на "най-младите" мами сред нас. Много щастие ви желая от тук насетне.

Кери-м, направо ти завиждам за любовта и устойчивостта, които още от сега те е обзели. При мен не беше така, в дните преди да взема у дома моята любов, отговорността, която поемах ме цапардоса със страшна сила и от притеснения нямах време да се израдвам. А и обичта към дъщеря ми бавно и трайно превзе сърцето ми, не дойде от раз.

Ани, на мен нищо не ми дойде отвътре, на всичко трябваше да се уча и да полагам специални усилия. Но когато има любов и желание, всичко става.

Не е смешно, едно такова мило романтично хубаво е... Като си спомня как се бях въоръжила с термоси с пюрета, домажни бисквити, плодове, айрян, сокчета, специални чаршафчета и гнезденце на задната сегалка като трябваше за пръв път да прекараме Ваньо от 400 км до София. А той половината път се мръщеше и свиваше и гледаше едно такова жално-жално, не искаше и глътка течност да поеме, не го интересуваше нищо наоколо, не искаше да спи. (Беше на 2 години точно) Аз направо бях шаш. Даже викам на мъж ми: "Да не изпуснем детето, какво ли му е, дай да спрем в някоя болница да го прегледат." По някое време се разнесе едно хубаво ухание из колата, сменихме памперса и като че ли и детето се смени. Започна да пие, да гризка бисквитки, да маха на колите наоколо и най-накрая на влизане в София сладко-сладко заспа. Имал си физиологични нужди, милия, а на прясната му майка му какви ли не страшни диагнози минаха през главата.....

и още нещо, дано му е полезно на някой, не че е най-същественото. първите дни и седмици, ако си снимате детето (аз непрекъснато я снимах, първите седмици има снимки сигурно от всеки ден вкъщи), не забравяйте да се снимате и вие с него. аз съм я снимала сама във всякакви пози и ситуации, с всички, които идваха да й се порадват, и днес, като гледахме снимките точно две години по-късно, детето основателно попита "а къде е мама?"  мене ме има много малко по-снимките от онова време ... но за детето сега освен собствения му образ, най-важна е мама, нея гледа и търси, тия, другите по снимките, въобще не я интригуват ...

Честито, мили майчета! 

Не се тревожи, Kari-em,  повечето бебета спят в колата. Нашият Ники си заспа в колата и се събуди чак у дома .
Млякото се проверява като се капне капка на китката,не трябва да пари, нито да е студено,трябва да е търпимо или да не се усеща нищо. Разбери от хората в дома какво яде, какво обича най-много и й го предлагай в колата, ако огладнее. Виждам,че е на 11месеца, сигурно вече не яде само мляко. Не мога да дам пример с нашето бебе, защото той беше на 4 месеца, когато го взехме и го прибрахме у дома между храненията му. Той ядеше само мляко тогава.  Нямах проблем с адаптацията, не е губил апетит, нито си загуби съня.

В колата не я навличай, все пак в колите има парно. Дали е студено на детето се разбира по нослето - трябва да е топло. Вземи одеялце, вместо да я навличаш, така ще си сигурна, че не й е студено.  Да не забравиш водичка да вземеш.

Всичко ще мине бързо и безпроблемно, после ще видиш, че излишно си се тревожила.

aleeks  ,
успокой топката и остави детето да яде, каквото иска. На десет месеца никак не е задьлжително да яде месо. Не шашкай детето и себе си. Всичко ще си дойде на мястото. 

Blagodarq!No li4nata mnogo me 6a6ka,6toto sme drebni i slabi4ki 6700 e!No si prava i 6te ostavq kakvoto i se hapva!Kakvo 6te kajete za mnogo na6umqloto pedagogi4esko zahranvane?

Алеекс, ако детенце е здравичко, остави го да си хапва каквото му се яде. За килограмите- ще си дръпне колкото му е натурата. Ние на 1 година и три месеца, бяхме около 8 - 8,5 кг. Е сега, след година и половина е 13 кг. с дрехите. Просто натурата й е такава. А се храни добре, всичко си похапва, най-вече месо. Но не качва. Само на височина дърпа. Давай разнообразна храна, много е хубаво да привикнеш детето към плодове и зеленчуци, като му дойде времето, че моята ги яде, ама едва, едва.

Gost-aleeks, честито! 
Моят като ядеше всичко в началото, сега пък стана капризен. Не се шашкай, защото децата се изменят много. Аз бях толкова доволна, че Алекс яде всичко, а сега с мъка яде плодове и зеленчуци. Дай му само месо и месо... 

Ami za sega 6te qdem samo ka6i4ki i kiselo mleko.tq taka stiska ustata 4e nqma smisal da se ma4im.To tova 4e ne qde drugo 6te preodoleq ami tq i voda ne pie.Vzehme 4ai,koito da pomaga i za akoto,no i tam proval.No pak kam cvetqta v saksiite ima apetit,nali palzim vse tam hodi.

Здравейте!
Ние вече от три дни сме си у дома а не ми остава време да ви кажа как сме, та чак сега.
Опасенията ми от дългото пътуване останаха напразни. Издържа геройски детето.
Малко се притесни когато влязохме в апартамента, за малко да заплаче, но и това не се случи. Заведох го първо в неговата детска стая, седнахме на килима и поговорихме /така беше направила някоя от мамите тук/ та реших и аз така и не сбърках.По същият начин и в кухнята, където сме през повечето време.  Вечерта заспа бързо каталясал от умора.
Първият ден беше най лакомото дете, което можете изобщо да си представите.
Обстановката не го притесняваше с нищо, разучи всяко чекмедже и отвори всички вратички които стигна за да види какво има там, но вадеше само едни купички които приличат на тези дето са ги хранили в дома. Подготвихме го че ще дойдат гости и той се държа скромно, но общително с тях.
Обачеее.....  като видя гърнето, като писна да плаче.... '' къде си майко юнашка''
Но я сега ни вижте как си сядаме без проблем
Значи ревяхме от гърнето, свалянето на обувките и от поливането с вода, даже само от пускането на душа или чешмата в банята.
Още едно, две къпания и се надявам и това да преодолеем.
Сякаш започнахме и да му разбираме почти всичко което казва а и той самият полага усилия за да се разбираме все по добре.
Изглежда много щастлив и лъчезарен през цялото време. А ние като някакви орли отгоре му, все го пазим. Имам чувството че в един момент няма да може да '' диша'' свободно от прекаленото внимание.
Е, предполагам, че е нормално това като за първи дни или седмици, няма да е за много дълго. Все пак може и сам доста неща макар и със зор да ги прави, нали?
Това е за сега което се сетих.
Букет    за вас.

 

karolain, честито!   
И Алекс в началото плачеше, когато го събличах или му събувах обувките. Това продължи около две седмици. Радвам се, че и при вас нещата се подреждат добре. Те децата май се ориентират по-бързо, отколкото ние. Ще видиш как времето ще се търкулне и колко променено ще бъде твоето дете и ще те изумява всеки ден с нещо ново. Питай за всичко, което те вълнува-насреща сме. 

Честито щастие, Каролайн!

Да ти подхвърля за къпането, понеже и моята голяма дъщеря изпитваше ужас от душ и водата като цяло. Не говоря за обичайният детски страх от мокрене на глава. Тя пищеше и понеже беше по-големичка, казваше: Не, студено!
Направих си някои изводи и най-сполучливото решение беше да се къпя с нея като в началото я взимах на ръце и я притисках до мен, после обливах и двете ни. Показвах й, че на мен ми е хубаво и топличко. Обръщах го и на игра.
Тази тактика работи и с малката, която обожава водата, но се страхува, когато й влиза в очите.
Ако детето го е страх, опитай и така - плътно до теб. Ползите са поне две, хем се миете, хем се сближавате. 

Честито на всички нови майчета 

Каролайн, честито щастие   !

Честито и от мен,Каролайн!

Каролайн, честито! Желая ви много красиви моменти с детенцето!!!

Благодаря на всички за пожеланията 
Дар за мен, ние се справяме все по добре с къпането, но идеята ти ми харесва и ще направим и това.
Ще се гушнем под душа двамката с най- хубавия смях с който огласяме света.
А сега ще се опитам да ви пусна и малко снимки в другата тема за да ни видите колко сме ''грозни''.   
   марш в темата за снимки.

Каролайн,  веднага затичах в темата със снимките, но не ми се получава. кой потребител да напиша?

Привет Сислие 

И ние от днес вече сме си у дома  Малката госпожичка така се е съсредоточила в изучаване на новия дом, че едвам заспа, а и по пътя дремна само половин час, като се има в предвид, че пътувахме около 3 часа. Като посвикне малко ще се опитам да кача и аз снимки! 

Karolain strahotni ste!Mnogo ti e hubavo detence!Mnogo go naceluvai!Ani 4ohleva 4estito!Znam 4e si mnogo 6tasliva,ne moje da se izrazi s dumi nali,edno tolkova malko 4ove4e,a zapalva6to celiq ti svqt,nali!^te pro4eta obqsneniqta za ka4vane na snimki i 6te se opitam da se spravq i az

ЧЕСТИТО на всички нови майчета и от мен! Да нацелувате малките и от нас!  Да са ви здравички и усмихнати!