Подивявам и ми идва да крещя и да си стегна куфарите.

  • 6 059
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 343
Ето историята която продължава вече две седмици.
Почна с това че взех малкия и отидох при родителите и сестра си в моя роден град за да видят малкия преди да се е застудило.Първо че не ме изпрати никой ... защото видители МОГА ДА СЕ ОПРАВЯ САМА за какво да го занимавам... второ че за 3 дни ми оставиха 20 лева / за път за джобни/ само пътните са 16 отиване и връщане. Като го изтъкнах ми за какво са ти нали отиваш при вашите. Още не бях си получила майчинството и една от причините за да отида беше да си взема картата с еднократната и детските.
Стоях една седмица ... С еднократната реших понеже е за малкия да му накупя дрешки за зимата и някоя играчка защото като беше малък не съм се хвърляла да му купувам много дрехи ...
Ето го и скандала ... Първо ми се казва че сме му в тежест т.е. не малкия а аз / сякаш без мен щеше да има син/ после че като се приберем в къщи става кочина ... разбирайте бебешки неща разпилени ... не съм сварвала да готвя и т.н. А аз съм сама малкия беше с адски колики и като ревеше се давеше / да го оставя да се дере за да сготвя на баща му ли/ и как са могла да пръсна 220 лева за една седмица  Shocked Той имал кола да оправя . А тази кола неможа да ни закара до Карнобат ползва я само за фирмата си защо аз и детето да му я оправяме.
Онзи ден взех майчинството за 2 месеца. Единственото ми условие беше че ми е омръзнало да искам пари да се сеща и да оставя някъде за мен ... Не съм заслужавала никакви пари за мен за какво ми били в къщи? #Crazy
И накрая ми заяви не ми трябва врата ще си купя сам климатик ще си купя сам и ще те изхвърля ?
Аз да не съм банка докъо работех нямаше проблеми плащах ток и наем ама сега вече той трябва дас е нагърби незнам какво да правя ... Идва ми да си хвана детето и да го оставя но ме е страх от самотата господи все си мислех че детето ще го промени.

# 1
  • Мнения: X
Predi da procheta sudurjanieto, komentar samo na zaglavieto.
Ufff, i ti li??? Aman! #Cussing out

# 2
  • Мнения: 2 863
Следя от доста време твоята исторя и за жалост съм принудена да кажа...че оптимизма ти да "промениш" този човек явно е на изчерпване. Веднъж те бяха попитали за какво ти е да го понасяш всичко това и ти каза нещо в смисъл, че накрая успяваш да промениш човека и сеа понеже имате и дете смяташ, че си заслужава.... цитирам те само приблизително.... Да, но има  един момент, когато плюсовете от съвместното съжителство с бащата на детето са се изчерпали отдавна и са останали само минусите. Аз мисля, че когато другия започне да се гаври с теб  и преминал всяка граница на собственото ти самоуважение е време за равносметка. Гарантирам ти,че всички причини които ще изтъкнеш пред себе си ще са породени само от нежелание да се справяш с една нова и за жалост наистина по самотна действителност. Но не си ли по-сама сега, с  мисълта, че сте му в тежест??? Отстрани винаги  е лесно да се дава акъл, тука като чета си казвам боже какви сме принципни всички и смели и дрън дрън, обаче истината е, че всеки го е страх и всеки е бил малодушен и си е плащал после за това.
Приказките "детето ми ще е без баща", са също бошлаф работа... понеже един мъж ако си е на мястото той ще е бил добър баща като женен и ще остане такъв и като разделен с майката, така както ти няма да станеш по-лоша майка понеже вече  не си с бащата.
С което само ти казвам да се вгледаш добре в тоя мъж и да внимаваш какво виждаш... вие сте много години заедно, хвърли си самозаблудите и като видиш с бистро око какво има и е останало между вас двамата и в него към детето, вземи решение. А сега може просто да си ядосана и след 2ч да ти мине....  bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 985
все си мислех че детето ще го промени.

И аз мислех като теб, но се оказах излъгана. Мисълта да останеш самотен е наистина стряскаща, до момента................... до, който не останеш сам. В началото е малко гадно, но после разбираш, че това е било единственото правилно решение и се чувстваш много облекчен. Още повече, че една майка, докато има детето си никога не е сама. Самотен остава глупакът, който не може да оцени това, че е дал живот и че за да бъде добре детето му, трябва да е добре и майката. Има една приказка, която аз много харесвам- много по- добре е да си сам, отколкото зле придружен.
Готово решение никой не може да ти даде. Ти сама трябва да прецениш, кое е най добре за теб самата и най-вече за детето. Много голямо значение за изграждането на детето като личност е средата, в която живее, а също така  и отношенията между заобикалящите го хора.

# 4
  • Мнения: 1 425
Все едно си прочетох моята история, когато се роди Георги. И аз отидох при моите родители, за да ги видя и той ми даде 20 лева за три седмици. Докато бях при нашите той ми взе за 4 месеца майчинството и го профука и после ми държа сметка за пари, които моята приятелка имаше на мен на връща. Не го интересуваше дали детето има дрехи или не. Дали има достатъчно памперси и т.н.

Аз бая го изтърпях, когато успях да си намеря работа се отървах от това егоестично копеле. Моите родители обаче много ми помогнаха.

Надявам се при вас нещата да не  стигнат до там и да му дойде акъла в главата на твоя мъж. На моя не му дойде.

Успех!

# 5
  • Мнения: 3 634
И аз мислех като теб, но се оказах излъгана. Мисълта да останеш самотен е наистина стряскаща, до момента................... до, който не останеш сам. В началото е малко гадно, но после разбираш, че това е било единственото правилно решение и се чувстваш много облекчен. Още повече, че една майка, докато има детето си никога не е сама. Самотен остава глупакът, който не може да оцени това, че е дал живот и че за да бъде добре детето му, трябва да е добре и майката. Има една приказка, която аз много харесвам- много по- добре е да си сам, отколкото зле придружен.
Готово решение никой не може да ти даде. Ти сама трябва да прецениш, кое е най добре за теб самата и най-вече за детето. Много голямо значение за изграждането на детето като личност е средата, в която живее, а също така и отношенията между заобикалящите го хора.



 smile3501  202uu  smile3501

# 6
  • Мнения: X
Кажи какво става с вас?

# 7
  • Мнения: 1 343
Хмм ами какво да става . Ударих бойкот в къщи нищо не пипах освен моите и на детето неща... Вчера се прибира от работа а нас ни няма / живеем отдалечено от центъра и бяхме отишли да се поразходим с една приятелка и мъжа й до града/ прибирам се и понеже той не може да казва ИЗВИНЯВАЙ се започват опити да ме разсмее или разприказва. Не поддадох и проведохме поредния разовор.
Питах го за какво съм му той каза отначало че незнае. Че не съм се справяла с нещата и това го изнервяло. Питах го щом може да мие чинии и да си готви когато нас ни няма защо не ми помага когато аз съм си в къщи. Отговора беше защото се очаква че ти трябва да го вършиш и то преди аз да съм се прибрал.  ooooh! Shocked Възможно е ако не правех нищо друго и не се занимавах със сина ни / евала на майките които се справят аз немога да се грижа за две бебета/ Е какво толкова имаш да гледаш едно дете и да сготвиш и изчистиш. Е да ама при положение че това дете спи само на вън аз мога да го върша когато той си е в къщи да го гледа а аз да си свърша другите неща но той не го разбира. Описах му какво прави стъпка по стъпка щом се прибере сядането на компютъра заповедническия тон - Гладен съм сложи нещо да ям - Нахранва се и пак пред компютъра как като му казах Гледай малкия за 10 мин да се изкъпя ми каза - НЯМА и така ! Резолтата днес сме спокойни и ми се купи прахосмукачка т.е. аз сия купих а той купи климатик . Неможел да разбере как можело да ми е неудобно и гадно да му казвам да ми оставя пари.. После го попитах да ми каже пример за жени които се справят абсолютно сами .. МЪЛЧИ .. Викам как не ми даде за пример майка си. / той мрази майка си набивано му е в главата от баща му че майка му не е стока че само по мъже е ходила и не си е гледала децата и той доскоро това ми повтаряше/ Майка ми - казва - подържаше идеално чисто не си спомням стаята ми да е била разхвърляна . И аз почнах да се хиля и му казвам че как и е оставяло време от ходене по чужди мъже / Много уважавам майка му и е моя заслугата че вече и се обажда за празници/ той млъкна ... После приспахме двамата малкия и днес нещата са по добре не се развика че нямаше за ядене и сам направи сандвичи ... И махна паролата от компютъра Simple Smile което е и причината да пиша чак сега. Да видим докога !

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
просто се чудя от къде намираш сили да си с него - сигурно много го обичаш
или много те е страх

# 9
  • Мнения: X
седнах на компа само за да ти пиша.
Аз донякъде я разбирам, и аз много съм се тормозила с моя, като се скараме и 2 дни не съм на себе си после, но ми мине и се чувствам поне малко щастлива след това.
Виж... разбираите се.. постой още малко... докато гледаш детенце. Изгради си стена ако трябва, дистанцирай се емоционално от него.. ако виждаш че положението не може да се оправи.. и го използваи поне още едно известно време. В крайна сметка има някои хора които заслужават да ги използваш. Друг е въпроса дали ще можеш. Аз незнам дали бих. Определено си заслужава, ако се дистанцираш и не му се връзваш. Ако му се връзваш, по-добре се махаи. Труден ти е животът. Ако имаш работа, на която да се върнеш, половината от проблемите ти са решени.  Praynig
Успех засега и пиши. Дано нещата се стекат така, както ще буде най-добре за теб и за малкото съкровище. И не забравяй, че ще стане това, което трябва да стане и което ще е добре за всички. Не винаги това, което искаме, е добро за нас.   bouquet  bouquet  bouquet
Ааа, забравих за самотата да ти кажа. Не е хубаво, но не е и страшно. Идва момент, в които започваш да се чувстваш пречистен. Спокоен. Ако не те плаши това, че няма да имаш много свободно време за себе си /мен не ме плаши/. Отговорността винаги ще има с кой да споделиш, ако имаш разбрани и любиащи родители.

# 10
  • Мнения: 1 343
Не става дума за използване аз наистина държа на него ... В рядките моменти когато иска да е мил и да покаже чуства се справя много добре. Проблема е неговия във възпитанието и в деградивната роля на баща му. Просто идея нямате за какви подсъзнателни навивания става дума и лошото е че той не ги усеща.
Учен е че жената е необходимото зло в къщата даже като бях бремена някой му наби в главата че ако ме разглези тогава отиде цял живот на главата му ще стоя. и затова не искам да се отказвам защото ако успея да го отърва или да му покажа лошите влияния смятам че ще се промени ... дано не са напразни надежди. Естествено това не пречи да изревавам от него и да си стягам куфарите преди беше през месец Simple Smile сега по нарядко.

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
WomanitKa - съзирам търкания на първите месеци след появата на новия член на фемилито, когато на никого все още ритъма на живот не е паснал с на другия. Според мен се изисква мааалко повечко търпение и взаимно разбирателство и ще се понаредят нещата. Всеки си има своите кусури - идеален няма! А ако си мислиш, че ще намериш татако-заместител на 100%, значи пък съвсем да се заблуждаваш.
Дайте си време и ако е възможно стиснете зъби за малко. Период е и ще премине.
И аз го имах, когато се роди малкия. Но после нещата взеха да се подреждат и нормализират.
Стискам палци, да оцелеете като семейство 3-мата, а защо не и 4-ма след време Wink

# 12
  • Мнения: X
Коментарът ми беше за в случай, че мислиш че нещата се развалят. Ако мислиш, че е временно явление, супер, дано да се оправите. Аз мисля, че човек не се променя, освен ако той самият не реши. Ти вярваш, че с приказване от твоя страна ще успееш да му обясниш, че не си необходимо зло. Аз мисля, че това, което през първите 7 години е влязло в главата на човека, не мож го промени. Или набиваното с десетилетия. Дано да греша и човекът да се окаже много широко скроен и да е склонен да излезе в мисленето си от релсите, по които досега го е карал. Успех. Дано да не пишеш повече при нас.   bouquet

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Аз съм на мнението на Каси - ако човека сам изрично не реши - не се променя!
Лошото е, че ти все твърдиш, че ще го промениш. Още отпреди. Не знам - това не е най-добрия начин да прекарваш семейния си живот - във вечни промени и надежди те да се случат. Дано обаче поне се справиш. Но много по-вериоятно е да се прекършиш и примириш. Аз се хващам, че аз се променям - не мъжа ми!

# 14
  • Мнения: X
..това не е най-добрия начин да прекарваш семейния си живот - във вечни промени и надежди те да се случат. Дано обаче поне се справиш. Но много по-вериоятно е да се прекършиш и примириш. Аз се хващам, че аз се променям - не мъжа ми!
Мммм, дааа, последното ще го оставя без коментар.
То няма лошо всъщност да се промениш и ти, ако е към добро.  Wink
Но аз пък точно това - да гледам мъжа си като дете - не искам да го приема. Незнам защо, ама не искам такъв мъж. Може и в мен да е вината, ако ще да носи ... и дворец да ми построи, аз прислужница не ставам.  Crossing Arms

Общи условия

Активация на акаунт