Първо да се извиня, че постинга ще е дълъг, но аз съм така - като ми дойде музата....
Много благодаря на всички мами в този форум, чиито мнения и съвети много ми помогнаха да кърмя дъщеричката си. Специални благодарности на hedra, която се ангажира с мен и ми помагаше чрез ЛС. Благодаря hedra !
Сега да споделя - дъщеря ми след няколко дни става на 3 месеца. Мога да кажа, че от 2 месеца съм истинска майка - кърмачка защото през първия ни месец не бях особено в час.
Бебчето се роди преждевременно - в 34 седмица и я сложиха в кувьоз. През цялата съзнателна част от живота си когато съм искала дете, съм имала и страхотно желание да кърмя. Бях се подготвила, че ще е страшна мъка, защото от майка ми само това съм чувала - рагади, мастити и т.н., но бях решена да се справя. И така на втория ден след раждането започнах да се цедя с помпа и да нося в отделението, настоявайки да и дават. Първото количество коластра, което успях да изцедя, го изтеглиха със спринцовка от помпата и беше едва 3 мл. И така малко по малко на всяко хранене носех, вечер исках специално разрешение от педиатъра на смяна да нося в 1 и в 4, за да не и дават добавка. Научих се когато ходех да я виждам /позволяваха по веднъж на ден/ да чета медицинския лист и винаги знаех дали са и дали и колко е изяла. След 8 дни в кувьоз вече ядеше по 40 мл, а аз изцеждах по 50-60 от едната гърда. Следваше най- трудното - да започне да суче след като я извадиха и ми я дадоха. Два дни сериозни усилия и накрая успяхме, но бързо се уморяваше и сучеше само по 15 - 25 мл. Там разбира се не можеше да прилагам кърмене на поискване - имаше си точни часове /да не повярваш /, а да не говори, че единствения съвет, които получих е да кърмя само от едната гърда, че иначе нямало да се напълнят ако слагам бебето по- често...
Така след като се прибрахме в къщи минах през повечето мисли, които терзаят начинаещите кърмещи майки - чудех се дали кърмата ми стига, дали не намалява, колко яде, дали е достатъчно, дали наддава добре. Честно да си призная не бях много уверена, че се справям и дори се поддадох на приказки от страна на свеки и педито, че бебето след като не изсуква по 90 мл значи е гладно и няколко пъти давах АМ . Тя го плюеше, повръщаше, получи запек.... След няколко дни свеки си тръгна, мъж ми и той се върна на работа, останахме двете с беба и аз реших, че е крайно време да започнем истински да се кърмим.
Прочетох библиотеката на форума и много теми свързани с къменето, където намерих отговори на въпросите си. Започнах кърмене на поискване, давах и от двете гърди, никаква вода, чай, следях за мокри памперси, разсънвах я ако заспиваше на гърдата прекалено бързо. После писах и на hedra, която ме окуражи и ми даде още ценни съвети. Резултата беше при стартово тегло 2450 - 1 м - 850 г, 2 м- 810 г, 3 м - ще видим ...
Сега ако някой е чел до тук и не се е отегчил бих искала да попитам следното:
1. ако вече съм решила в кой месец ще започнем да се захранваме трябва ли да отложа с още един месец, защото бебето е родено недоносено? В една от статиите прочетох, че по отношение на психическото развитие на детето се взема вероятния термин на раждане за да се изчисли възрастта му. Това важи ли и за физическото развитие и по- специално за готовността на храносмилателната система да приема и друга храна освен кърма?
2. когато започна да захранвам да следвам ли схемата, която педито предлага /и която се опитва да ми налага от 40- ден на детето, ама неее, не на мен тия / - сок, плодови пюрета, зеленчукови пюрета или мога да започна направо с оризовата каша? Бих Ви помолила и за линк към тема където е дискутирано /защото знам, че темата е дискутирана, но искам точна схема, че да не объркам нещо / с какво количество да започна, в колко часа да давам, после с какво да продължа.
3. последно /за този път / бих искала да попитам нещо за акането - имахме период, в който не акаше с дни - по 4-5 дена, но имаше поне 6 мокри памперса, така, че го отдавам на усвояването на кърмата. Прочетох някои теми тук и започнах да прилагам две неща - масаж на стъпалата на краката и аз започнах да ям по купичка овесени ядки всеки ден. Ефекта беше светкавичен - още на другия ден се изака и от тогава вече 10 дни ям ядки, правя масаж и тя ака по веднъж на ден. Въпросът ми е дали тези неща са дали отражение или просто сме преминали през периода на неакането? Не че не бих направила всичко за детето си, но честно малко ми омръзнаха овесените ядки. Дали ако спра да ги ям пак ще се върнем на предишното положение.
Е хайде стига, че и аз си омръзнах ...
Сега серозно - много благодаря на всички, които прочетоха това дълго излеяние и на тези мами, които ще отговорят. Дано да съм дала кураж поне на една мама, която е била или ще бъде в моето положение - всичко е възможно стига само много силно да го желаят и да си повярват!
Поздрави на всички от Мирослава