Нещеш ли през декември взе, че ми закъсняваше. Изчаках празниците и на 1 януари си направих тест EFP Този път си казах няма да имам проблеми. Направих всичко възможно, излязох в болнични, не се натоварвах и бях добре до 9 г.с. Една вечер получих обилен кръвоизлив, пак сълзи и т.н..При прегледа доктора установи, че хематома е по-голям от детето. Опасността този път беше по-голяма. Цял месец не смееше да ми даде прогноза. Детето се развиваше добре, хематома заздравяваше. Лежах 6 месеца на легло в къщи не исках да влизам в болница. Когато бях в 5 мес. пак ходиме до София да видят дали има проблем със сърцето. Слава богу носех напълно здраво момченце. През цялата си бременност имах контракции и пиех лекарства. Не смеех да мърдам много, как съм изкарала и аз не знам.
Вече бях в 9 мес, когато една от ехографиите се проточи много време. Доктора дълго мери нещо, все не можеше нещо да намери и ние се притиснихме да не би нещо да има. Нямало му нищо. А то какво се оказа? В 38 г.с. спряхме лекарствата и след няколко дни на 17.08.2004г. родих за час и половина момченце, тежащо цели 3,950 кг, 53 см. Доктора не е искал да ме плаши с размерите на юнака, защото не исках да раждам със секцио, а аз не съм никак едра. Както и да е след много премеждия и сълзи вече имаме най-голямото слънчице на света. Кръстихме го Антон и вече е на 1 год. и 2 мес. ylinfant Със сигурност той има един ангел хранител, който го пази (братчето му). На някой това им се вижда странно да го мисля, но аз съм убедена, че той е там някъде и го пази.
Вече си мисля и за едно момиченце, нищо, че пак ще треперя.
Всяка година на 2 септември (това е ражденната и датата на смъртта)вече 3 години правим помен за Вики, макар, че родителите на съпруга ми не разбират защо. Имаме нужда да го помним. Аз казвам, че имам 2 деца едно ангелче Тони тук и едно там горе. Това е. Ако нещо съм объркала моля да ми простите, емоциите взимат връх.
Знаете ли очаквам момента когато ще се разделя с този свят без страх, защото знам, че ще се срещна с моето ангелче там!