Ами ето какви са фактите,вече 5 месеца сме разделени със съпруга ми-макар и все още да не сме се развели,поддържаме ежедневни отношения покрай сина ни,но само до там.Всичко между нас приключи и колкото повече време минава,все повече осъзнавам че повече никога няма да бъдем заедно.Отдавна спрях да храня някакви надежди и някак си започнах да приемам този факт.Е,естествено имам моменти на слабост,защото все още много го обичам,но улисана в ежедневието си се справям.Но...нещо тия дни ми е станало-колкото повече наближават празниците ми става кофти...Това са първите празници,на които няма да бъдем заедно.Все нахлуват спомени в главата ми,все на романтични моемнти от миналото...
Вие как се справяте момичета,какво ще правите по празниците и как преодолявате тази самота?