Както знаете май за майките е по- стресиращо тръгването на ясла отколкото за децата. Дъщеря ми много е свикнала с мен, не дава друг да я взима, гушка и много се притеснявам как ще се адаптира в яслата. Как е при вас?
- Публикувана: 6 ноем. 2005, 19:31 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2005, 14:10 ч.
Колко бързо свикнаха децата ви с яслата?
Единственото, с което едва ли ще свикне напълно е спането там, но пък аз нямам нищо против там да беснее и играе, а у дома да спи непробудно 
След 1 месец. Първата седмица ходеше с ентусиазъм, после се усети, че ще е редовно и следващите 3-4 седмици бяха ужасни. Плачеше на отиване, плачеше на взимане, много тежко ни беше на всички, очевидно беше голям стрес за детето. Замислях се сериозно за смяна на яслата, още повече, че имахме и друг проблем там. После свикна, а сега вече ходи с много голямо желание, още със ставането е готова да ходи при децата. Като си седи вкъщи (събота и неделя, или ако е болна), постоянно пита за децата и напира да ходи, издивява сама...
Аз съм първата която ще каже, че след два месеца ходене още плаче сутрин, но това е ако го водя аз. През деня е много спокоен, храни се спи, следобед когато го вземе баба също е спокоен, вечерите ни протичат нормално. Сутринта почва да мрънка от момента в които си види раницата и така до яслата, където почва да рони сълзи поне 5-10 мин. се увещаваме да влезе, когто види леличката и влезе след 30 секунди млъква.
Свикнахме сравнително бързо. Може би след месец, месец и малко, нямахме проблеми. Много ревеше в началото, още от момента на събуждането. Сега пък понякога плаче като я вземаме 
- не иска да си тръгва. Обича да е сред много хора, да си играе с деца и затова толкова й харесва там.
- не иска да си тръгва. Обича да е сред много хора, да си играе с деца и затова толкова й харесва там. 
На нас зорът ни беше само една седмица.Тази първа седмица беше кошмарна.Сутрин още щом се събудише, почваше да плаче докато го обличах, че не иска на домчето.От там оставяйки го на госпожата, почваше да пищи като заклан.Баща му каза че ако продължава така го спираме, и ще търсим жена да го гледа у дома.
Да ама той взе че свикна.
Сега ако е болен, почва да мрънка защо не е на домчето при децата.
Сутрин не плаче когато го оставям.Хванах му цаката, когато го съблека в съблекалнята и тръгнем към стаята, го пускам през вратата, без прегръдка и целувка за съжаление
.Иначе ако вземем да се прегръщаме и целуваме за чао, почва да плаче.
Да ама той взе че свикна.
Сега ако е болен, почва да мрънка защо не е на домчето при децата.Сутрин не плаче когато го оставям.Хванах му цаката, когато го съблека в съблекалнята и тръгнем към стаята, го пускам през вратата, без прегръдка и целувка за съжаление
.Иначе ако вземем да се прегръщаме и целуваме за чао, почва да плаче. 
.