ПРИКАЗКА

  • 1 825
  • 6
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 324
Сеща ли се някой за друга приказка, освен "Палечка" /Имало едно време една жена, която много искала да си има детенце, но не знаела от къде да го вземе.../, в която да става въпрос за осиновени, намерени, отгледани деца? Много ми се иска да започна да си подготвям детенцето с приказки, но когато се опитвам да си ги измислям аз, нещо ме хваща за гърлото и очите ми се пълнят. Сигурно съм страшно лабилна, противно на това, което мислех за себе си.  Е, време е да започна от някъде. Помогнете ми да стане с приказки.

# 1
вероятно твоето дете е малко щом искаш с приказка да стане казването.Не знам дали се интересуваш от психология но аз това уча в момента и знаеш ли какво казват психолозите по тази тема.Когато децата са малки те не се интересуват от това кои са му биологичните родители,те имат нужда от закрила любов и внимание.После в училище става преход от детската градина и децата са в стрес,пуберитета е най неподходящата възраст,а когато станат зрели хора и тогава разберат много страдат/като мен/и си казват колко години съм лъган.Според мен извода е:никога не казваи,играй си ролята като истинска артистка,защото повярвай ми детето ти само ще страда от това,ще се промени отношението му и то не само към семейството а изобщо към света.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 324
Извинявай, неще не те разбрах. Съветваш ме да не казвам истината никога ли? Тази тема е нищена страшно много. Аз просто помолих за подходящи приказки.

# 3
Скъпи приятели,
Предстои издаването на книга, сборник от разкази на осиновени хора и родители, осиновили деца.
За целта родители осиновители са създали и приказки, в които се разказват истории за котенца, отгледани от кучета, на птиченца, снесени в чуждо гнездо и отгледани с различните си братя. Чрез тези приказки детето от малко свиква да различава ясно, че това да родиш и да отгледаш рожба е съвсем различно нещо.
По- късно може спокойно да му обясните, че това се случва и при хората- деца родени от една майка да бъдат отгледани от друга.
Тук публикуваме една кратка приказка, каквато може да си съчинявате и сами, според предпочитанията на детето ви.
Ако сред вас има създатели на такива истории и искате те да стигнат до широк кръг от хора, моля пишете ни.
 ЛИСИЦАТА, КОЯТО СТАНАЛА МАЙКА
В една гора живеела лисица. Тя била много самотна, защото си нямала малки лисичета. Нямала също така и приятели, защото всички я отбягвали.
Един ден както си вървяла самотна из гората на Лиса и се чуло, че някой плаче. Спряла се да се ослуша, но не чула нищо. Тъкмо се канела да продължи когато пак и се причуло нещо. Този път наострила уши. След малко хленченето се дочуло от близките храсти. Лиса надзърнала и какво да види – едно бяло зайче се било свряло на топка и плачело безутешно. Лиса се зачудила какво да прави – наоколо нямало никого когото да попита. Чудела се, чудела се и накрая решила да го вземе със себе си, да отидат на горската поляна и да видят дали някоя от зайките няма да си го познае. Така и направили. Но на горската поляна нито една зайка не познала малкото зайче. Накрая Лиса решила да го вземе със себе си и на другия ден да отидат до съседната гора да видят дали там няма до открият неговото семейство.
Речено-сторено. Прибрали се те в къщата на Лиса да пренощуват. Но Лиса цяла вечер не могла да заспи – тя била толкова щастлива, че не е сама. Гледала малкото зайче как сладко, сладко спи. Хич не и се искало да ходят до съседната гора на следващият ден за да търсят семейството му, но нямало как.
И така на другият ден те отново тръгнали да търсят семейството му. Но не ги открили. Нито майка му, нито баща му, нито братя или сестри. Лиса била много щастлива, защото вече и тя като другите лисици си имала семейство. И така дните минавали неусетно. Лиса давала на малкото зайче всичката любов и грижи, които една майка можела да даде на малките си. Зайчето също я обичало като своя майка, защото за него тя била единствената. Не обръщало внимание на другите животни, които им се подигравали, защото то знаело че няма друго зайче на света по-щастливо от него.

Автор – Милена и Стефан Габарови гр.Сливен

# 4
   Мила ralissa, аз също като теб много пъти не знах, как да постъпя, но нещата си дойдоха сами на мястото. Преди 2 месеца дете ми, което е на 5 години се прибра в къщи след игра и ме попита " Мамо кажи ми ти ли си ме родила?" . За миг ми мина през ума идеята да излъжа, но си казах, че няма да го направя. Разказах на детето, истината, разбира се внимателно и полека, след това то отново задаваше въпроси, защо не мога да родя, как със баща му сме избрали точно нея. Взех ме си малко котенце, на което тя стана кака, а ние със съпруга ми негови родители. И дадох за пример котенцето, които него го е родила друга майка- котка, но сега ние сме неговите родители, които ще се грижат за него и ще го обичат.
  Не знам на колко години е твоето детенце и дали това, което споделям ще ти е от полза, но не отлагай казването на истината, защото знам, че това постоянно тормази дори твоето подсъзноние. Не си измъчвай. Вярвам, че ще се справиш! Успех мила!

# 5
  • София
  • Мнения: 1 324
Благодаря ти. Детето ми е на три години. След всичко, което изчетох, става ясно, че трябва да му се каже, преди още да осъзнава какво точно означава осиновен, за да приеме нещата като нещо съвсем естествено. Даже някои разделят периодите: 2-3 годишни, 4-5 и т.н. Това означава, че ние сме в края на първия етап на казването. Абе, всичко ми ясно на теория, но ... Твоето детенце е попитало на 5 годинки, ами ако моето не попита до тогава? Всъщност аз нямам намерение да чакам още дълго, сега просто се опитвам да събера сили.

# 6
  • Мнения: 2 863
Само ми се струва, че в такава приказка трябва да се подбират герои, които по принцип могат да живеят едни с други.... примера с лисицата и зайко затова би могъл да разтревожи допълнително детето, защото в повечето обикновенни приказки лисицата гони заека. Така си мисля....
Ралица, не ми е работа да давам съвети, но понеже живея в не -по малко сложна ситуация и гледам дете, което ще трябва да приеме трудни истини, а съм имала трудни за казване неща на сина ми, от опит знам, че най-добре каквото ще казваш да го казваш сега, пореди хубаво да почне да разбира.  Не го отлагай! Дори да не те разбере, ще знае, че не е било лъгано.... това е разбиващо за децата. Иначе много пъти те са по-мъдри от нас, само да им дадем възможност.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт