Двуезичието от друг ъгъл...

И, за да не кажете, че пускам бомба, но самата аз не пиша (не, че ще е за първи път, де), ето го и моят отговор....

Изкушавала съм се! Но, по една или друга причина, съм се спирала. (Виж, само по въпроса за флиртуването на обществени места с благоверния не съм се спирала. .... Но то може да се тълкува от някои професионалисти и като душевен ексхибиционизъм )
Сега като си помисля, възпирали са ме основно няколко причини.... Главната е, че преди години (като млада булка  ) попаднах в среда на хора, говорещи език, от който имах мнооого малко понятие. От тогава си имам едно на ум колко неприятно е да знаеш, че около теб може да се говори и разбираем за теб език, но, въпреки това, се говори на някакъв друг....
Другата причина е малко по-шантава - вярвам в легендата за Вавилонската кула и съм сигурна, че, ако успеем да си освободим достатъчно подсъзнанието от обремененията на съзнанието, ще успеем да докоснем пак нивото на предвавилонския език. Също съм убедена, че това може да се случи абсолютно неволно, абсолютно на всеки и в абсолютно произволен момент. Просто моментно "отключване", но може да има много конфузни последици и за двете страни. 
И още една причина.... Никога не мога да съм сигурна къде около мен има българин, сърбин, македонец и тем подобни явления ....

Хаххааха, РоСелинИ, добре ме разсмя за закуска
Аз добре че знам че край мен няма други българи освен щерката, та си позволявам да си облекчавам яда на майчиния си език. И то доста цветущо. Ако мъжа ми разбираше какво дърдоря в яда си сигурно би се изчервявал като девица
Обаче вече ми се налага да се озаптявам поне откъм цвят щото девойката много взе да разбира и повтаря  Аз си бях наумила вуйчо и да я учи на такива неща, ама май както е тръгнало от мен ще ги научи
Ами какво може да очаква детето - майка и в болница работила, после в театър. Все места с изявено цветист речник

С мъжа си флиртувам на няколко езика - колкото ги знам, особено хубавите думички. Обичам да му ги шепна на ушенце - Тi amo,  Ich hab'dich lieb, Je t'aime, I love you, Обичам те (ама поназнайвам и по така еротични де  )
В магазините обичайно ако ми се наложи да ругая - винаги е под сурдинка и то на нашенски
За кодирането на разни неща - открили сме го отдавна с каката. Тя обича с кеф да казва че тати не говори и разбира малко и си планираме разни тайни работи на нашенски

Е, добре, признава ти се, Фиданчице, успя да ме убедиш, че понякога и положително може да се действа по този начин 
Само за едно не мога да бъда сигурна, а и теб те съветвам да поставиш една провокативна сцена. Не мога да повярвам, че за толкова време съжителство (като гледам Разбойничката, са поне 5) по-добрата ти половинка не вдява и дума български. Знае, ама не си признава!
Аз от 3 години работя с моя колега немец и вече е доста напреднал (и моя "специализиран" немски се подобри, де)        

ПП: Милата ми майчица е пенсионирана медицинска сестра с 40годишен стаж.... Коментари по повод на "професионалния" език нямам.....
А, за театъра - то си е терапия там....

Знае бе, разбира, маймуняка му с маймуняк, ама не ще да говори.
Знае и кога ругая но си трая щото точното значение не може да го вдене - то при тях само на светкавици и гръмотевици го докарват (недай си Боже пък да ти поиска да му цунеш задника  )
А като имам гости - мама или брат ми, как се намесва понякога на място в разговора, направо да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли (ама за 7 г толкова) Думата препъни камък беше Благодаря

Моят турски е така - доста пасивен. Проблем с разбирането и четенето - никакъв. Обаче... говорът ми се развързва чак след определени (изпити) количества 
Пък и щерката не ми дава да го говоря - бил езикът на тати.....
Обаче, около този ми пасивен турски, докато бяхме в Северен Кипър все трябваше да правя "встъпления" при всяко ново познанство (особено свързано с работата ми): "Разбирам, но не говоря. Нека нямаме недоразумения." .....

3ависи от "простотиите", които човек говори  Аz например преди години пътувах с майка ми в трамвая и си говорихме... и по едно време някакъв тип се приближава и ни пита на български къде трябва да слеzне zа еди кое си място. Адски неприятно ми стана, понеже си личе6е, че ни е подслу6вал и държе6е да ни покаже, че е чул раzговора... и ни в клин, ни в ръкав попита zа спирката, а явно поzнава града.
На мен често ми се случва да попържвам на български местните, но в повечето случаи държа да ме раzберат и си каzвам директно на 6вейцарски каквото ми е на ду6ата.
И последно, но не на последно място - българските иzраzи нямат равни. Предполагам, че това съ6то е причина да си мъмря (понякога и псувам) на на6енски. 

Първото което нау4их тук бяха псувните един вид  оба4е аз празя да се псува и аз не го правя, трябва да съм хипер изперкала от нерви за да го употребя.Имам леко конско търпение, но......да не е никой пред мен като ми падне дебелата завеса. Гърляни изкормвам. Ето малко от думи4ките

Коньо, миерда, каброн, ке те ходас.....

я превеждай сега  аz zнам ва фан куло (не zнам дали така се пи6е) ма то май е на италиански    и cabron 

Не вярвам типът да ви е подслушвал целенасочено. Или по-точно не вярвам да го е правил със лоша умисъл.
Преди 4 години, когато се преместихме в този град, имах подобен случай. Всяка сутрин си чакам тролея и на спирката слушам цветиста сръбска реч. (Кой каза, че само българският бил цветист? Елате да видите!!!  ) Две дами чакат същия тролей и си приказват...
Честно казано мило ми беше да им слушам шарената емоционална реч в студените мокри холандски утра. Никога не съм запомняла какво точно си приказваха, но слушах - топлех се.
Така близо три месеца. Една сутрин гледам - на спирката само едната дама. Още с приближаването си, реших да й се обадя (инак щях да си пропусна утринната топлинка; то ми бе станало като чашка кафе). Отивам при нея и "Добро утро" казвам. При тези думи - автоматично "Добро ютро...", малка пауза и гръм от "Олеее, а аз как псувам......" 
Много се смяхме. За да се увери, че грешка няма, тя за петте минути чакане на тролея успя хиляда пъти да ме попита от къде съм и да се почуди , че всичко ми разбира и аз всичко й разбирам (неизбежното "А аз как псувам...!" на края  )
......
Подобен случай, но с обратна посока, имах с един хърватин. Седя си с щерката в един дюнер-салон и, както винаги - шумна фамилия. Забележки, обяснявки, сумати "защо", "защото", "недей!" и т.н. Позната картинка. С периферното си зрение забелязвам възрастен човек, който определено слуша тирадите ни. Оказа се бай Борис - хърватин, който през '44та е напуснал бивша Югославия, защото бил новоизкован морски офицер и, по подразбиране, народен враг... Зажадняла и неговата душа за неангажиращ разговор с непознати на що-годе роден език....

Не мога да се ядосвам на френски Аз за съжаление съм много (прекалено)сдържан човек, но ако някога съм много ядосана, си ругая на бг, на френски не ми идва отвътре...

Ох, и ние веднъж с мъжа ми, още млади гаджета, такива щуротии си говорехме в метрото, абе то си няха направо "мръсотийки" . и в един момент чичкото на седалката до нас ни пита: Много българи ли има в Париж? Леле, умрях от срам. Само като се сетя. човекът бил треньор по щанги...

Когато съм с българи винаги си говоря на български, независимо къде се намирам.

Хехе, те сърбите "йеби га / йебо те" го имат zа "добър ден" 

хахахахаха 

Ва фан куло си е баШ на талиански и се пиШе Va fan culo
Aко модовете реШат да трият