Относно цялата процедура

  • 4 419
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 487
Дано е от полза на всички които се интересуват от процедурата за пълно осиновяване.
Предварително се извинявам ако не му е мястото тук и моля ако някой от модераторите прецени, да го премести в закованата тема относно процедурите.

Пълно осиновяване на лице от български гражданин

Производството е регламентирано в:
СЕМЕЕН КОДЕКС (СК) - чл. 49 - 61, чл. 63 - 63а, чл. 67а - 67в
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК) - чл. 424 - 435
ЗАКОН за закрила на детето - чл. 4, чл. 15
ЗАКОН за гражданската регистрация (ЗГР) - чл. 18, чл. 50
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за закрила на детето - чл. 25, чл. 26
ПРАВИЛНИК за дейността на Съвета по осиновяване - чл. 2 - 13
НАРЕДБА № 4 от 25.11.2003 г. за условията и реда за водене и съхраняване на
регистъра на деца за пълно осиновяване (Наредба № 4) - чл. 9 - 28

Процедурата е насочена към създаване по юридически път на правна връзка
между две лица, подобна на връзката между родител и дете с всички произтичащи
от това житейски и правни последици.
Създадената по съдебен ред връзка има за цел да замести липсващата
биологична връзка между две лица и да създаде помежду им отношения като тези
по произход.  По този начин се създава правната възможност детето да
наследява осиновителя си, създават се отношения на роднинство между детето и
близките на осиновителя (чл. 61, ал. 2 от СК).  Както в случаите, когато
се осиновява дете на съпруга, така и в случаите, когато се осиновява
изоставено дете, като правна форма осиновяването има своите високо хуманни и
морални съображения, поради което е широко прилагано и правно допустимо.
 
                      Хипотези на пълно осиновяване
     Животът предлага различни ситуации както от гледна точка на това дали
се осиновява изоставено дете или рождено дете на съпруга на осиновителя, така
и от гледна точка на възможностите осиновяването да се извърши със или без
съгласието на родители на осиновяваното дете.  Възможните хипотези са
следните:
     1.  Пълно осиновяване на дете със съгласие на родителите (чл. 61 от
СК):
     -  когато детето е оставено в специализирана институция с предварително
дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване (чл. 61, ал. 1, т. 2 от
СК);
     -  осиновяване на внук от баба и дядо, когато детето е родено извън брак
(чл. 52, ал. 2 от СК);
     -  особена хипотеза - пълно осиновяване на дете от съпруг на родител
(чл. 63 от СК).
     2.  Пълно осиновяване на дете без съгласието на родителите му - допуска
се по изключение (чл. 57 от СК):
     -  когато родителят трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;
     -  когато родителят отглежда или възпитава детето по вреден за
развитието му начин;
     -  при оставяне на детето за отглеждане в специализирана институция и
непотърсването му в шестмесечен срок от деня, когато родителят му е следвало
да го вземе (чл. 57, ал. 2 от СК) - налице е виновно поведение от страна
на родителя;
     -  особена хипотеза - пълно осиновяване на внук от баба и дядо, когато
единият или и двамата родители на детето са починали (чл. 52, ал. 2 от
СК) - без виновно поведение от страна на родителя/ите.
     3.  Пълно осиновяване на дете с неизвестни родители:
     -  когато детето е с неизвестни родители, т. е. подхвърлено или
изоставено (чл. 61, ал. 1, т. 1 от СК).
 
                        Необходими предпоставки
     Пълно осиновяване се допуска при наличие на строго определени в
чл. 49 - 56а, чл. 57а - 57г от Семейния кодекс условия.  Тези условия
(предпоставки) са:
 
     1.  Наличие на определена възраст на осиновявания
     Съгласно чл. 49 от СК, допустимо е осиновяването само на лице,
ненавършило 18-годишна възраст към датата на подаване на молбата за
осиновяване.  Обратното, недопустимо е осиновяването на пълнолетни лица, тъй
като една от целите на осиновяването е и възможността да се полагат грижи за
отглеждането и възпитаването на осиновеното дете, от каквито то се нуждае
особено много до навършване на пълнолетието си, докато пълнолетните лица
могат да се грижат сами за себе си.  Дори ако пълнолетните лица са поставени
под ограничено или пълно запрещение, за близките им съществуват други правни
институти, позволяващи им да упражняват грижи, като настойничеството и
попечителството, а не осиновяването.  Не без значение е и въпросът с
минималната възраст на детето.  Същото следва да е родено живо (а не
заченато).  Възможно е то да бъде осиновено незабавно след раждането му, но
въпреки това с оглед възможностите да се проявят някои аномалии, наследствени
болести, които са от естество да разстроят отношенията между осиновителя и
осиновения в бъдеще, в практиката се допуска осиновяване след навършване на
няколкомесечна (5 - 6 месеца) възраст.
 
     2.  Дееспособност на осиновяващия
     Законът поставя изискването лицето, което желае да осинови дете, да бъде
дееспособно, т. е. същото да бъде в състояние да поема права и задължения и
да носи отговорност за действията си, да не е поставено под ограничено или
пълно запрещение (чл. 50 от СК).
 
     3.  Родителски права на осиновяващия
     Осиновяващият не трябва да е лишен от родителски права (чл. 50 от
СК) - това изискване представлява една отрицателна предпоставка.
Очевидно е, че ако на лицето, което желае да осинови дете по съдебен път, са
отнети родителските права поради тежко укоримо поведение спрямо свои деца, то
под съмнение се поставят и възможностите му да се грижи за дете, с което няма
кръвна връзка.
 
     4.  Разлика във възрастта между осиновяващ и осиновяван
     Разпоредбата на чл. 51, изр. 1 от СК предвижда, че между възрастта
на осиновявания и осиновителя трябва да има разлика не по-малко от 15 години.
Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че осиновителят трябва да
поеме спрямо осиновения функции и отговорности като родител, а не да създаде
отношения като между връстници, което противоречи на цялостния смисъл и цел
на осиновяването.  Изключение за наличие на минимално допустима разлика във
възрастта е възможно в случаите, когато:
     -  осиновяващият осиновява рождено дете на съпруга си (чл. 51, изр. 2
от СК);
     -  се извършва едновременно или последователно осиновяване от двама
съпрузи и за единия е налице предвидената в закона разлика във възрастта
(чл. 51, изр. 3 от СК).
 
     5.  Липса на родствена близост между осиновяващ и осиновяван
     Законът категорично забранява осиновяването между роднини по права линия
и между братя и сестри (чл. 52, ал. 1 от СК).  Естествено е родител да не
може да осинови собственото дете - от такъв правен акт няма нужда, тъй като е
налице кръвната връзка, родителските функции спрямо детето и отговорностите
за неговото отглеждане и възпитание.  А осиновяването преследва точно това -
да замести кръвната връзка с правна там, където тя липсва и да създаде
взаимоотношения като между родител и дете.  От тази забрана са допуснати две
изключения:
     -  при пълно осиновяване на внук от баба и дядо, когато единият родител
или и двамата родители на детето са починали;
     -  при пълно осиновяване на внук от баба и дядо, когато детето е родено
извън брак (чл. 52, ал. 2 от СК).
     В двете хипотези осиновяването е допустимо по причини, че бабата и
дядото са най-близките родственици на осиновявания, с достатъчно голяма
разлика във възрастта, житейски опит, а освен това стоят най-близо до
родителите, които могат да заместят.  Обичайно подбудите за осиновяване са
чисто нравствени - както в случая, при който детето е останало сирак, така и
в случай, при който детето е родено извън брак, но родителите му не се
интересуват от него, или по причини, че двамата или единият от родителите е
създал ново семейство, в което появата на извънбрачно дете би се отразила
неблагоприятно на отношенията, или защото липсата на брачна връзка с другия
родител на детето (а в много случаи той е неизвестен) се е отразила
емоционално на известния родител.  Вместо оставянето на детето за отглеждане
в социално заведение, житейски оправдано е грижите за него да поемат
неговите баба и дядо, които са морално и емоционално обвързани с него.
Законът не прави разлика между бабата и дядото на единия или другия родител.
При наличие на желание от бабата и дядото на единия родител, той отчита и
взема предвид и интересите на бабата и дядото на другия родител (чл. 52,
ал. 3 от СК).  В отношенията между осиновения и осиновителите - негови
баба и дядо, не се създават ненормални връзки, както биха се създали при
осиновяване между братя и сестри - в този случай би се допуснало братът или
сестрата да станат съответно син или дъщеря на брат си или сестра си и внук
на родителите си и т. н.  Подобни ситуации нито са житейски, нито правно
допустими или оправдани.  Възможно е братът или сестрата да станат
настойници на своите невръстни братя или сестри, при което да се поемат
ролите и отговорностите на отсъстващите родители.  Без да е изрично посочено
в закона, недопустимо е осиновяването между съпрузи, брачните отношения
между които са несъвместими с родителските отношения.
 
     6.  Липса на друго осиновяване спрямо осиновявания
     Разпоредбата на чл. 53 от СК обхваща две хипотези:
     -  ал. 1 на чл. 53 от СК съдържа забраната за едновременно
осиновяване на едно и също лице от две различни (без каквато и да е родствена
или съпружеска връзка) физически лица;  изключение от правилото - само ако
лицата, които едновременно осиновяват, са съпрузи (предвидено в същия текст);
     -  ал. 2 от чл. 53 от СК съдържа забраната за осиновяване на едно
лице, когато спрямо него е налице друго осиновяване;  изключение - само
когато вторият осиновяващ е съпруг на осиновителя.
 
     7.  Осиновяване заедно на близнаци
     Съгласно императивната разпоредба на чл. 53а от СК близнаци
се осиновяват задължително заедно.  Тази нова хипотеза в интерес на
осиновяваните бе предвидена в СК с промените от юли 2003 г.
 
     8.  Наличие на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване
     Пълното осиновяване е възможно само при наличие на вписване в
специалните регистри, определени в СК, относно осиновявания (в регистъра на
деца за пълно осиновяване) и осиновяващия (в регистъра на осиновяващи за
пълно осиновяване - виж по-долу т. 12) - чл. 53б, ал. 1 от СК.
     8.1.  Регистър на деца за пълно осиновяване.
     Съгласно чл. 53в, ал. 1 от СК към регионалната дирекция за социално
подпомагане по постоянния адрес на детето се създава регистър за децата,
които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (чл. 9,
ал. 1 от Наредба № 4).  Регистърът се води по образец съгласно
Приложение № 2 към Наредба № 4 (чл. 9, ал. 2 от
Наредба № 4).
     Регистърът се води на електронен и хартиен носител.  Хартиеният носител
се води в томове, като страниците се номерират.  Информацията за едно дете
формира партида, за която се предвиждат необходимият брой двойни страници.
Регистърът съдържа информацията по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 9 от Наредба № 4:
     -  личните данни на детето;
     -  здравословното състояние и проведените медицински изследвания на
детето, както и за специалните му нужди;
     -  социалния стятус на детето;
     -  наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от
родителите;
     -  личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и
данни за здравословното им състояние;
     -  контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;
     -  специализираните институции, приемните семейства или другите лица,
при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
     -  причините за извършеното настаняване;
     -  други важни обстоятелства от значение за осиновяването (чл. 53в,
ал. 2 от СК).
     8.2.  Производство по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване
     За извършване вписването в регистъра на децата, които могат да бъдат
осиновени при условията на пълно осиновяване, законът (Семейният кодекс)
посочва лицата, на които принадлежи инициативата за предприемане действия по
вписване, както и съответни срокове за това.
     Производството по вписване в регистъра в случаите по чл. 57г от Семейния
кодекс (СК) започва с уведомление (искане), към което се подават
документи (в оригинал и фотокопие), удостоверяващи обстоятелствата по чл. 9,
ал. 2 от Наредба № 4, а в случаите по чл. 53г, ал. 3 - 5 от СК - и
заверен препис от решението на съда за вписване в регистъра.  Информацията по
чл. 9, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 4 се предоставя в регионалната дирекция
за социално подпомагане във форма по образец съгласно Приложения № 3 и 4 от
същата наредба, а съгласието по т. 4 - във форма по образец, утвърден от
министъра на правосъдието, съгласно Приложение № 5.   При пропуски,
фактически грешки или несъответствия в приложените документи директорът на
съответната регионална дирекция за социално подпомагане дава указания за
отстраняването им в срок (чл. 10, ал. 3 от Наредба № 4),
съобразен с необходимото време за подготовката им (напр. достатъчен за
извършване на медицински изследвания, когато такива не са проведени).  Ако
подалите искането не разполагат с необходимите документи по чл. 9, ал. 2 от
Наредба № 4, директорът постановява служебното им събиране (чл. 10, ал. 4
от Наредба № 4).  Информацията относно здравословното състояние на детето се
актуализира на всеки три месеца, съответно в издаденото по този повод
медицинско свидетелство се вписват настъпили промени в здравословното
състояние, извършени или пропуснати ваксинации, липсата на промени и/или
непроведени изследвания (чл. 10, ал. 5 от Наредба № 4).
     При своевременно събиране на информацията по чл. 9, ал. 2 от
Наредба № 4 директорът е дъжен да организира незабавното вписване на
детето в регистъра (чл. 11, ал. 1, предл. първо от Наредба № 4).  По
този начин се процедира и при невъзможност да се събере същата, вкл. и по
реда на чл. 10, ал. 4, като вписването се извършва въз основа наличните данни
(чл. 11, ал. 1, предл. второ от Наредба № 4).  За всяко вписано в регистъра
дете се създава досие (чл. 11, ал. 2, т. 1 - 7 от Наредба № 4) на
хартиен и електронен носител, съдържащо:
     -  уведомленията (исканията) и решенията на районния съд по чл. 53г от
СК;
     -  документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 от
Наредба № 4;
     -  доклад за оценка на потребностите на детето и план за действие на
детето, изготвени от дирекция "Социално подпомагане";
     -  заповедите по чл. 53е, ал. 3 от СК;
     -  заверен препис от решението на съда, с което се допуска
осиновяването;
     -  документи относно други обстоятелства, имащи значение за
осиновяването;
     -  доклади за развитието на детето за период от две години от допускане
на осиновяването.
     В някои от случаите, посочени по-долу, производството по вписване в
регистъра на деца за пълно осиновяване пред регионалната дирекция за
социално подпомагане по постоянния адрес на детето се предхожда от съдебно
производство, а в други - се състои само от действията пред съответната
регионална дирекция.  Искане за вписване подават следните длъжностни лица:
     8.2.1.  Ръководителят на специализираната институция до съответната
регионална дирекция за социално подпомагане в 3-дневен срок от настаняването
на детето чрез писмено уведомление (чл. 53г, ал. 1 от СК):
     -  за дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от
родителите му за пълно осиновяване;
     -  за дете с неизвестни родители.
     8.2.2.  Директорът на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния
адрес на детето до съответната регионална дирекция за социално подпомагане
3-дневен срок от настаняване на детето чрез писмено уведомление (чл. 53г,
ал. 2 от СК):
     -  за дете, настанено в приемно семейство с дадено съгласие от
родителите му за пълно осиновяване или без съгласие, тъй като е с неизвестни
родители;
     -  за дете, настанено при други лица с дадено съгласие от родителите му
за пълно осиновяване или без съгласие, тъй като е с неизвестни родители.
     8.2.3.  Ръководителят на специализираната институция до съответната
дирекция за социално подпомагане или до районния прокурор в 3-дневен срок от
настаняване на детето чрез писмено уведомление за вписване на детето в
регистъра по решение на съответния районен съд по местонахождение на
специализираната институция - извън случаите по ал. 1 на чл. 53г от СК,
за дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест
месеца след изтичане на срока, за който е настанено (чл. 53г, ал. 3
от СК).
     Извън случаите по чл. 53г, ал. 1 - 3 от СК, законът не предвижда
срокове за уведомяване за вписване в регистъра на деца, които могат да бъдат
осиновени при условия на пълно осиновяване.  Така е уреден въпросът при:
     8.2.4.  Хипотезите, предвидени в чл. 53г, ал. 4 от СК - те се
отнасят до деца, чиито родители са неизвестни, починали, или са лишени от
родителски права.  Инициативата за вписване на децата в регистъра принадлежи
на техния настойник, съответно попечител, който уведомява за това районния
прокурор или съответната регионална дирекция за социално подпомагане за
предприемане на действия пред районния съд по постоянен адрес на детето, като
подава съответна молба;
     8.2.5.  Хипотезите, предвидени в чл. 53г, ал. 5 от СК - те се
отнасят до дете, което не е настанено в специализирана институция, в приемно
семейство или при други лица.  Инициативата за вписване на децата в регистъра
принадлежи на техните родители, които подават съответна молба чрез съответната
регионална дирекция за социално подпомагане до районния съд по постоянен
адрес на детето, придружена със документ, удостоверяващ съгласие за
осиновяване на детето.
     Уведомленията по чл. 53г, ал. 1 - 4 от СК и молбата по ал. 5 на същия
текст съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2 от СК (чл. 53г,
ал. 7 от СК).
     Във всички случаи, посочени по-горе, уведомлението, съответно сезирането
на съда за вписване в регистъра може да се извършва от съответния прокурор
(чл. 53г, ал. 7 от СК).
     Производството пред съответния районен съд (чл. 53д, ал. 1 от СК)
за вписване на дете в регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при
условията на пълно осиновяване, започва по предложение на директора на
съответната регионална дирекция за социално подпомагане или по искане на
прокурора, депозирани в 14-дневен срок от уведомлението, както и по молба на
родителите на детето (чл. 53г, ал. 7 от СК).  Предложението, искането
или молбата съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2 от СК.  В
производството участват прокурорът, родителите, съответно настойникът или
попечителят, представител на регионалната дирекция за социално подпомагане,
детето, ако е навършило 14 години.  Относно възрастта за участие на детето в
съдебното производство Законът за закрила на детето предвижда една по-ниска
възраст, с оглед обстоятелството, че съдебните или административни
производства засягат права или негови интереси (чл. 15, ал. 1).  Такова е и
производството по вписване на детето в регистъра на деца, които могат да
бъдат осиновени при условия на пълно осиновяване.  В този смисъл
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, предвиждаща
задължителното изслушване на дете, навършило 10-годишна възраст в съдебно
производство, се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4
от Семейния кодекс, която предвижда изслушване на дете, ако е навършило
14 години.  По изключение навършилото 10-годишна възраст дете може да не бъде
изслушано, ако това би навредило на интересите му.  Преценката за това
принадлежи на съда.  Пак по изключение дете, ненавършило 10-годишна възраст
може да бъде изслушано, но в зависимост от степента на неговото развитие.
Преценката за това отново принадлежи на съда, надлежно мотивирана (чл. 15,
ал. 2 от Закона за закрила на детето).  Изслушването на детето се
извършва в подходяща обстановка, в присъствие на социален работник от
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия му адрес, а при необходимост -
и в присъствие на друг подходящ специалист (чл. 15, ал. 4 от Закона за
закрила на детето).  По разпореждане на съда детето може да бъде
изслушано и в присъствието на родител, настойник или друг негов близък,
когото детето познава, освен когато това не е във висшия интерес на детето
(чл. 15, ал. 5 от Закона за закрила на детето).
     Производството за постановяване решение за вписване на детето в регистър
на деца за пълно осиновяване цели да изследва въпроса дали са налице
предпоставките, обосноваващи необходимостта от пълно осиновяване на детето,
налице ли е изрично съгласие от страна на родителите - когато то е дадено
предварително или в производството, започнало по тяхна молба и др. под.
     Решението на съда подлежи на обжалване пред окръжния съд от лицата по
чл. 53д, ал. 3 от СК - прокурора, родителите на детето, съответно
настойника или попечителя, представителя на регионалната дирекция за социално
подпомагане, детето, ако е навършило 14 години (Забележка: тук важи казаното
по-горе за възрастта на детето, още повече, че съществува изрична разпоредба
по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно която детето
има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови
права или интереси).  Решението на окръжния съд по жалбата е окончателно.
     Изключение от изискването за вписване на осиновявания и осиновителя в
регистъра е предвидено за случаите на чл. 53б, ал. 2 от СК, когато:
     -  съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг;
     -  при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях.
     8.3.  Вписване на промени в регистъра на деца за пълно осиновяване
     Настъпили промени във вписани в регистъра обстоятелства се извършват
чрез отбелязвания или заличавания със заповед на директора на регионалната
дирекция за социално подпомагане до съответното длъжностно лице след
прилагане на документи, удостоверяващи обстоятелствата, налагащи заличавания
и отбелязвания (чл. 12, ал. 9 от Наредба № 4):
     а) отбелязвания:
     -  на промени във вписани обстоятелства (чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4);
     -  че е определен осиновяващ за детето и той е отказал или не е подал в
срок молба за осиновяване, датата на уведомяване и изпращане досието на
детето на Съвета по международни осиновявания към Министерство на
правосъдието в случаите по чл. 57в, ал. 9 от СК (чл. 12, ал. 2 от
Наредба № 4);
     б) заличавания:
     -  при допуснато осиновяване след представяне от страна на осиновителя
на заверен препис от влязло в сила съдебно решение за допускане на
осиновяването, като представянето трябва да стане в 3-дневен срок от влизане
на решението в сила (чл. 12, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 4);
     -  при навършване пълнолетие на детето - служебно, освен в случаите на
висящо производство за осиновяване пред съд (чл. 12, ал. 3, т. 2 и ал. 5 от
Наредба № 4);
     -  при установяване произхода на детето - по молба на родителите,
придружена със заверен препис от съдебното решение (чл. 12, ал. 3, т. 3 и
ал. 6 от Наредба № 4);
     -  при оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за
осиновяване във форма и образец, утвърден от министъра на правосъдието
съгласно Приложение № 6 към Наредба № 4.   В този случай директорът на
дирекция "Социално подпомагане" е длъжен незабавно да изпрати декларацията на
родителите на регионалната дирекция за социално подпомагане (чл. 12, ал. 3,
т. 4 и ал. 7 от Наредба № 4);
     -  при възстановяване родителските права върху детето - по молба на
родителите, придружена със заверен препис от съдебното решение (чл. 12,
ал. 3, т. 5 и ал. 6 от Наредба № 4);
     -  смърт на детето - въз основа на акт за смърт, представен от
ръководителя на специализираната институция или от приемното семейство, или
от другите лица, при които е било настанено детето или са полагали грижи за
него (чл. 12, ал. 3, т. 6 и ал. 8 от Наредба № 4).
 
     9.  Интерес на осиновявания
     Наличието на такъв интерес (виж чл. 59, ал. 2 от СК) е безусловно
необходимо, тъй като е възможно формално да са налице всички други условия,
но съдът допуска осиновяването, само ако то е в интерес на осиновявания.  По
същество интересът се свежда към получаване на условия за нормално
отглеждане, добро възпитание и подготовка за житейска реализация.  За да
констатира наличието на такъв интерес, съдът при разглеждане на молбата за
осиновяване преценява комплекс от качества на молителя - осиновяващ, като
например:
     -  морални качества;
     -  здравословно състояние - не е без значение, тъй като наличието на
каквото и да е сериозно заболяване би затруднило реално отглеждането на
детето, а е възможно да се отрази и на възпитанието на детето, особено,
когато болестта е свързана с нервно или душевно разстройство.  Най-общо
казано, наличието на по-сериозно заболяване с тенденция към прогресивно
развитие би изправило детето пред реалната опасност както да бъде оставено в
бъдеще без надзор (например, заради настаняване в болница на осиновителя си
или поради продължителното му лечение в домашни условия), така и да го изгуби
преждевременно в крехка за него възраст;
     -  здравословно състояние на членове на семейството на осиновяващия -
наличието на сериозни заболявания у членовете на семейството също би било
реална предпоставка за създаване на напрегната обстановка, при която се
отглежда осиновеният, или пък затруднения в общуването между осиновения и
останалите членове на семейството, в осигуряването на средства за живот и др.
подобни;
     -  семейно и обществено положение, професия - също от значение, особено
що се отнася до преценката за какво семейство (по брой, възраст и др.) се
грижи осиновяващият, доколкото съдът следва да преценява неговата
ангажираност спрямо останалите членове на семейството му;  от значение е и
мястото на осиновителя в обществото - с какво име се ползва в средите на
колеги, близки, приятели, съкварталци и др.;  професията е от значение,
доколкото разкрива степента на обществена ангажираност и реализация на
осиновяващия и възможностите да създаде условия за правилно възпитание на
детето, формиране на неговия мироглед, култура и обществено съзнание;
     -  материални условия за живот - от особено значение - за да допусне
осиновяването, съдът трябва да установи, че осиновяващият разполага както с
нормални условия за живот (преценката се извършва съобразно стандарта на
живот в страната), така и с доходи за собствената си издръжка и издръжката на
осиновявания - наличие на постоянна работа или работа, която носи относително
постоянни приходи, липса на крупни задължения към държавата и други
институции.
     Преценката на интереса се извършва от съда според всеки конкретен случай
и с оглед на всички субективни и обективни обстоятелства на база доклада на
социалните служби, извършили социалното проучване на осиновяващия по горните
показатели.
 
     10.  Съгласие или мнение за осиновяването
     Законовите изисквания по отношение на съгласието или мнението за
осиновяването са регламентирани в чл. 54 - 56а от СК.
     Доколкото осиновяването засяга широк кръг лица, съответно променя
правната сфера, правата и задълженията на тези лица, законът изисква
изричното и безусловно съгласие (има се предвид съгласие без уговорки,
съгласие за вида на осиновяването - пълно или непълно) на определен кръг
лица:
     -  на осиновяващия (чл. 54, ал. 1, т. 1 от СК) - той не просто
изявява съгласие да осинови дете, той поема инициативата по извършване на
цялата процедура като административни и правни действия по осиновяването;
наличието на съгласието на осиновяващия е безусловна и незаместима с нищо
предпоставка;
     -  на родителите на осиновявания (чл. 54, ал. 1, т. 2 от СК) -
необходима предпоставка, представлява проява на родителските им права по
отношение на детето, които са, естествено, морално и емоционално обвързани с
него и могат да преценят интереса му.  В тези случаи родителите дават
съгласието си именно в изпълнение на своите родителски права, а не като
законни представители на детето.  Защото навършилият 14 години може сам да
изказва становище и да дава съгласие относно това желае или не осиновяването,
и неговото съгласие е необходима предпоставка, с наличието на която съдът е
длъжен да се съобрази, независимо от наличието или отсъствието на съгласие на
родителите му (чл. 54, ал. 1, т. 4 от СК).  Съгласието на родителите
следва да бъде единодушно, когато се дава от двама родители, и във всички
случаи безусловно.  Отсъствието на съгласие дори само от страна на единия
родител е пречка да се допусне осиновяването, поради възприетия принцип на
закрила на майчинството и бащинството.  Родителите на осиновявания дават
съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.  Не се изисква съгласието им,
когато са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е
неизвестен.  Съгласието на майката като родител на осиновявания може да бъде
дадено най-рано четиринадесет дни след раждането (чл. 54, ал. 2 от СК).
Очевидно законът отчита необходимостта от един минимален срок за психическо,
физическо и емоционално възстановяване на майката след раждането и свързаните
с това промени в нейния начин на живот.  В много по-голяма степен
физическият, психически и емоционален статус на майката е от значение за
вземането на едно такова сериозно решение като даването на непоколебимо,
неотменимо съгласие за осиновяване на собственото й дете.  Писменото съгласие
в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от
министъра на правосъдието.  Освен това, родителите представят писмена
декларация с нотариално заверен подпис, че осиновяването на детето не е
обвързано с материална облага (чл. 54, ал. 6 от СК), още повече предвид
забраната на чл. 67в от СК за търговска дейност във връзка с
осиновяването.  Родителят може да оттегли пред съответната дирекция "Социално
подпомагане" чрез отдел "Закрила на детето" предварително даденото си
съгласие за осиновяване на детето си писмено с нотариално заверен подпис до
започване на производството по осиновяване на детето.  За оттеглянето се
прилагат разпоредбите на чл. 54, ал. 6 и чл. 56, ал. 3 от СК, т. е.
същите се изразяват под формата на утвърден от министъра на правосъдието
образец.
     По изключение, не е необходимо даването на съгласие при тежко укоримо
поведение от страна на двамата родители или на единия от тях (при условията
на чл. 57, ал. 1 и 2 от СК, цитиран по-горе).  Но дори и в такива случаи,
съдът е длъжен да призове родителя, чието съгласие не изисква, но чието
мнение изслушва (чл. 57, ал. 3 от СК) и съобразява при преценка за
допускане на осиновяването.
     Съгласието се дава лично пред съда или писмено,  с нотариално
заверен подпис, или чрез особен пълномощник (чл. 56, ал. 1, изр. 1 от
СК).  По своя преценка съдът, въпреки наличието на писмен документ за
съгласие, може да призове и изслуша лично родителите (чл. 56, ал. 2, изр. 2
от СК).
     Мнение, а не съгласие, изразяват настойникът или попечителят на дете,
родителите, ако са малолетни, поставените под ограничено запрещение или
лишени от родителски права родители, съпрузите, ако са поставени под
ограничено запрещение (чл. 55, ал. 2 от СК).  Настойниците и попечителите
изразяват мнение, тъй като те не упражняват родителски права и в този смисъл
не могат да дават съгласие, по същите причини ограничено запретеният или
лишеният родител не могат да дават съгласие - първият, защото не може да
формира правно валидна воля, а вторият - защото родителските права са му
отнети.  Но тъй като между тях и осиновявания съществува биологическа връзка,
а и лишеният от родителски права би могъл да си ги възстанови с течение на
времето, то мнението им не е без значение.  Формата, в която се изразява
мнението за осиновяване, е същата, каквато е и предвидената за даване на
съгласие за осиновяване.
 
     11.  Съгласие на съпруга на осиновяващия и на осиновявания
     Текстът на чл. 54, ал. 1, т. 3 от СК съдържа две хипотези:
     -  съгласие на съпруга на осиновяващия - необходимо, поради
обстоятелството, че между осиновявания и семейството на осиновяващия ще се
създадат социални връзки.  Самото осиновяване като правен акт, но с житейски
последици, ще се отрази на бъдещия начин на живот в семейството на
осиновяващия - в битово, социално, морално отношение.  За съпруга на
осиновяващия ще се прибавят още грижи и задължения спрямо съпруга -
осиновяващ, състоящи се в оказване на съдействие в отглеждането и
възпитанието на осиновения, от една страна, а от друга - осиновеният ще
получи и правата да наследява в бъдеще, което представлява факт с особено
значение;
     -  съгласие на съпруга на осиновявания - рядка хипотеза, при която
осиновяваното лице е встъпило в брак като непълнолетно.  Съгласието се
изисква по същите причини - промяната в социалния и фамилен статус (смяна на
име, местожителство, положение в обществото и др.) рефлектира и върху
семейството на осиновявания.
     Съгласие на съпрузите на осиновявания и осиновяващия не се изисква,
когато те са малолетни или ако постоянният им адрес е неизвестен, както и
когато са поставени под запрещение (чл. 54, ал. 4 от СК) - в последния
случай те изказват мнение (чл. 55, ал. 2 от СК), както вече се спомена
по-горе.
 
     12.  Съгласие на осиновявания, ако е непълнолетен
     Съгласие на осиновявания е необходимо, когато той е навършил 14 години
(чл. 54, ал. 1, т. 4 от СК).  Законът говори за съгласие, а не просто за
мнение, което подчертава значението на този акт по даване на съгласие от
страна на едно непълнолетно лице, изхождайки от обстоятелството, че с
навършването на такава възраст осиновяваният може да изкаже едно сравнително
зряло становище относно осиновяването.  Осиновяваният между 10 и 14 години
задължително се изслушва от съда при условията на чл. 15 от Закона за закрила
на детето.  Изключение от изискването за изслушване - когато съществуват
достатъчно данни осиновяваният да знае осиновяващия за свой родител - такива
са случаите, когато осиновяваният е отглеждан от най-ранна възраст от
осиновявания, както и когато независимо, че е навършил 10-годишна възраст,
изслушването му в съда може да навреди на интересите му (чл. 15, ал. 1 от
Закона за закрила на детето).
     Освен родителите на осиновявания, осиновяващият, самият осиновяван и,
съпрузите на осиновявания и осиновяващия (чл. 54, ал. 6 от СК).
     Във всички случаи преди вземане решение за даване съгласие или мнение от
което и да е от посочените по-горе лица, съответната регионална дирекция за
социално подпомагане разяснява последиците от допускането на пълното
осиновяване (чл. 54, ал. 5 от СК).
 
     13.  Разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи
     за пълно осиновяване
     Такова разрешение се издава в полза на лице, което желае да осинови
дете - български или чужд гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина
(чл. 14, ал. 3 от Наредба № 4) при условия на пълно осиновяване при
подадено от него писмено заявление изготвено по образец - Приложение № 5 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето до съответната
регионална дирекция за социално подпомагане по постоянния му адрес (чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 4), а когато желаещите да осиновят дете са съпрузи с
различни постоянни адреси - по постоянния адрес на единия от тях (чл. 14,
ал. 2 от Наредба № 4).  Регистърът се води на електронен и хартиен
носител и се съхранява в регионалната дирекция за социално подпомагане по
постоянен адрес на кандидата за осиновяващ (чл. 23, ал. 1 от Наредба № 4)
и по образец съгласно Приложение № 7 към нея.  Регистърът съдържа
информацията, набрана от заявлението на осиновяващия или съпрузите -
осиновяващи и съпътстващите го документи, копия от документите, данни за
издаденото разрешението за вписване - номер, дата, или прекратяването му,
данни за отказ на осиновяващия да осинови дете при направено предложение или
неподаването на молба в срок, заличаването на осиновяващия от регистъра,
дирекциите, в чиито регистри осиновяващият е поискал вписване (чл. 24 от
Наредба № 4).  Всеки осиновяващ се вписва със свой уникален номер, който
е един и същ и за съпрузи - осиновяващи (чл. 25, ал. 1 от Наредба № 4).
Осиновяващият може да бъде вписан в регистрите на няколко регионални
дирекции, поради което между тях се изършва непрекъснат обмен на информация
(чл. 28 от Наредба № 4).
     13.1.  Първи етап
     Първият етап от процедурата по вписване в регистъра на осиновяващи
започва с подаването на заявление, което съдържа данните по чл. 14, ал. 6 от
Наредба № 4:
     -  лични данни - имена, ЕГН, ЕНЛЧ - личен номер на чужденец, дата и
място на раждане, номер на документа за самоличност и органът, който го е
издал, постоянен и настоящ адрес, гражданство, държава по местопребиваване;
     -  кратка история на семейството на осиновяващия;
     -  информация за икономическото и социално положение на осиновяващия;
     -  изброяване на регионалните дирекции за социално подпомагане, в чиито
регстри лицето желае да бъде вписано;
     -  мотиви за осиновяването;
     -  други обстоятелства от значение за осиновяването;
     -  подпис на заявителя, като в случаите на осиновяване от съпрузи,
заявлението съдържа информация и за двамата заявители.
     Към заявлението се прилагат фотокопия (чл. 15, ал. 6 от Наредба № 4) на
документите, изброени в чл. 15, ал. 1, 2 и 3 и 5 от Наредба № 4,
удостоверяващи обстоятелства за заявителя, а когато са съпрузи - за двамата
съпрузи:
     -  документ, удостоверяващ че лицето не е лишавано от родителски права,
издаден от общината по постоянния му адрес след проверка в други общини, в
които е имало постоянен адрес;
     -  медицинско свидетелство за физическото и психическо здраве, за липса
на тежки хронични заразни, венерически болести, СПИН, туберколоза и други,
застрашаващи живота на осиноваващия, с посочени резултати от проведените
изследвания;
     -  свидетелство за съдимост; 
     -  документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно
производство за умишлено престъпление от общ характер;
     -  документи за доходи и имотно състояние (декларация, удостоверение и
др.);
     -  препоръки за лицето, което желае да осинови, както и за лицата, които
живеят с него;
     -  документ за сключен граждански брак - когато кандидати за осиновители
са съпрузи;
     -  доклад за годността на лицето да осинови дете, изготвен от
компетентния орган в държавата по местопребиваване;
     -  декларация за готовност за сътрудничество с дирекция "Социално
подпомагане" при наблюдението и отглеждането на детето и спазването на
неговите права и законни интерес, включително да предоставя информация за
развитието на детето на всеки шест месеца през първите две години от
осиновяването.
      Етапът продължава с извършване на социално проучване (чл. 57а,
ал. 1 и 2 от СК) за проверка годността на осиновяващия - български и
чужд гражданин с постоянно местопребиваване в страната, да осинови дете.
Когато българският гражданин, желаещ да осинови дете, има постоянно
местопребиваване в чужбина, проучването се извършва въз основа на представен
доклад от компетентните органи в държавата по местопребиваване и допълнителни
проучвания (чл. 14, ал. 4 от Наредба № 4).  Проучването се извършва от
отдел "Закрила на детето" в регионалната дирекция чрез определен социален
работник по случая в срок до 3 месеца от подаване на заявлението (чл. 25,
ал. 2 и 4 от Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето)
Проучването включва най-малко три срещи с лицето, което желае да осинови, с
членовете на неговото семейство и други лица, живеещи с него, посещение у
дома му, с лицата, дали препоръки (чл. 16, ал. 3, т. 1 - 4 от
Наредба № 4).  Информацията от тези контакти се отразява в социалния
доклад относно годността на лицето да осинови дете заедно със задължителната
информация по чл. 57а, ал. 3, т. 1 - 6 от СК, както и информациятя за:
     -  възрастта, пола и здравословното състояние на детето, за което би бил
подходящ осиновител;
     -  възможността за осигуряване на условия за задоволяване на специални
нужди на детето;
     -  готовността за осигуряване на приемствеността при отглеждането на
дете, както и на етническите, религиозни, културни и езикови особености на
средата, от която то произхожда.
     Етапът завършва с изготвяне на мотивирано заключение от социалния
работник за годността на кандидата за осиновител и прави мотивирано
предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение за вписване на
лицето в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване (чл. 17, ал. 2 от
Наредба № 4).  В 7-дневен срок от представяне на доклада директорът на
съответната регионална дирекция за социално подпомагане издава разрешение
или мотивиран отказ за издаване на разрешение за вписване в регистъра на
осиновяващи за пълно осиновяване.  Разрешението е обвързано със срок 2 години
за осъществяване на процедурата по пълно осиновяване на дете (чл. 57а, ал. 6,
изр. първо от СК).  Отказът за издаване на разрешение подлежи на
обжалване при условията и пореда на Закона за административното
производство (чл. 18, ал. 3 от Наредба № 4).
     13.2.  Втори етап
     Имайки предвид възможността кандидатът за осиновяващ да е подал искане
за вписване в регистрите на различни регионални дирекции за социално
подпомагане, в чл. 19, ал. 1 Наредба № 4 предвижда издаденото разрешение
да се изпрати за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване на
регионалната дирекция по постоянния адрес на осиновяващия заедно с доклада за
годността му, заявлението и съпътстващите го документи.  В дирекцията,
разгледала заявлението на кандидата, извършила проучването и издала
разрешението остават копия от документите по преписката, оформени и съхранени
като досие (чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4).
     В 3-дневен срок от получаване на преписката регионалната дирекция по
постоянен адрес на кандидата вписва служебно осиновяващия, за което също го
уведомява (чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4).  В 7-дневен срок от вписването
регионалната дирекция изпраща копие от разрешението за вписване и от
социалния доклад на всички регионални дирекции, които осиновяващият е
посочил, за вписване в техните регистри, което се извършва в 3-дневен срок от
получаване на документите.  Всяка от дирекциите има право да изиска
допълнителна информация за осиновяващия.
     Осиновяващият е длъжен да информира съответната дирекция за социално
подпомагане при настъпване на промяна в обстоятелствата, имащи значение за
издаване разрешението за пълно осиновяване и ако промяната е съществена, се
извършва ново социално проучване (чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредба № 4).
Разрешението за вписване в регистъра може да се прекрати преди изтичане на
срока със заповед на директора на регионалната дирекция "Социално
подпомагане" по молба на осиновяващия, по преценка на директора на
съответната дирекция в случаите по чл. 57а, ал. 6 от СК и при смърт на
осиновяващия (чл. 22, ал. 1 и 2 от Наредба № 4).  В 3-дневен срок от
издаване на заповедта, тя се изпраща на регионалната дирекция, в която е
извършено вписването за заличаване на разрешението, както и на самия
осиновяващ с изключение на случая, при който основание за заличаването е
неговата смърт.
     Всички лица, които желаят да осиновят дете при условия на пълно
осиновяване се вписват в съответния регистър към регионалната дирекция за
социално подпомагане (чл. 57б, ал. 1 от СК).  Получилите разрешение за
пълно осиновяване служебно се вписват в регистъра, а по тяхно искане - и в
регистрите на други регионални дирекции (чл. 57б, ал. 2 от СК).  В
регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение, както и
информацията за осиновяващия по чл. 57а, ал. 3 от СК.  Условията и редът
за водене и съхраняване на регистрите на осиновяваните при пълно осиновяване
се определят с наредбата по чл. 53в, ал. 3 от СК.
 
     14.  Становище на Съвета по осиновяване
     Съвет по осиновяване в състав, посочен в чл. 57в, ал. 2 от СК, и
чл. 3, ал. 3, 4 и 5 от Правилник за дейността на Съвета по осиновявания,
се създава към всяка регионална дирекция за социално подпомагане със задачи
да разгледа досиетата на децата и осиновяващите, да изиска допълнителни
документи и информация, необходима за осиновянането от съответните лица и
компетентни органи, да определи за всяко дете от регистъра подходящ
осиновяващ съобразно поредността му в регистъра, неговите качества, дали не е
бил определен за осиновяващ на друго дете и не е подал молба за осиновяване в
срок, както и другите обстоятелства от значение за осиновяването (чл. 2 от
Правилнк за дейността на Съвета по осиновяване).  Съветът по осиновявания
е постоянно действащ орган и провежда заседания най-малко два пъти в месеца
по инициатива на председателя му (чл. 8, ал. 1 и 2 от Правилник за дейността
на Съвета по осиновявания) и при одобрен от него дневен ред, подготвен от
секретар -експерт по закрила на детето към съответната регионална дирекция за
социално подпомагане.  Членовете на Съвета участват лично в работата му без
право на преупълномощаване на други лица и не получават вънаграждение
(чл. 5 и 6 от Правилник за дейността на Съвета по осиновване).
Материалите, включени в дневния ред, се предоставят за запознаване на всички
членове на Съвета най-малко три дни преди заседанието (чл. 8, ал. 3 от
Правилник за дейността на Съвета по осиновявания).  Преди заседанието
членовете на Съвета подписват декларация за обстоятелствата по чл. 67а и
чл. 67б от СК по образец съгласно Приложение към Правилника.
Заседанията са закрити (чл. 10, ал. 1 от Правилник за дейността на Съвета по
осиновявания) и само по изключение, по разпореждане на председателя на
Съвета, отделни заседания могат да бъдат открити (чл. 10, ал. 2 от Правилник
за дейността на Съвета по осиновявания), като на тях могат да присъстват
представители на държавни органи, неправителствени организации и други лица
при условия и ред за участие, определени от председателя (чл. 11, ал. 1 и 2
от Правилник за дейността на Съвета по осиновявания).  За редовно
провеждане на заседанията Правилникът в разпоредбата на чл. 12, ал. 1
предвижда кворум.  За заседанията де води протокол, който се подписва от
секретаря, председателя и членовете на Съвета (чл. 13, ал. 1 от Правилник за
дейността на Съвета по осиновявания).  Решенията си, придружени с кратки
мотиви и протоколирани надлежно, Съветът взема с мнозинство 2/3 от
присъстващите (чл. 13, ал. 2 и 3 от Правилник за дейността на Съвет по
осиновявания).  За решението си Съветът по осиновявания уведомява писмено
кандидата за осиновяващ за детето и неговите данни, условията, при които може
да се осъществи личен контакт помежду им със съдействието на съответната
дирекция за социално подпомагане.  Последната пък, от своя страна, уведомява
приемното семейство, лицата или специализираните институции, където е
настанен осиновяваният за необходимостта да подпомогнат осиновяващия при
осъществяване на личния контакт (чл. 57в, ал. 1 - 5 от СК).
     В едномесечен срок от получаване на уведомлението осиновяващият, който
желае да осинови детето, може да подаде молба за осиновяване до съда чрез
съответната регионална дирекция за социално подпомагане (чл. 57в, ал. 6 от
СК).  В 3-дневен срок от получаване на молбата регионалната дирекция изпраща
цялата преписка до съда и уведомява регионалните дирекции, в чиито регистри
е вписан осиновяващият (чл. 57в, ал. 7 от СК).
     При отказ на предложението за посочено дете за осиновяване или
неподаване на молба за осиновяване в срока по ал. 6 на посочения текст,
отказът и неподаването на молба за осиновяване се вписва в регистъра за
осиновяващи, а Съветът по осиновяване определя в 14-дневен срок друг
подходящ осиновяващ за детето.  Всякакво изменение на обстоятелствата, имащи
значение за осиновяването води като последица до отбелязване в регистъра за
осиновяващи, а отпадане годността на едно лице като осиновяващ - до
заличаването му (чл. 57г, ал. 3 и 4 от СК).
     Ако в 6-месечен срок от вписване на детето в регистъра са определени
поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването
му или за него не е определен подходящ осиновяващ, и детето отговаря на
изискванията на чл. 136, ал. 2 от СК, Съветът по осиновявания към
съответната регионална дирекция за социално подпомагане уведомява Съвета за
международни осиновявания при Министерство на правосъдието за определяне на
подходящ осиновяващ чужденец, като това обстоятелсво се отбелязва в регистъра
на децата за пълно осиновяване (чл. 57в, ал. 9 от СК).
 
       Осъществяване на производството по допускане на пълно осиновяване
     Производството по допускане на осиновяване е особено, защитно
производство, създадено и уредено в чл. 58 - 60 от СК, което
съдържа както характеристики на безспорно (охранително), така и на исково
производство.  Доколкото за него са валидни и правилата на охранителните
производства, прилагат се и разпоредбите на ГПК за тях (чл. 425 - 430,
ал. 1, чл. 432 - 435 от ГПК).  Започва по писмена молба на молителя -
осиновяващ (чл. 425, ал. 1 от ГПК), подадена до окръжния съд по
местонахождение на легионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто
регистър е вписано детето в 14-дневен срок от постъпването й.  Молбата (виж
приложения примерен образец)  се подава в няколко екземпляра - за
съда и за останалите участници в производството, които освен заинтересуваното
лице - осиновяващ са още: окръжна прокуратура - сезирана с молбата, встъпва в
производството в изпълнение на функциите по надзор за законност върху
действията и актовете на гражданите и административните органи (чл. 27,
чл. 29 от ГПК като участието й е задължително;  родителите на детето,
което ще се осиновява, когато са известни, или настойниците или попечителите,
доколкото до започване на производството по осиновяване същите разполагат
с правото да оттеглят с декларация с нотариално заверен подпис даденото от
тях съгласие за осиновяване на детето, представител на регионалната дирекция
за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето - в съответствие
със специалните й функции по Закона за закрила на детето, осиновяваният - ако
е навършил 14 години (виж казаното по-горе в пункт 8.5.).
     Молбата (виж примерен образец на молба)  до съда съдържа:
     -  посочване на компетентния окръжен съд, данни за осиновяващия - име,
ЕГН, адрес - регистрирания по паспорт или съдебен такъв (адреса, на който ще
се получават съдебните книжа;  двата адреса могат да съвпадат);
     -  указание за вида на производството;
     -  обстоятелствена част - посочват се обстоятелства и факти, отнасящи се
до обосноваване искането на осиновяващия за допускане на осиновяването
(семейно и имотно състояние, възможност за създаване на нормални условия на
живот на осиновяваното лице, доходи на осиновяващия и степен на осигуреност
на приходите, при брак на осиновяващия - обстоятелства, свързани със
съгласието на съпруга за осиновяването, искане за промяна на името и др.).
     Към молбата се подават още:
     -  писмени доказателства, от които се извеждат твърдените факти и
обстоятелства (например, акт за раждане на детето или нотариално заверена
декларация за припознаване, доказателства за начина на настаняване на детето
в обществено заведение - когато е оставено от родителите си в такова за
отглеждане или когато е подхвърлено или изоставено без надзор и с неизвестни
родители), данни за родителите на детето (независимо дали са известни или
не), ако са известни - за евентуалните причини за съгласието им, а когато
съгласието им не е нужно - за това, че са лишени от родителски права и др.
подобни;  доказателства за материалното и имотно състояние на осиновяващия -
нотариално заверена декларация и служебни сведения от общинските служби
(данъчни и други), служебна бележка за доходите му за едногодишен период
назад, доказателства за семейното му положение - удостоверение за брак, ако е
сключил такъв, нотариално заверена декларация за гражданско, семейно и имотно
състояние, документи относно здравословното състояние - негови и на
семейството му, свидетелство за съдимост и др.;
     -  преписката, образувана към съответната регионална дирекция за
социално подпомагане, съдържаща решение за вписване на осиновявания в
регистъра на децата за пълно осиновяване, доклада от извършеното социално
проучване на осиновяващия, становището на Съвета по осиновяване относно
определянето на осиновяващия като подходящ за осиновявания и разрешение за
вписване на осиновяващия в регистъра  на осиновяващи за пълно осиновяване;
     -  пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
     -  документ за внесена държавна такса.
 
                                 Такси
     При подаване на молбата за допускане на осиновяване се прилага и
документ за внесена държавна такса, която е проста и е в размер на 6 лева,
съгласно раздел А "Такси, събирани от съдилищата", т. 16, б. "а" от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и от Министерство на правосъдието.
     При издаване на решение по производството се заплаща държавна такса
съгласно т. 19, б. "б" на същия раздел от посочената тарифа в размер на
1,50 лева за препис от документ, а ако преписът е повече от една страница -
по 1 лев за всяка следваща страница.
 
                     Вътрешен ход на производството
     След получаване на молбата съдът в закрито заседание по делото извършва
проверка за редовност на молбата - наличие на съществените й реквизити
(посочените по-горе), наличие на внесена държавна такса, като в случай на
нередовности съдът оставя молбата без движение и изпраща съобщение на
заинтересуваното лице с указания за отстраняването им в подходящ срок за
това.  Приложими са изискванията на чл. 100 от ГПК.  Неотстранените в
срок нередовности водят до прекратяване на производството.  Нова молба може
да се подаде отново, но със следващите се от това нови разноски и такси.
Поправената молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.
     Съдът конституира като участници в производството следните
заинтересувани лица:
     -  молителят - осиновяващ (лично и/или чрез пълномощник);
     -  родителите на осиновявания - за даване на съгласие или мнение по
допускане на осиновяването лично или чрез декларация с нотариално заверен
подпис (в това число родителите, когато са поставени под ограничено
запрещение или лишени от родителски права), освен в случая, когато детето е
оставено за отглеждане в специализирана институция и не е потърсено от
родителите си, или когато те са неизвестни.  Съдът изслушва родителите дори,
когато са налице условията на чл. 57, ал. 2 от СК, т. е. при хипотезата
на допускане на осиновяване по изключение без съгласие на родителите - при
изоставяне на детето в обществено заведение и непотърсването му в шестмесечен
срок.  Възможно е в хода на производството да се установи наличието на
обективни причини за неизпълнението на родителските права от страна на този
родител, може и да се опровергаят твърденията за неоправданото изоставяне на
детето, при което няма да са налице предпоставките за допускане на
осиновяването без съгласие на родителя.  Възможно е, обаче, родителят на
детето да се намира в неизвестност или да е заминал извън страната без да
посочи съдебен адрес - констатирайки такова обстоятелство преди започване на
производството или в хода му, съдът с оглед осигуряване равенство в процеса
на всички участници и с цел да не допусне нарушения в защитата правата на
отсъстващото лице, е длъжен да спази предвидения ред за призоваване в
чл. 41 - 47 и чл. 49 - 52 от ГПК, а в някои случаи (когато отсъстващото
лице е призовано чрез публикация в "Държавен вестник", но въпреки това не се
е явило) - да му назначи и служебен представител - адвокат.  На молителя -
осиновяващ пада доказателствената тежест да представи доказателства за
отсъствието на лицето, като за горните обстоятелства представи официални
документи, издадени от съответните адресни и паспортни служби на Министерство
на вътрешните работи;
     -  настойниците или попечителите на детето, съпругът на осиновявания и
осиновяващия - също за даване на съгласие или мнение в случаите, посочени
по-горе;
     -  самият осиновяван, както когато е навършил 14-годишна възраст, така и
когато е на възраст между 10 и 14 години - за задължителното му изслушване
относно осиновяването при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето;
по изключение и преди навършване на 10-годишна възраст, ако са налице
условията на чл. 15, ал. 2 от Закона за закрила на детето;
     -  окръжният прокурор, който изразява заключение относно допускане или
недопускане на осиновяването, предвид изискванията на закона и съблюдавайки
интереса на осиновявания;
     -  представител на "Отдел "Закрила на детето" при съответната дирекция
"Социално подпомагане" - за даване на становище, изразено в писмен доклад на
база извършено социално проучване относно годността на молителя - кандидат за
осиновител да бъде такъв.
     След конституиране на заинтересуваните страни като участници съдът
насрочва закрито заседание по делото, за което ги призовава по предвидения в
ГПК ред.
     В по-голямата част от случаите се осиновяват деца, изоставени от
родителите си или със съгласие на родителите - факт, който е от естество да
разстрои отношенията с осиновителя им.  По тези причини производството по
осиновяване се развива в закрито съдебно заседание.  Освен това, по такъв
начин се гарантира и максимална защита интересите на осиновяваните от
възможно вмешателство в деликатните отношения, каквито са отношенията между
осиновяван и осиновител.  Заинтересуваното лице - осиновяващ, доказва със
всички доказателствени средства (писмени и гласни доказателства)
необходимостта от допускане на осиновяването.  При изграждане на вътрешното
си убеждение съдът взема под внимание и приложения доклад на база социалното
проучване на осиновяващия.  След изясняване на фактическите обстоятелства,
наведени в молбата и в хода на производството, след като констатира, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на осиновяването,
и че то е в интерес на осиновявания (чл. 59, ал. 2 от СК), след изслушване
заключението на прокурора по допустимостта на осиновяването, съдът се
произнася с решение (чл. 59 от СК):
     -  за допускане на осиновяването или с решение за отхвърляне на молбата;
     -  за промяна в името на осиновявания, което следва от промяната на
гражданския статус на осиновения - вместо бащиното и фамилно име на родителя
си, той приема като бащино и фамилно име собственото и фамилно име на
осиновителя си (чл. 18, ал. 1, изр. 2 от ЗГР); ако осиновеният е навършил
14 години, според желанието на осиновителите и осиновения се променя и
собственото му име (виж чл. 18, ал. 1, изр. 1 от ЗГР);
     -  за съставяне на нов акт за раждане на осиновения, в който като
родител се вписва името на осиновителя (чл. 61, ал. 2 от СК).
     Решението се обявява в съдебно заседание (чл. 59, ал. 1, изр. второ от
СК).  То подлежи на обжалване.
 
                         Обжалване на решението
     Решението, с което се допуска осиновяването, както и отказът за
допускане на такова, може да бъде обжалвано от недоволните от решението
страни, посочени в текста на чл. 60 от СК: прокурорът, осиновяващият,
родителите на осиновявания и самия осиновяван, ако е навършил 14 години (виж
казаното по-горе в пункт 8.5. за правото на жалба на осиновявания).
Обжалването на решението се извършва по общия ред пред апелативния съд в
7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание.  В 14-дневен
срок от постъпване на жалбата апелативният съд в съдебно заседание при
закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.
     Отказът да се допусне осиновяване на лице не представлява пречка в
бъдеще, при наличие на нови факти и обстоятелства, създаващи предпоставки за
допускане на осиновяването, да бъде подадена нова молба.
 
                          Последващи действия
     След влизане в сила съдът изпраща служебно решението на общината по
постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци - на Столична община
(чл. 59, ал. 1, изр. второ от СК).  Въз основа на заверен препис от
влязлото в сила съдебно решение длъжностното лице по гражданското състояние в
съответно посочената в решението община или кметство съставя нов акт за
раждане и актът се извежда в текущия регистър с дата - датата на съставяне на
акта, като за обявител се вписва един от осиновителите (чл. 50 от ЗГР).  В
акта се вписват (чл. 50, ал. 2 от ЗГР):
     -  действителната дата на раждане и новият единен граждански номер
(чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗГР);
     -  място на раждане - мястото на издаване на акта (чл. 50, ал. 2, т. 2
от ЗГР);
     -  родители - осиновителите и данните за тях, а при един родител -
графата за другия родител не се попълва (чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗГР);
когато детето се осиновява от съпруг на родител - данни за рождения родител,
с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.
     Актът за раждане се отбелязва в азбучника на годината, през която е
родено осиновеното дете и в азбучника, съответстващ на годината на съставяне
на акта (чл. 50, ал

# 1
Ако може да ми отговорите на следният въпрос и по-точно какво може да се направи по следният казус.
От първият си брак имам дете на 17 години. Как да се процедира,  така че детето да си смени бащиното и фамилното име, дори ако е навършило пълноление.

Общи условия

Активация на акаунт