Четох, четох една тема и се породи един въпрос в мен.Суеверие ли е според Вас, че не трябва да се купуват предварително дрешки на бебе? При Вас как стояха нещата? Лично аз не съм купувала. Но просто така си бях решила. Но от там пък и другия въпрос - дали така не се предизвиква съдбата?
- Публикувана: 9 ноем. 2005, 06:18 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2005, 00:28 ч.
Суеверие или не?
Не мисля, че е суеверие, по-скоро е останало от преди много години, а тогава е било свързано с много високата детска смъртност.
Не знам, аз лично не вярвам, че с купуването или не на детски дрешки може да се предизвика съдбата.
Единственото от, което ме е страх, че мога да предизвикам съдбата е ако съм бременна и споделя рано рано за това.
Пиша в разни американски форуми и там например започват да си купуват дрешки още преди да си видели на ехограф бебето, явно тук в България е малко вкоренено това.
Всеки има право да реши дали или не да купува предварително неща
Не знам, аз лично не вярвам, че с купуването или не на детски дрешки може да се предизвика съдбата.
Единственото от, което ме е страх, че мога да предизвикам съдбата е ако съм бременна и споделя рано рано за това.
Пиша в разни американски форуми и там например започват да си купуват дрешки още преди да си видели на ехограф бебето, явно тук в България е малко вкоренено това.
Всеки има право да реши дали или не да купува предварително неща
Не мисля, че е суеверие, по-скоро е останало от преди много години, а тогава е било свързано с много високата детска смъртност.
Не знам, аз лично не вярвам, че с купуването или не на детски дрешки може да се предизвика съдбата.
Единственото от, което ме е страх, че мога да предизвикам съдбата е ако съм бременна и споделя рано рано за това.
Пиша в разни американски форуми и там например започват да си купуват дрешки още преди да си видели на ехограф бебето, явно тук в България е малко вкоренено това.
Всеки има право да реши дали или не да купува предварително неща
Не знам, аз лично не вярвам, че с купуването или не на детски дрешки може да се предизвика съдбата.
Единственото от, което ме е страх, че мога да предизвикам съдбата е ако съм бременна и споделя рано рано за това.
Пиша в разни американски форуми и там например започват да си купуват дрешки още преди да си видели на ехограф бебето, явно тук в България е малко вкоренено това.
Всеки има право да реши дали или не да купува предварително неща
Ами това за ранното споделяне на бременноста не е ли горе долу същото?
За мен е суеверие, както и споделянето на бременност в ранен стадий. Ако нещо е писано да се случва ще се случи! За даване на обяснения не се притеснявам, защото на никой не дължа обяснения!! Беше ме страх да споделя с хората втората си бременност, но го направих още към 3ти месец. Започнах да купувам бебешки неща към 6ти. Не вярвам в предизвикване на съдбата. Самата съдба не ми я ясна..защо ни нанася такива удари?? С какво сме я предизвикали??!?
Аз съм от тези дето си казват, че са бременни и от тези дето си купуват рано неща. Винаги съм била така.
А и това, че хората около мен знаеха,че съм бременна когато загубвах бебетата ми беше от голяма помощ - нямаше въпроси от рода на "ама какво ти е" когато просто сълзите потичаха ей така без нищо. Имах подкрепата от която се нуждаех.
Я ми кажете обаче друго - за това, че бременните не трябвало да ходят на погребения. Мъжа ми не ми дава да отида
Нито на мен, нито на децата. За децата го разбирам, ама за мен?
Някак си ще се чувствам гадно защо само аз от всичките близки и приятели не е отишла
А и това, че хората около мен знаеха,че съм бременна когато загубвах бебетата ми беше от голяма помощ - нямаше въпроси от рода на "ама какво ти е" когато просто сълзите потичаха ей така без нищо. Имах подкрепата от която се нуждаех.
Я ми кажете обаче друго - за това, че бременните не трябвало да ходят на погребения. Мъжа ми не ми дава да отида
Нито на мен, нито на децата. За децата го разбирам, ама за мен? Някак си ще се чувствам гадно защо само аз от всичките близки и приятели не е отишла
Естествено, че и двете неща - дрешките и казването - са суеверия. Но повечето жени сме склонни да се съобразяваме с тях. Самата бременност е едно чудо на природата и затова като че ли сме по-склонни да се съобразяваме с такива неща...
Освен това в следствие на хормоките бременните са малко объркани /особено в началото.../
Друго нещо е вече вярването, че някой може да те урочаса. Аз лично докато бях бременна бях толкова, наистина толкова съвършено щастлива, че просто виждах в реакциите на някои хора стаена завист и злонамерие... но си бях решила, че мен не ме ловят лоши погледи и не се съобразявах с това...
Сег амъжът ми е категоричен, че когато забременея докато не ми личи просто няма да казваме дори на семействата си.
Деси, за гробищата и аз подкрепям мъжа ти. Не знам точно какво е суеверието и защо бабите ни са против това, но и чисто прагматично погледнато - в момента не мисля, че имаш нужда от такива крайни емоции, скъпа... Още малко ти остана...После ще отидеш.
Освен това в следствие на хормоките бременните са малко объркани /особено в началото.../
Друго нещо е вече вярването, че някой може да те урочаса. Аз лично докато бях бременна бях толкова, наистина толкова съвършено щастлива, че просто виждах в реакциите на някои хора стаена завист и злонамерие... но си бях решила, че мен не ме ловят лоши погледи и не се съобразявах с това...
Сег амъжът ми е категоричен, че когато забременея докато не ми личи просто няма да казваме дори на семействата си.
Деси, за гробищата и аз подкрепям мъжа ти. Не знам точно какво е суеверието и защо бабите ни са против това, но и чисто прагматично погледнато - в момента не мисля, че имаш нужда от такива крайни емоции, скъпа... Още малко ти остана...После ще отидеш.
Ами суеверие е да.
Аз през първата си бременност си мълчах, на никои не казах, не смеех дори да се загледам в бебешки магазин и пак загубих бебето
Сега бихме тъпана още щом видяхме сърдечна дейност в 7 г.с., започнахме да купуваме разни неща много от рано и да чукам на дърво за сега всичко с бебо е наред и живот и здраве ще се гушкаме съвсем скоро
Аз през първата си бременност си мълчах, на никои не казах, не смеех дори да се загледам в бебешки магазин и пак загубих бебето
Сега бихме тъпана още щом видяхме сърдечна дейност в 7 г.с., започнахме да купуваме разни неща много от рано и да чукам на дърво за сега всичко с бебо е наред и живот и здраве ще се гушкаме съвсем скоро
И за мен е суеверие. В осмия месец бях купила всичко необходимо за бебето, а две седмици преди термина бях изпрала, изгладила и подредила всички дрешки. Суеверията са за тези, които вярват в тях. Когато се случи лошото, суеверните винаги ще видят някакви знаци, които са предвещавали фатален край.
Малко копи и пейст -
Всяко суеверие се гради върху два основни фундамента - очакването за беда и необходимостта от табу. Ако черна котка ти мине път, не трябва да пресичаш (табу), защото ще те сполети нещо лошо (беда). Когато някой почине в твоя дом, не трябва да оставяш огледалата открити (табу), защото мъртвецът няма да се пресели окончателно в отвъдното (беда). Ако се върнеш (табу), когато си тръгнал за някъде, късметът сто на сто ще ти изневери (беда).
Всяко суеверие се гради върху два основни фундамента - очакването за беда и необходимостта от табу. Ако черна котка ти мине път, не трябва да пресичаш (табу), защото ще те сполети нещо лошо (беда). Когато някой почине в твоя дом, не трябва да оставяш огледалата открити (табу), защото мъртвецът няма да се пресели окончателно в отвъдното (беда). Ако се върнеш (табу), когато си тръгнал за някъде, късметът сто на сто ще ти изневери (беда).
Че е суеверие, е суеверие. Обаче има и практически смисъл. За първото ми дете бях купила и подредила абсолютно всичко. Когато после се наложи всичко да се прибира имах чувството, че погребвам неосъществените си мечти. Болката, така или иначе е голяма, просто не е необходимо да я подклаждаме допълнително. При второто ми дете, да е живо и здраво, не бяхме подготвили нищо. Оказа се, че за 3 дни всичко може да бъде купено, подготвено, къщата изчистена и подредена за новия човек.
Аз не бях суеверна, но след като се случи нещастието върнах лентата назад и констатирах, че съм имала пророчески сънища и че съм правила неща, за които хората казват да не се правят.
Деси, аз също не те съветвам да ходиш на погребение. Пак от суеверие. Когато бях бременна с първото ми дете внезапно почина свекър ми. Мъжът ми не беше на себе си, майка му също, и аз бях тази, която организира всичко. Тогава хората ми казваха, че не трябва да ходя на погребението и че не трябва да нося черно. В черно бях облечена само на самото погребение. Убедена съм, че не това е причината за последвалата ни загуба. Въпреки всичко остава една брънка съмнение...
Аз не бях суеверна, но след като се случи нещастието върнах лентата назад и констатирах, че съм имала пророчески сънища и че съм правила неща, за които хората казват да не се правят.
Деси, аз също не те съветвам да ходиш на погребение. Пак от суеверие. Когато бях бременна с първото ми дете внезапно почина свекър ми. Мъжът ми не беше на себе си, майка му също, и аз бях тази, която организира всичко. Тогава хората ми казваха, че не трябва да ходя на погребението и че не трябва да нося черно. В черно бях облечена само на самото погребение. Убедена съм, че не това е причината за последвалата ни загуба. Въпреки всичко остава една брънка съмнение...
Ако има нещо да става ,то просто става .И преди и сега си купувам всичко сама и предварително .Не мисля ,че е по-малка болката да се налага да прибираш детските дрешки и вещи след една година .И аз чувам съвети да не ходя на гробища ,ама няма кой да ме спре да ходя на гроба на детето ми .Черно носих само в началото ,това не значи ,че не тъгувам с цялата си душа .
И аз мисля, че е суеверие, а не съм суеверна. Въпреки това си мисля, че беше по-добре, че като се прибрах в къщи от болницата, нямах нищо купено. Сигурно щеше да ми е още по-тежко. Поради тази причина не искам да купувам нищо сега. По магазините всичко има и спешните неща могат да се напазарят за 1 час. После ще си купя всичко.
Същата работа и за казването. Миналия път исках целия свят да знае, че съм бременна. Сега знаят само най близките ми и колегите естествено, защото не ходя на работа. И мен ме е страх от хорската злоба и завист, а и не искам после всички пак да ме гледат със съжаление. Дори съм доволна и от това, че не ходя на работа, защото преди всички ме пипаха по корема и ме обсъждаха, а сега като не ме виждат по-добре. Дори една колежка като се върнах на работа ме попита с голямо учудване "Ама ти пак ли ще работиш? Нали работата ти е свързана с компютри?
Ето заради такива не искам да казвам.
Деси, и аз мисля, че не бива да ходиш. На едно погребение има много болка и мъка, особено на малко дете. Мисля, че трбва да го спестиш на малкия човек който расте в теб
Същата работа и за казването. Миналия път исках целия свят да знае, че съм бременна. Сега знаят само най близките ми и колегите естествено, защото не ходя на работа. И мен ме е страх от хорската злоба и завист, а и не искам после всички пак да ме гледат със съжаление. Дори съм доволна и от това, че не ходя на работа, защото преди всички ме пипаха по корема и ме обсъждаха, а сега като не ме виждат по-добре. Дори една колежка като се върнах на работа ме попита с голямо учудване "Ама ти пак ли ще работиш? Нали работата ти е свързана с компютри?
Ето заради такива не искам да казвам.Деси, и аз мисля, че не бива да ходиш. На едно погребение има много болка и мъка, особено на малко дете. Мисля, че трбва да го спестиш на малкия човек който расте в теб