Цитат
Пак съм аз.Може да съм досадна вече.Но днес преживях нешо ужасно и просто искам да го споделя...Майка ми и баща ми са разведени.От 13 години не съм го виждала (сега съм на 15).Не ми се е обаждал,не ме е потърсил.Просто нося неговото име,за което много съжaлявам.Вчера в училище в час по полски (където сме група от 10 човека) влезе един мъж и каза на госпожата "Добър ден.9 б ли е?"Тя каза да ."Моника тук ли е?"И аз станах и го погледнах,пребледнях и започнах да треперя.Тая по полски видя и каза "А вие кой сте?" "Баща й".Аз гледах като втрещена 3 секунди,чудейки се дали това може да е моят "баща",съдейки по снимки.Една от близките ми приятелки ми стана и ме хвана за ръката,а госпожата изгони мъжа.И това всичко в рамките на най-много минута.Аз се разплаках,изпаднах в някакво състояние,в някаква криза,всички много се упашиха,така бях околко 15 минути,когато този мъж пак се върна.Този път всички му се разкрещяха,викаха,беше нещо страшно,аз не се показах,а продължавах да рева,докато човекът казе,че търси Моника Ангелова.Някой се сети,че това е Моника от "а" клас и го заведоха.Всички почнаха да ме успокояват,дойдоха и другите от класа,госпожата по немски ми даде хапче,явно съм било много зле,знаех,че той не ми е баща още преди да го разбера,но не можах да се успокоя.Цял час ревах.Представих си какво би станало ако той наистина се появи.Не знам дали ще издържа.Майка ми ми каза,че съм достатъчно голяма,за да се оправя сама и да му кажа,че не искам да го виждам,но мен ме е страх.Страх ме е адски много...
Цитат
Relinquishmentor написа:
Момиче, сигурна ли си, че си наред? Честно те питам.
Ами питаш ме,защото явно не си преживял/а нищо подобно,но историята е по-дълбока.Майка ми е малтретирана от него,Веднъж ни разби апартамента,само за да ни уплаши.Сряза и четирите гуми на колата.Не знам какво да очаквам.Затова много се изплаших при милълта,че е дошъл да е потърси.
Момиче, сигурна ли си, че си наред? Честно те питам.
Ами питаш ме,защото явно не си преживял/а нищо подобно,но историята е по-дълбока.Майка ми е малтретирана от него,Веднъж ни разби апартамента,само за да ни уплаши.Сряза и четирите гуми на колата.Не знам какво да очаквам.Затова много се изплаших при милълта,че е дошъл да е потърси.
Цитат
Мерси много.Някои явно не са ме разбрали.Този човек,който дойде вчера не беше моят баща,а на една Моника от друг клас,а той просто не знаеше коя паралелка е дъщеря му.Но просто при мисълта,че той може да ме потърси изтръпвам...
От друг форум е. Но като прочетох поста на това дете, за миг се поставих на нейно място. Да, аз бях малко по-голяма, помня баща си, макар и смътно. Но и аз не знам как ще реагирам ако недай си боже случайно реши, че трябва да ме вижда. Сега ми е все едно де. Аз съм голяма жена.
Знам, че не е искал да ме вижда, или поне така ми казваха. Но дали пък мама не е трябвало да иска да имаме срещи м/у нас двамата.
Ако днес го срещна, едва ли ще го позная. Не си спомням какви бяха чувствата ми като ученичка. Понякога ме беше яд, че съм различна от повечето ми приятели (дете на самотен родител, но затова пък казвах имам 2ма бащи и 2 майки, т.е. баба ми и дядо ми ги причислявах кат родители), понякога го мразех, понякога не ми пукаше, понякога изпитвах ненавист (че даже се плашех от това чевство).
Времето излекува абсолютно всичко. Сега баща си го възприемам като някой, който изобщо не е съществувал в живота ми, като "семепроизводител" (искам да се извиня за израза).
Но и аз като това дете не знам как бих реагирала ако случайно реши, че трябва да ме види.
