Докато готвя, гладя или сгъвам пране.
Когато успокоявам ранени разбойници или приспивам уморени детски телца.
Когато ходя на репетиции.
Ама не стига че аз пея, ами и щерката пропя.
Ами не стига че пропя, ами поиска и тя да ходи на репетиции.
Ами какво да направя - заведох я, нищо че е малък детски провинциален хор.
Ами не стига че и хареса, ами и поиска да остане и сега сме бойна група двете - пеем та се надпяваме
Ами не стига че пее в хора ами казала, че мама е актриса.
Ха, сега я втасахме - ами те подготвяли и мюзикъл. Имали нужда от някой да им каже как да се "разхождат" по сцената, докато пеят. Вече си имали шивачи на костюмите, декоратори. Нямали се режисьор.
Та стана тя каквато стана - станах режисьор. На детски мюзикъл - "Когато на животните им писна да са обидни думи".
И гримьор - цялата горска общност трябваше да се разпознава от залата.
Беше прекрасно, невероятно и пълно с детски гафове изживяване.
Най милите представления в които участвах.
И бях много щастлива - защото можах да направя жертва за детето си и да го видя сияещо от щастие.
И не само моето - цялата горска банда и всички останали деца.
Дори получих подарък след премиерата.
Най вкусните шоколадови бонбони в живота ми, подарени от греещи слънца, от щастливи деца
Всичко това се случи в края на юни началото на юли. Чак сега се решавам да си призная