какво мисилите за амниоцентезата илипренаталната диагностика

Здравей Аlegra! Не зависимо от радостната новина ние носим и отговорност за растящото човече в нас. Има нищожен шанс за генетични проблеми, особено ако в рода няма такива. Аз бих си направила такова изследване, мисля, че процентът на проблеми дори е по-нисък от 0.3. дори и след теста никой не може да ти даде 100% гаранция за нищо. Посъветвай се с добър специалист, той ще те насочи. Бъди щастлива и се наслаждавай на бремеността!!!

Решението наистина е лично - поне докато навършиш 36 години, после се препоръчва и май е задължително.

Моят лекар - д-р Коларов, направо ми заяви кога трябва да направя биохимичния скрининг. Не че ми заповяда, разбира се - имах избор. На 30 години съм, без наследствени заболявания.
Изчетох каквото имаше за четене по въпроса в нета. Много полезна ще ти е темата на доц. д-р Кременски в клуб "Бъдещи майки" във форумите в дир.бг. Ето линк: http://www.clubs.dir.bg/postlist.php?Cat=16&Board=budeshtimaiki Темата е закована отгоре. Можеш да питаш доцента за всичко, което искаш - той е много отзивчив и благороден човек.  

Аз четох, четох...и накрая стигнах до извода, че каквито и да са резултатите, то те са само прогноза, а не диагноза и нищо не е сигурно при тях, освен ако не са под лимита и не  се направи амниоцинтеза - която вече дава сигурен резултат. Ето защо много бъдещи майчета се чудят дали да си правят това изследване и кое ще ги тревожи по-малко - чакането на резултатите или неизвестността до края на бременността...
Някои решават, че ще са по-спокойни, ако си спестят изследването, други - че са длъжни да го направят или че няма да им дава мира въпросът дали всичко е наред докато не се роди бебчо....

Аз реших да го направя, защото по принцип обичам да съм информирана...А и незнанието щеше да ме подлуди. Направих го, тревожих се 5 дни за резултатите, които пък излязоха едва ли не отлични...  После ходих на ехографски преглед при д-р Мазнейкова, за да види дали всичко с органогенезата и пропорциите на бебчо е добре, как е сърчицето, кръвният поток, пъпната връв...Нейното заключение, че всичко е нормално затвърди резултатите от БХС...

Така разсъждавах аз...Не мога да дам съвети, нека всеки вземе решение след като се информира.  

Желая успех на всички.  

Здравей, Алегра!
Аз съм била на амниоцентеза. При масовия скрининг попаднах между 100-те бременни от хиляда (мисля, че така беше) с повишена вероятност за синдром на Даун. Тогава много мислихме с мъжа ми дали искаме да узнаеме истината на такава цена - риска да загубиме бебето в резултат на изследването. Докато чакаш резултатите от него, бебето вече много пораства, моето вече риташе, видях го и на ехографа - приличаше си вече на истинско бебе. За нас двамата беше ясно, че дори и да се окаже, че бебето има увреждане, ние няма да имаме сили да го махнеме - та нали това е нашето дете, сърчицето му бие и вече е толлкова порастнало... И въпреки това отидох на амниоцентеза, с мъжа ми решихме, че ако ни е съдено да имаме такова дете, искаме да го знаеме отсега, за да свикнеме с тази мисъл и да се научиме да го обичаме такова, каквото е... Казвахме си, че ако не направиме това изследване, до деня на раждането бихме се надявали в по-добрия вариант и ако вземе, че излезе по-лошия, бихме се чувствали разочаровани, а бебчо не заслужава това. Казахме си, че искаме да знаем какво е бебето отсега, за да успеем да се научим да го обичаме такова, каквото е и да не смятаме, че ни е разочаровало с раждането си. Освен риска от аборт това изследване има и друг риск - риска, че няма да се получи култивацията на клетките и цялата работа ще излезе напразно. И още нещо, и масовия скрининг дава статистическа грешка от една бременна, т.е. и от бременните, които скрининга е отсял като безрискови, една ражда бебенце с Даун. А и има толкова много вродени аномалии, които няма начин да се установят преди раждането - това инвазивно изследване може да изключи 2 или 3 аномалии, но това още не дава гаранция, че детето ще се роди здраво...Така че, минусите на изследването не са малко, най-важното е какво мислиш ти и бащата, той готов ли е да приеме и увредено дете... Чувала съм за жени, които след раждането на увредено бебче партньора им ги е напуснал и са останали самотни майки... (А моето изследване преди години показа, че имаме здраво бебче - това пожелавам на всички!)

Здравей Alegra, аз съм точно в същото положение като теб и много се чудих какво да правя. Отначало бях сигурна, че ще правя амниоцентезата, но като дойде време се консултирах с 2-ма лекари и се разубедих. Те оцениха риска от пункцията като много по-голям от риска да има нещо (след като гледаха другите изследвания). И сега си треперя и се надявам да имам късмет.

Най-добре е да си сигурен, но пък 3 на 1000 също не е малко, така че решението не е лесно. Във всеки случай трябва да го вземеш до 14-15 г.с.

Здравей, alegra!
Аз си правих амниоцинтеза и мога да ти споделя своя опит по въпроса.
Година преди да забременея зълва ми роди бебче с вродена малформация, което в последствие почина. Трагедията беше огромна, затова аз за себе си реших, че ще си направя де що изследване е възможно, за да имам колкото може повече информация за състоянието на моето бебе.
В "Шейново" амниоцинтезите прави д-р Румен Велев и аз отидох директно при него на консултация. Казах му, че искам да ми се направи амниоцинтеза. Това, което той ми обясни, беше следното: При амниоцинтезата, макар и минимален, съществува риск от спонтанен аборт. Затова е препоръчително да се направи първо биохимичен скриниг. Ако резултатът от него покаже висок риск от синдром на Даун, тогава се прави и амниоцинтеза. Ако пък резултатът от скрининга е добър, то амниоцинтезата може и да се избегне. Тук отварям огромната скоба, че резултатът от БХС е силно относителен, не е диагноза. Моят резултат показа риск 1:184 (при резултат 1:250 вече се смята, че има повишен риск), така че направих амниоцинтезата. Слава Богу, тя показа, че риск от синдром на Даун няма.
Самата амниоцинтеза не е нищо особено, ако питаш мен. Ако искаш да ти опиша по-подробно какво точно представлява, какво почувствах и т.н., пиши ми на лични. Ще се опитам да ти бъда максимално полезна.  
След амниоцинтезата ходих на преглед при доц. Томова. Тя започна да гледа за синдром на Даун, но аз й казах да обърне внимание на други неща, защото имам вече правена амниоцинтеза. Искам да кажа, че прегледът при нея би могъл също да ти отговори на въпроса за този синдром, ако амниоцинтезата те притеснява.

Лека бременност!

Алегра, аз съм решила да си направя амниоцентеза, ако дай боже забременея, разбира се винаги мога да размисля в последствие.
Моя приятелка роди такова бебе, което впоследствие почина, и мога да ти кажа, че трагедията е голяма. Никой не и беше казал да си направи такова изследване /преди пет-шест години/.
АКО НЕ ДАЙ БОЖЕ има проблем, може би както пише Лира е по-добре да си подготвен, да знаеш какво те чака, да вземеш решението си...
Виви, моля те разкажи повече подробности за самата процедура, за мястото, където я прави. Благодаря предварително.

Алегра,
Аз също съм сред тези, които са си правили амниоцентеза. На 32 години съм, това ми е втора бременност, при първата не съм правила и детето ми е живо и здраво. В рода нямаме предразположеност или нещо, което да ме безпокои. Решението си беше мое - смятах, че така ще се чувствам по-спокойна. И наистина се чувствам така - сега съм в 33 седимица. Не искам да спекулирам и да викам дявола какво щях да правя, ако резултатите не бяха добри. Не бях подготвена с такова решение. През цялото време, докато чаках резултата си бях внушила, че не може да не е добър.
Самата манипулация поне при мен беше много лека, дано и при другите момичета да е било така.
Явно и в твоя случай решението ще бъде твое/ваше.
Поздрави и успех, каквото и да решиш!

сега вече много сериозно се размислих. аз ходих още в самото начало на бременността да говоря с доц.Кременски за да се информирам и подготвя психически. Въреки че още е рано да си правя кръвно изследване след което все пак ще трябва да вземем окончателното решение, в разговора с него по-скоро ме разколеба да правя амниоцентеза. той естествено не дава изричен съвет, а само много информация два от примерите които ми преобърнаха мнението е че практиката на Дания да прави Амниоцентеза на всяка бременна жена до сега е преустановена, поради високия процент на аборти и ниския процент на дауни. и т.н.
Истината да си призная е че ме страх от това изследва, описанието му ми звучи доста подтискащо, въобще как ще го изтърпя на зная. Споделете вашия опит болезнено и продължително ли беше

Мисля, че ако това ще те накара да се почувстваш по - спокоина направи го. Все таки медицината е доста напреднала, така че 0.3% та даже може и по- малко да са не е причина да не го направиш

много ще съм благодарна ако можете да ми разкажете как протича  процедурата, болезнена ли е, продължителна ли е.
ако можете дайте ми някакви координати и на д-р Томова
в момента за съжаление не мога да изпратя лични съобщения

Алегра, при мен манипулацията, както ти написах беше много лека. Обикновенно кръв от вената ми вземат по-трудно. Преглеждат те на ехограф и след това както сигурно си чела с една игла за не повече от минута или две си вземат от корема ти каквото им трябва. Не са ми поставяли упойка, то и не болеше. Аз просто не гледах иглата, което обикновено правя и когато ми вземат кръв.
След изследването ме оставиха още 5-6 часа в болницата и ми преляха една банка, в която имаше магнезий, но не помня дали е имало и нещо друго, съжалявам.

Моят съвет е да не обосноваваш решението си върху самата манипулация, а да вземеш в предвид риска от помятане и нуждата ти да се чувстваш по-информирана.

Пиши ми лично съобщение, ако се интересуваш къде съм правила изследването и колко струваше.

Поздрави!

Даваш ли заглавие на съобщението? Ако няма заглавие, няма да стане. Според мен това е причината.