Предстои раждането на второто ми дете. Анна я родих на 8 декември миналата година, почти месец по-рано от предвиденото. Това беше една от основните причини да имам неуспешен опит с кърменето, защото не ми я даваха 3 дена, през това време ми дойде кърмата, каналите ми бяха НАПЪЛНО запушени - не излизаше нито капчица- Нямах бебе наблизо и ми биха инжекции за отпушване на каналите. Аз се озовах в един магически кръг на постоянно цедене с гадната, гнусна, мъчителна помпа, за да освободя напрежението от гърдите ми, но вследствие от цеденето те се пълнеха още повече... Накрая ми дадоха Анна да я кърмя, но тя не желаеше да суче в продължение на 2-3 дена, защото беше свикнала да й се излива храната в устата. Беше голяма борба! Всичко това ме натори страшно много психически, но се справихме някак. Кърмих я още може би десетина дена и тя отказа да суче. Три дена я държах гладна - скъсваше се от рев, но не искаше да суче и така се приключи с нашето кърмене...
Сега обаче съм решила да се боря по-упорито. Едниственото, от което ме е страх е да не би и това бебе да реши да се появи по-рано и нещата да се развият по същия начин. В такъв случай просто не знам какво да правя... Ако нямам бебе наблизо как мога да процедирам? Къде са ми били грешките преди? Дайте някакви съвети. Ако бебето ми е с мен ще го слагам да суче всеки път, когато поиска.. Ама ако не е с мен? Ако не ми го дават? Мога ли да направя нещо?
И само да добавя нещо - купувам слинг, ако на някой вече не му трябва. А пък ако някоя мама шие такива работи бих направила една поръчка