Един ден преди месец усещам болка в дясната гърда, но понеже ми се е случвало многократно да ми се запушват канали и знам, че минава за ден-два, не обръщам особено внимание. Обаче в 4 следобед вдигам температура 38,5, става ми зле, вечерта припадам (губя съзнание) може би от високата температура, повръщам - може би от аналгина и не мога да стоя права. Почваме с мъжа ми да звъним на всевъзможни лични лекари и естествено никой от тях не прави посещения по домовете,а от бърза помощ почват да ни убеждават, че сме имали семеен скандал и всичко е на нервна почва, или да обясняват как трябва да си намерим начин да идем сами до болницата. Да де, ама аз не мога да стоя права, няма на кой да оставим бебето, а мъжа ми трябва да кара колата...Все пак в 11 вечерта с големи мъки се замъкваме с бебето до болницата. То реве, понеже е гладно, гърдата май не пуска мляко (запушени канали?), а адаптираното го плюе категорично. Пред спешния кабинет 5 души чакат, лекар няма. По едно време се завръща и почва да преглежда, като отнася 5-6 псувни от чакащите. На мен ми вика "Ти си ми позната". Ми как няма да съм ти, нали ме рекетира 70 лв за спинална упойка, беше ми анестезиолог на секциото. Дежурният ме праща в гинекология, там спят, викат някакъв лекар, който идва сле2 15 минути и с височайше пренебрежение ме поглежда, след което казва "Отивай си у вас и се цеди, нямаш мастит". Питам аз що повръщам и припадам, той- ми може да е от всичко, май си хремава!!! Прибирам се, някак изкарах нощта и на другия ден на частен преглед, оправих се с 2 инжекции.
Знам как стоят нещата с държавните болници, но тоя път тотално се отвратих и само се моля да не ми се налага повече!
Какъв е смисъла да плащаме здравни осигуровки, като можеш да си умреш (буквално) докато някой ти обърне внимание!
Сега съм ОК, продължавам да си кърмя, слава богу, но исках да си излея гнева!
Прощавайте, ако тоя клуб не е точното място...
Знам как стоят нещата с държавните болници, но тоя път тотално се отвратих и само се моля да не ми се налага повече!
Какъв е смисъла да плащаме здравни осигуровки, като можеш да си умреш (буквално) докато някой ти обърне внимание!
Сега съм ОК, продължавам да си кърмя, слава богу, но исках да си излея гнева!
Прощавайте, ако тоя клуб не е точното място...
Бургазлийка съм си и мъжо също... от 4-ри години живеем в София 
Обаче тук чак такова безочие не ми се е случвало. Обаче за бургаските лекари и болници мога роман да изпиша. Аз съм с вроден ортопедичен проблем и си нямаш на идея как рентгенолог, хирург и ортопед стоят над мен, пипат ме, оглеждат ми и ми обясняват как аз всъщност не би трябвало да мога да ходя 
Ох, разбирам ти болката, мила, добре, че всичко е завършило както трябва 
Защо не се оплачеш?Може би ако повече хора все пак вдигат глас, нещата нямаше да са дотам гнусни 