Проявявате ли собственически чувство към децата си?

  • 1 098
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 148
Може би ви звучи странно но се улавям, че на моменти забравям, че дъщеря ми има и втори родител и не е само моя. Може би защото никога не сме живели заедно с баща и, а и той няма възможност да ни посещава защото живее много далече.
Например в лекарския кабинет, когато ме питат за болести в семейството - отговарям само за моето и чак на следващия ден се сещам, че тя всъщност носи гените и на още едно семейство.
Когато избирам възпитателните си методи спрямо нея, не се и замислям, че ако баща и живееше с нас - може би той щеше да има друго отношение. Може би неговите методи биха били по-добри или по-лоши но във всички случаи щяхме да имаме дебат върху тях и нямаше да ги прилагаме еднакво. Сега тя е само моя  Thinking
Когато говоря за нея винаги я наричам "моята дъщеря" никога "нашата".
Как мислите, дали това е лошо? При вас как е?

# 1
  • Мнения: 193
Моят син наистина е само мой-след като аз се грижа за него ,аз съм до него,аз го възпитавам и не познава баща си-как да кажа нашият син? Наш ако таткото е с нас и до нас-при наличието на такъв,съвсем естествено е да чувствам детето само мое.
Не виждам нищо лошо в това...

# 2
  • Мнения: 934
Дъщеря ми си е само моя и на никои друг, и аз се замислям понякога че носи гените на друг човек заедно с моите, но рядко. След като почти 11 години съм родителя за нея няма начин и да свикна, че тя е дете и на другия. А за бъдещето бебе все по често се улавям, че дори като говория с осеменителя, казвам моето бебе, моята дъщеря и никога мисля, че не съм казвала твоето или нашето и това ще си бъде само мое и на никои друг. Въобще все са си мои, голям егоист съм ей Joy Joy Joy

# 3
  • Мнения: 1 366
Ох, това е нещо ужасно. Вече 7 години не съм със съпруга си, 3 съм омъжена повторно, но дори и тази сутрин, когато сина ми (почти на 16) ми каза, че иска за края на седмицата да отиде при татко си ми се сви сърцето...
Дали се надживява това??? Странно е, че с малката си дъщеричка нямам никакво усещане на ревност спрямо баща й, а с големия е някакъв кошмар. Все пак до 9-тата годишнина сме го гледали заедно и втпреки това го ревнувам. Цмешното е, че аз съм човека, който "бута" връзката на детето с баща му да съществува, но това не измества ревността ми.
Що за създания сме ние??? newsm78

# 4
  • Мнения: X
....
Как мислите, дали това е лошо? При вас как е?
Говоря малко теоритично, но още отсега си му казвам: моето детенце. Имам едно вътрешно интуитивно усещане, че освен на мен самата, на никой друг не му дреме за момчето ми...  #Sniper затова и най-нормалното е да е "моето" детенце...
А за дебата - ми той близко далече, независимо къде е, ако искаше това детенце да е "нашето" щеше да участва в този дебат...
Ммм даа...

# 5
  • София
  • Мнения: 6 477
Дааа, много странни същества са човеците! Когато дребната се роди и някъде до първата й годинка приличаше потрисащо на баща си! Не можех да го преживея! До там, че се отразяваше на отношението ми към нея....всичко, което ме изнервяше в бебешкия период беше "понеже си проклето и ревливо бебе като баща си"! Но явно аз съм от мамите със закъсняващо майчинсто чувство! Сега съм в другата крайност - малката си е моя...и изобщо не разрешавам на баща й да ми казва как да я възпитавам! Та той я вижда 3 пъти седмично за по 1 час - не мисля, че кой знае какви права над възпитанието има! Но за гените - там винаги знам, че може да има изненади от "опозиционната рода". Скоро открих, че малката се събужда с характерни жестове и движения като "другия генетичен материал"! Затова гледам да не забравям за генетиката...иначе си е моята дъщеря и толкоз Joy Joy Joy Joy Joy Joy

Последна редакция: ср, 30 ное 2005, 13:23 от Morgana

# 6
  • Мнения: 1 172
И майка ми (разведени са с баща ми, гледала ни е сама) се е държала по същия начин - "моите деца", "аз решавам" и т.н. Смятам, че това е нормално, ако другия родител не се занимава по никакъв начин с детето.
Но сега, когато аз имам дете и го гледаме заедно със съпруга ми, майка ми често ме изнервя с неадекватните си съвети и изказвания- не може да приеме, че детето има двама родители и че как ще бъде възпитавано, зависи и от двамата. Винаги се държи така все едно детето е само мое. Всеки път й напомням, че детето си има и баща, аз нямам право еднолично да вземам решения, нито баща му има такова право, но тя все си знае нейната... Дори не може да приеме,  че детето има и друга баба и друг дядо - говори за свекърите ми все едно става въпрос за някакви непознати на детето - а реално то е внуче и на тях, и на нея.
Май напоследък най-много спорим с майка ми точно по тази тема. Моля ви, не ставайте такива след време, когато децата ви си имат собствени семейства.

# 7
  • Мнения: 2 327
Нормално като сам се грижиш за детето да то възприемаш като мое, не като наше. Ако се грижехте двама щеше да е друго. И за мен моето дете си е мое. Бащата още не мога да го приема като такъв.

# 8
  • Мнения: 1 327
моя си ееееее  smile3521 е, мога да кажа, че и на баба си и на прабаба си... като ги види на вратата и вече е зейнала да им се хили

Дааа, много странни същества са човеците! Когато дребната се роди и някъде до първата й годинка приличаше потрисащо на баща си! Не можех да го преживея!

на мене това ми беше притеснението, докато бях бременна! ами ако прилича на него? е, както се казва - одрала ми е кожата.. да видиме дали като поотрасне ще е така пак.. но устенцата са на донора..... по същия начин ги свива на моменти и винаги тогава го псувам какъв идиот е... не знам дали като поотрасне всеки път ще го псувам, когато го видя в нея  newsm78

# 9
  • Мнения: 148
Дааааааааааааа, явно не съм само аз така.
Дано само не стана като майката на  *SV*. Защото този начин на отношение към детето наистина се превръща в модел за мен. Дори ми е странно като чуя понякога как майките трябва да се съобразяват с мнението на бащата относно възпитанието. Да не говорим за свекър и свекърва - бррррррр.

# 10
  • Мнения: 1 809
Здравейте!За мен сина ми си е само мой.Баща му не го е виждал и чувал повече от 4 години.А детето е на 5.Той дори не е попитал как е детето...Чудя се какво сърце трябва да имаш,когато знаеш че имаш дете ,а да не ти пука как е,как изглежда....Така,че детето си е мое!Не мисля,че това е собственическо чувсто и не се упреквам ! Simple Smile

# 11
  • Мнения: X
Моля ви, не ставайте такива след време, когато децата ви си имат собствени семейства.
Човек става някакъв, или "такъв", както си го написала, в резултат на живота, който е водил, на обстоятелствата /а съгласете се че има цял ред житейски обстоятелства, които въобще, ама въобще не зависят от нашата намеса/, на редица външни фактори и не на последно място фактора КЪСМЕТ... Мисля че всички ще се съгласим.
Да си доверчив към хората след тежки предателства е като да си зариеш главата в пясъка!

# 12
  • Мнения: 1 172
Моля ви, не ставайте такива след време, когато децата ви си имат собствени семейства.
Човек става някакъв, или "такъв", както си го написала, в резултат на живота, който е водил, на обстоятелствата /а съгласете се че има цял ред житейски обстоятелства, които въобще, ама въобще не зависят от нашата намеса/, на редица външни фактори и не на последно място фактора КЪСМЕТ... Мисля че всички ще се съгласим.
Да си доверчив към хората след тежки предателства е като да си зариеш главата в пясъка!
Никой не съди вашия модел на отглеждане и възпитание на децата ви. Да, този модел сигурно е най-добрия за всеки от вас, вие си знаете най-добре и не съм аз тази, която ще му прави оценка. Идеята ми беше, да не пробвате след време да налагате директно този ваш модел на поведение на своите деца, защото е много вероятно тяхното положение да е коренно различно от вашето - оттам и вашия модел да е абсолютно неадекватен и неприложим при тях.
В моя случай единственото нещо, което ще постигна, ако се поддам на съветите на майка ми и въобще започна да приемам изказванията й,  е че ще си разваля отношенията със съпруга си и с роднините му. Затова казвам, че опитите й да наложи нейния модел са причина за много разправии и въобще напрежение между мен и нея. А това което тя обикновено казва "той е ТВОЙ син, ТИ трябва да решиш" е също толкова абсурдно като аз сега да ви кажа "трябва задължително да съгласувате коледната си почивка (вашата и на децата ви) с другия им родител (който дори не ги е виждал)"
По-горе "НЕ ставайте такива" беше в смисъл "дори и да изградите такъв модел, не пробвайте директно да го налагате на децата си."

# 13
  • София
  • Мнения: 6 743
Да ,чувствам такова нещо и то с ПЪЛНА СИЛА!Сина ми си е МОЙ!
Яд ме е когато баща му го взима дори за ден,ама няма как.
Честно казано ако имах възможност бих забранила да се виждат изобщо!!!!
Някой ден ще разкажа и аз моята история.
Тя ОДИСЕЯ направо!

Общи условия

Активация на акаунт