За казването

  • 1 078
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 128
дъщеря ми е на 3.5 и всяка година посещаваме дома, откъдето е взета, въпреки, че досега не обръщаше внимание на факта, че е взета от там. Отскоро  по своему взе да го проумява , в началото ми казваше, ти мамо, когато ме роди, и аз обикновенно допълвах, нали ти разказах, че не съм те родила аз, а друга леличка.Някои деца ги раждат, други ги вземат или осиновяват, това е нова дума за нея. Сега вече спокойно ми обяснява, че нея мама я е взела,избрала нея, най-хубавото бебе,  а тя ще си роди или ще си вземе 3 деца. Сега на дневен ред е въпроса, защо няма братче. Защо не сме си взели 2 деца. Казах и , че е нямало толкова хубаво дете като нея, затова сме взели само нея, тя се успокои и остана много доволна от отговора. Но снощи заспивайки и унасяйки се ми изреди кой си имал братче, само тя и нейната приятелка си нямали. Такова слънчице е. Но искам да споделя.че засега нещата при нея и са поставени както са, тя ги приема, и съм спокойна, че даже и да каже нещо в градината, ще си има своето обяснение.Или както често и казвам, когато не  на всичко зная отговор- такъв е живота.

# 1
Моят син е на 17 години и аз като Вас от много малък съм му казала, че е осиновин, но досега никога не сме имали проблем на тази тема. И той ме обвинява че няма брат или сестра, дори и досега, но това е защото се чувства много самотен и винаги ми е казвал, че сме могли да осиновим още едно дете. Има и един друг момент, че когато детето е осиновено или не но е единствено прекаленото внимание му тежи и иска да прехвърли част от него на другото дете. Ако имате възможност да осиновите още едно дете, направете го. За нас е късно - вече съм на 44 и освен това децата ще имат много голяма разлика, но като гледам колко бързо порасна той и как вече трупне да разпери крилца винаги ще съжалявам че не осиновихме още едно или две деца. Изключително много го обичам и ще ми липсва ужасно, когато замине да учи навън, каквито са му намеренията, но какво да се прави, такъв е животът.WinkSimple Smile

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Никак даже не е късно!Я виж разликата на моите деца!Момичето ми е осиновено,когато беше почти на 6 години!Можете да си вземете и по-голямо детенце!
 hubavden ,неоставайте с едно дете...и много правилен подход си избрала!Винаги съм подкрепяла този начин на представяне на "истината"

# 3
  • Мнения: 128
Никак даже не е късно!Я виж разликата на моите деца!Момичето ми е осиновено,когато беше почти на 6 години!Можете да си вземете и по-голямо детенце!
 hubavden ,неоставайте с едно дете...и много правилен подход си избрала!Винаги съм подкрепяла този начин на представяне на "истината"
ох, там ми е голямата болка, на една среща в дома / в нашия правят годишни срещи/ се загледах в малко сладко бебенце, бабата ми каза, вие какво чакате, на нас това ни е второ. С таткото на дъщеря ми се разделихме, когато тя беше на 1.5г. и засега не мога да си представя ситуацията, в която сама ще отглеждам и второ дете. Освен това татко и си я обича и си я взема седмично за по-няколко часа, а второ дете трябва да е в ситуацията с един родител. Аз съм на 43г., но може би някога семейството ни ще стане по-пълно във времето, никога не съм си представяла само дете.

Общи условия

Активация на акаунт