Знаят ли в детската градина, че детето ви е осиновено?

  • 2 756
  • 14
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 324
Мисля си, не трябва ли да предупредя в детската, че детето ми е осиновено, тъй като съм решила вече да започна да му говоря за това и да не гледат с празен поглед ако то изкомнтира нещо там, а да реагират адекватно. Вие как постъпихте?
И още нещо: Първи ли започнахте темата с детето или чакахте първо то да зададе въпроса от къде е дошло или нещо такова?

# 1
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
В детската градина, където ходи Боби знаят, че е осиновен.Градът ни е много малък и следователно мълвата обиколи целият град набързо.Той все още не е достатъчно голям за да започвам този разговор но доста честичко си разказваме приказката за "Голямата бяла къща пълна с прекрасни дечица".Прави ми впечатление,че когато му разказвам детски приказки не ме слуша внимателно, но почна ли да разказвам за Бялата къща от която сме го взели, защото е бил най-милото и прекрасно момченце,даже не примигва с очи.Искам още от малък да знае и да разбере,че това не е нещо от което трябва да се срамува.

# 2
  • Мнения: 901
Чак да предупредиш ... можеш да споменеш.. Да в нашата градина знаят и за двамата ..Не сме имали проблеми досега и предполагам, че това не се коментира в детска градина. Иначе Гого от няколко месеца насам задава въпроси от рода : " Мамо вие ме взехте от една детска градина, нали ? " и когато му се отговори той казва така : " И какво още? " общо взето той е в период на осъзнаването на думи и действия... Спомня си отделни моменти от живота.. На сестра си понякога докато седят в WC  да вършат " онези неща "  Joy разказва как сме ходили да я избираме.. Била принцеса ..
Най -хубавото за мен, че запомня че е осиновен и това значи : Аз съм се родил в сърцето на мама, а не в корема "

Но всяко негово питане е за 5 секунди 5 мин после се отплесва на друга тема и все едно не сме говорили за Дома  ...

# 3
  • Мнения: 3 164
И на мен ми е това "проблем", ще следя развитие по темата...... а за в училище как мислите newsm78 Аз доста се почудих дали да не кажа на госпожата му но понеже е предучилищна и с тази г-жа ще е само 1 г. та си премълчах Thinking, но догодина ще кажа.

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Аз казах и в детската градина и в училище,защото нашето момиче беше веднъж осиновена/разсиновена от развели се в последствие родители,имаше някои странности в характера,неможеше да си концентрира вниманието,незнаеше песнички и въобще за да не я слагат в раздела на небрежните и мързеливите деца трябваше да знаят и да не я притискат много!Въпреки че я взехме на почти 5 год,всичко от преживяното преди нас се изтри от съзнанието и!Но ние ходихме в дома редовно/1-2 пъти годишно с лакомства за децата/от който я взехме,тя виждаше децата и се чустваше по-специална щом сме я избрали и си прие това някак безпроблемно и като нещо съвсем в реда на нещата.Това с предупреждаването на преподавателите мисля,че е много индивидуално и невинаги е наложително!

# 5
  • Мнения: 901
и си прие това някак безпроблемно и като нещо съвсем в реда на нещата.

Мисля, че това е най-важното в израстването на малкия човек .. както на цялото общество ... Учителки и така нататък .. родители .... Да случва се ..майките изоставят децата.. и още куп непреятности могат да се случат на всеки от нас ...

Колкото за казването на учителка мисля че е подобре в интерес на детето... да не изпада в ситуация : Мамо защо не сте казали на учителка..

# 6
  • София
  • Мнения: 1 324
Абе не знам какво се коментира в градините и какво не, обаче там ходят и деца от нашия блок. Веднъж едно дете от входа ни ми зададе следния въпрос: "Лельо, ти това дете роди ли го или си купи?" Аз: "Защо питаш?" То: "Мама каза, че си го купила?"
И ако се заформи подобен разговор между децата в групата, представяте ли си как ще се изцъкли учителката ако не знае.

# 7
  • Мнения: 2 863
Аз нямам много право да се обаждам, понеже нямам осиновено дете, но имам дете, което ще живее в много сложна среда и затова чета вашия форум... Според мен е еднакво сложно и тежко да обясниш на едно дете защо е нежелано от баща си например, или да му кажеш, че  е било взето от дом. И в двата случая имаме биологичен родител, който по независимо какви причини се е отказал от родителските си функции. Обясняването на факта на изоставяне е еднакво тежък според мен.... Мисля, че щом детето тръгва на градина е добре да е подготвено да реагира без смущение на всякакви реплики на другите деца. Скоро, докато четях една книга"Детето със силна воля" попаднах вътре на цял абзац относно осиновените деца. Беше цитат на друг автор, според който на 4-5 години е вече късно да се казва такова нещо на детето... В този ред на мисли, според мен, след като вече ще се социализира, трябва да има поне груба идея за това, че е специално дете....изобщо твърдо вярвам, че каквото и да има да научава детето, по-добре да го научи още преди да може дори да го разбере, но интуитивно ще схване, че има нещо и после, когато получи по подробно обяснение, няма да е така шокирано....а когато има възможност според мен трябва да знаят и хората, които са близо до детето и които могат волно или неволно да му навредят.

# 8
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Абе не знам какво се коментира в градините и какво не, обаче там ходят и деца от нашия блок. Веднъж едно дете от входа ни ми зададе следния въпрос: "Лельо, ти това дете роди ли го или си купи?" Аз: "Защо питаш?" То: "Мама каза, че си го купила?"
И ако се заформи подобен разговор между децата в групата, представяте ли си как ще се изцъкли учителката ако не знае.
по този повод,някой беше писал едно подобно обяснение"че детето не се е родило в корема ,а в сърцето на майката"... и затова толкова много го обичаш.....можеш да го използваш за отговор на любопитните деца,за тях поне ще е мисля newsm78 задоволителен отговор

# 9
  • Мнения: 400
Абе не знам какво се коментира в градините и какво не, обаче там ходят и деца от нашия блок. Веднъж едно дете от входа ни ми зададе следния въпрос: "Лельо, ти това дете роди ли го или си купи?" Аз: "Защо питаш?" То: "Мама каза, че си го купила?"
И ако се заформи подобен разговор между децата в групата, представяте ли си как ще се изцъкли учителката ако не знае.

Ей, ще я проскубя таз кокошка, ей! Каква е таз майка мръсна.. да подкокоросва така детето си за друго дете... леле!  #2gunfire ralissa, не може да се съди таз овца, а? Ей такива коментари....  #Cussing out Абе хора, какво му е на това нашето бг общество... никаква състрадателност или поне капка хуманност, може ли? Още от Бг си спомням гадни коментари за осиновени деца... леле!
Ако пък се каже в градината на детето, че е осиновено, да не би лелките там да започнат да коментират (знам ли)?

# 10
  • София
  • Мнения: 1 324
ПРОСТОТИЯ Е! Първото нещо, което ми дойде на ум беше да се кача и да й "обясня", но след това реших, че след като е толкова тъпа да коментира такива неща и то по този начин с децата си, значи, каквото и да направя няма да й стигне до мъзъка. Истината е, че едва след като осинових детето си  прозрях колко много прости хора има. Бог да ги съди.

# 11
Повярвайте, винаги има Божие наказание за такива хора. Най- често то е за хората, които те обичат, за да ги заболи повече.
 В нашата детска градина знаят, че детето ми е осиновено, разговарях с тях след като обясних на детето как се е появило в нашето семейство. Помолих да подтвърдат, това, които аз съм разказала, когато детето ги попита по този въпрос. Срещнах разбиране и се чувствам спокойна.

# 12
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
И в нашата детска градина знаят, че е осиновена. Не го смятам за проблем, защото никога не сме имали намерение да крием от нея че е осиновена. Така ще избегнем, надявам се, грубите опити да и се каже. Тя е отчасти наясно, но май още не може да го осъзнае.

# 13
  • Мнения: 1 652
Аз не съм информирала специално, но нашият град е малък и се знае.В малкия град няма нужда да информираш-те са информирани преди теб и повече от теб.И е много голяма беля да дръзнеш нещо да скриеш от "обществото" в един малък град. Може би е проблем в големия град-дали да кажеш или не. Все пак си мисля, че ние трябва да вървим към разкриване на темата, към това да може свободно да се говори за това. За да  приеме детето ми спокойно факта, че е осиновено, първо аз трябва да го приемам спокойно. Аз не се притеснявам да кажа, където и да е, че е осиновено детето ми-когато се налага разбира се, а не от зор всички да знаят. Когато говоря за него казвам -"Откакто го взех", а не "откакто го родих". Мисля си мили майки, че ние трябва да приемем факта спокойно, първо ние, и после можем да очакваме обществото да ни приеме така. Ние първи трябва да надраснем себе си, да надживеем болката си, въпреки, че живеем с нея.

# 14
  • София
  • Мнения: 708
не, не знаят и не мисля засега да им казвам..вече се уморих да разказвам, ама как, ама защо и тн. и ме е страх да не правят разлика между децата, знам ли...
ами те не са ме и питали хехе

Общи условия

Активация на акаунт