Няма !

Додо искам да те попитам Денис само в къщи ли изявява непослушание или по принцип?Питам те защото картинката в къщи е не по-различна,коронен номер е като помоля Вики нещо тя стократно да ми заявява"моля не те разбрах,би ли повторила"на 10 път аз съм безсилна трепереща и и бясна,че изпускам нещата от контрол,Но-о-о я я вижте в градината на улицата няма по-кротко,по-възпитано,по-културно по,по-най дете от нея а майка и  и злиза един тиранин,който се опитва да я впрегне в някакви измислени от нея рамки.Че няма да се дам без" бой" е повече от ясно,но все пак и на мен ми е интересно как да се справя със ситуацията,разбирай адекватен отговор все още не съм намерила

По принцип като е с нас, независимо дали в къщи или градинка е така. Но иначе - в градината, при друг човек оставен - няма и следа от тези магарии.
Вече си мисля, че ние нещо провокираме това поведение.

Баба ми, Бог да я прости, казваше, че деца, които вкъщи са много буйни, навън - в детската градина или училище - са кротки. Тя беше детска учителки и да си призная - вярвам й. Йоан в яслите е много послушен, а у нас само щуротии прави.

Хм. Кажи първо, че е спрял да си удря главата като се ядоса и е минал на този по здравословен начин на протест и себеизява. Отдавна не съм чела какво става с вас.
За 'не'то и 'няма'...като че ли не съм минавала през такова нещо, поне не в такъв мащаб. Е, и аз като кажа вечер 'хайде да се миеш и да лягаш' ми се отговаря с 'не искам, не ми се спи и т.н.' но не ми прави напротив за всяко нещо. Та се чудя дали и какъв съвет да дам, като не знам. В горната ситуация обикновено казвам ' добре, щом не ти се спи не заспивай, но аз съм уморена и искам да си легна и да си почина. Ако те оставя без да си измила зъбите и дупето, зъбките ще пострадат и усмивката ти няма да е толкова красива а дупето...не знам...щом ти харесва да си с мръсно дупе, добре, аз моето ще си го измия...и т.н. ох, излезе че цяла лекция изнасям ама горе долу в такъв дух и говоря и при Сиси действа. Идва с мен в банята, измива се и обикновено след това е заспала бързо, бързо защото всъщност и се спи въпреки, че не си признава. Ама това при вас май няма да действа, моето е доста суетно.
Слагам вечерята - не иска да яде. О.К. напомням, че след като се нахраним ще прибера храната и няма да разреша да яде късно вечерта. Случвало се е и тя знае, че няма да разреша наистина въпреки сърцераздирателното ' гладна съъъъъъъъъъм, боли ме коремчето от глааааад' придружено с рев в 23 часа вечерта. Чела съм, че без ядене се издържа няколко дни тъй, че колкото и да ми е криво не се предавам. И това не става щото ти си мека Мара и не можеш да изтърпиш подобно нещо.
Ще ти преразкажа какво пише тук в една книга, може пък да е по универсално. Става дума за Позитивното възпитание от предучилищна до тинейджърите , ама пише и за по-дребни...та ако я имаш и си я чела кажи да не се хабя.

Не, просто вас се осмелява да ви тества, защото сте му най-близки. Дъщеря ми я анализирах оня ден- след като пуснах тема за безсънните си нощи- какво прави детето: дай ми последната лъжица салата да си играя с нея на готвене-добре, отговарям-хайде дай ми я сега, има 3 лъжици, ще й сложа сол, подай ми и олиото и пипера...тук баща й се ядоса и каза "спри"...
та тестват ни теб за едно, мен за друго. Аз съм решила да започна да налагам забрани и да отговарям с няма,защото ми се качиха на главата.

това с яденето задължително трябва да го пробвам флаш

Обаче трябват здрави нерви защото сцената после е сърцераздирателна...честна дума.
Сетих се и друго, при Сиси много действат изненадите. Снощи бяхме само двете, аз искам да лягам а тя разтурила сергиите в хола и няма такива намерения. 'Ела, ще ти прочета приказка!' - ' не, аз съм госпожата бе мамо, аз чета приказки сега да децата ми/наредила разни екземпляри/'. Спора е безсмислен, казах и ' добре, аз лягам, после да изгасиш телевизора и лампите навсякъде' . Няколко секунди ми се кокори, после се засмя 'ааааа, аз не мога, ще стане тъмно, чакай ме...и нещата приключиха. Бе не може да няма начин, сигурно е обаче, че щом някакъв метод не действа значи трябва да се смени и да се импровизира, няма пък да се предаваме, я.

И аз процедирам по същият начин - "Няма да ям" - "Добре, но после в леглото като ревнеш, че си гладна да знаеш, че няма да ти дам". И действително не и давам, макар да се сдърпваме с баща й, че видиш ли оставам детето гладно. За миенето сме по същият начин. Вече е свикнала и дори приятелки ме питат как така лесно си лягаме вечер .
 Сега забелязвам, че малкият пробва - "няма" и ме гледа направо с любопитство /честно Ви казвам/ как ще постъпя вследствие на този му отговор.
 Най-важно никакво отстъпление. Като кажеш трябва значи трябва /лошото при нас е , че таткото не издържа на реване и понякога разваля дисциплината/.
  Понякога като ми казват "няма да го направя" им отговарям "но аз не те питам дали искаш или не, а ти казвам, че това трябва да се свърши заради еди какво си".

Флеш - и аз така правя с яденето - който ял, ял
Иначе Цвети не е много инатеста, по скоро е зговорчива, но разбира се има и периоди на отричане и направо лошотия. Тогава се опитвам минимално да изисквам от нея. Ако по реакцията й реша, че няма да отстъпи лесно и битката ще е тежка, а примерно ме боли глава или нямам време - отстъпвам веднага. Не го ли направя обаче - водя борбата винаги до победен край. Понякога и с часове, но след това за известно време имам добро и зговорчиво дете
Преди няколко дни я изнесох на ръце от вкъщи. По пътя да колата крещеше, риташе и ме удряше - направо умрях от срам, но не отстъпих

Лекси, и Сиси е такава сговорчива и затова отначало писах на Додо, че опита ми с няма е доста ограничен. Дори мислех дали да пускам тема за това, че дребното е добро и послушно и дали е добре това да е така. До вчера не го мислех, ама прочетох тук в книгата/вчера я взех от библиотеката/ че не било всъщност много добре да бъде такава 'душица' както я определят и чужди хора които имат контакти с нея. А и тя самата се има за такава и иска да е такава и понякога ме пита'мамо нали аз съм едно много добро и послушно дете?'...всеки с проблемите си, Додо извинявай че не пиша точно по темата. Ще се поправя!

случвало ми се е макар и рядко да чувам онова категорично и предизвикателно "няма". запазвам спокойствие и изчаквам тя да поиска нещо от мен, за да отговоря по същия начин. ако се налага дори напомням, че моето "няма" е същото като онова, което съм чула преди малко. много бързо стоплят моите дъщери, че в правенето напук и в инатенето са губещи, защото много трудно понасят аз и баща им да им се сърдим.

ако не кажат "моля", не получават това, което искат.
ако кажат "няма", получават същия отговор.
ако кажат "не искам, защото...", следва разговор, в който те обясняват нежеланието си за нещо, а пък ние с баща им обясняваме причините за нашето искане".
ако мрънкат и се тръшкат, най-много да бъдат помолени да се преместят в друга стая, защото ни е неприятно да ги слушаме...

при нас този подход работи. не знам дали ти си опитвала с денис и ерик и дали при вас може да има ефект.

Нищо, нищо - пиши, интересно ми е.
Не съм я чела тази книжка, така че давай.
За храненето е ужас. Но вие знаете - аз съм писала за този проблем.
Хич няма да го впечатля ако му кажа - ми добре, ама после като огладнееш няма да ядеш.
Той ще е доволен дори, щото няма шанс да огладнее и сам да си поиска храна, а аз няма да го тормозя с настояване.
Ако не успея да го накарам или убедя по някакъв начин - ще си стои неял с дни.
И понеже в общи линии него насила нищо неможеш да го накараш да прави - гледам да го прилъжа най-често. Я с нещо което знам, че обича да яде, я като обещая нещо в замяна
Прясна случка например от снощи. Прибира се от градина и решава че иска да яде солети. Казвам - ок, но искам преди това да си обуеш пантофтите, щото пода е студен.
Той казва - няма ! Аз казвам - ок, няма солети. И му ги взех. И от там почна голямата драма. Рев, рев, рев...Зарекох се да запазя самообладание. Седнах на спалнята със солети в ръка. Той ме обикаля и гледа да ги докопа . Аз не давам и спокойно казвам - пантофите. И така 15 минути. Накрая той съвсем истеряса. На мен ми писнаха ушите и станах. Казах му - излизам от спалнята и те затварям тук да ревеш на спокойствие. Солети няма засега. Ако решиш да дойдеш оттатък - чакам те със пантофите.
Остана вътре около 10 минути през които рева, трещя, блъска.
Накрая излезе...без пантофи.
Бях изтощена буквално. И като знам, че ако не изяде тия солети, няма да сложи троха в устата си изобщо цялата вечер - ги оставих на масата, така че да си ги вземе сам.
Това е.
А кажете ми как трябваше да постъпя ? да бъде твърда докрай и да не му ги дам. Обаче се сблъскам с проблема с неяденето му. Не че кашкавалените солети са нещо кой знае какво - но пак са нещо. А аз и на малко се радвам.

С нямането аз правя същото, като винаги напомням защо така казвам. За всеки случай. Не мисля, че се впечатлява. Продължава да настоява и се прави, че не чува моето няма и обяснението му.
С моля, благодаря, може ли - нямаме поблеми. Много обича да ги употребява. А когато порпусне и му напомня - веднага се коригира.
При не искам - разговорите са безсмислени. Защото ми показва, че не ме слуша. И не иска да участва в разговора или просто мълчи и няма обратна връзка.
При тръшкането - затварям го, да. Но после в стаята е паднала атомна бомба. А ефект няма. Не спира. Може да продължи с часове.
Това е положението при нас.

Додо, не знам твоят син на колко години е. Моят е на 3 г. и ситуацията е същата - до скоро почти на всичко, което го помоля да направи се отговаряше с "Не, няма!". В градината или когато го оставя на някой друг - много слуша, но нас направо луди ни беше направил! Ама няма начин - нали на това му викат "малкия пубертет". Това, което аз правя и при моето дете дава резултат е спирам да разговарям с него като го информирам за това ("Няма да направиш това?! Така ли?! Добре тогава! Аз съм ти сърдита и нямам желание да разговарям с теб в момента!"). Като, държа да подчертая, когато аз се обръщам към него с идеята да го накарам да свърши нещо, винаги използвам думичката "моля". И съответно и от него изисквам същото! В смисъл, че аз съм го помолила да свърши нещо, той категорично ми е отказал и аз имам пълното основание да съм сърдита заради това...
Не знам правилен ли е, грешен ли е този мой подход... За мен е важно, че детето ми се влияе от това и бързо-бързо прави това, за което съм го помолила... Инак няма начин да излезна с него на глава - мнооооооого голям инат е! При него благата дума върви...