Силна привързаност, страхове или това е нормален период?

  • 773
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 203
Здравейте мили мами,

Борко е само 10 месеца и сигурно това , което се случва е нормално , чувала съм , че децата минават през най-различни периоди без помен от тях. Искам да знам обаче как да помогам и аз:). Става въпрос за това, че Борко постояно пълзи по мен, иска да се гушим , когато го оставя сам /понякога/ в стаята и веднага тръгва след мен и почва да плаче. Иначе като съм в стаята, все едно ме няма - играе си, пее си, не ми обръща внимание, но отсъствието ми веднага се забелязва:). Откато се е родил никога не съм го оставяла "да си поплаче сам", или когато се събуди веднага се явявам усмихната и той ми се лези, имам предвид, че не мисля че съм катализирала страх от това да бъде сам. НАЙ-страшно му е да бъде в кошарата си/леглото си/ независимо дали съм в стаята вече или не. Почва да плаче да се дере, сякаш точно защото е затворен и ако изляза от стаята няма да може да ме последва. Предприех игри в кошарата сам, после влязах и аз. В първия случай - рев, във втория - играхме си без проблем, хили се човека, явно аз съм причината - трябва да съм там. Имали ли сте такива периоди и как минават те? Нещо което сте научили че върши работа , някакъв трик , незнам. На мен не ми пречи, знам че като порастнат ще искаме да се върнат тези моменти, но ако става въпрос за страхове как да ги преборим. Благодаря Ви майчета.

# 1
  • Мнения: 2 550
Съвсем нормален период.
Бебето на една приятелка е голямо, колкото товето и все едно описваш него  Crazy. Аз направо се побърквам при мисълта, че има и такива периоди, но няма как.
В една друга тема четох какво еправила една мама. Ако детето се тръшка за теб, а ти си в сатята, му казваш "Не", ако не те разбере, повтараш няколко пъти. Ако пак не разбере, излизаш от стаята, тогава най-вероятно ще настане бойно положение...оставяш го докато се успокои и влизаш, ако пак почне да мрънкаш - същата процедура. Тя пишеше, че за около седмица нещата са се нормализирали.

# 2
Все е едно, че Борко в моето Дарче Simple Smile. Абсолютно същата ситуация изживяваме и ние. Вече обаче детето ми започна да плаче от други хора, при положение, че е много общителна (май трябва да кажа "беше" много общителна Sad) и така се вкопчва в мене и реве със сълзи, когато идва някой, че чак ме е страх. А ние се пробваме и с една детегледачка, та вече съм се видяла в чудо. Явно трябва да се израсне тази привързаност към майката, но е много болезнено.

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
и ние сме така
като маймуна е - вечно да виси по мен ако може
рева в кревата /където спи/ не е от страх, а защото той знае, че там си ляга и когато не му се спи е ад ако се опитам да го сложа там - решава, че насила го слагам да спи
няма начин да се преодолее - освен да се разсейва с играчки и телевизия /в нашия случай/ докато излезна - тогава ако не забележе веднага не го преживява толкова тежко
ще премине

Общи условия

Активация на акаунт