Niakoi v San Francisco?

Ами другарят Арнолд Шварценегер е там.

Не, и аз искам да знам, дали някоя българска мама
живее във Фриско, че да й отида на гости 2007. Признавайте!

Не, въпроси нямам. Тук съм от няколко месеца, вече се установих като че ли, търся българи наоколо.
Не зная дали изобщо ти се социализира с бългагарите тук, но ако имаш желание  - остави мейл, или изобщо някакъв контакт, или ми пиши на megan@dir.bg.
Ще се радвам да пием по едно кафе някоя съботна сутрин.

благодаря
както казах, нямам нужда от помощ, просто исках да видя дали има някой наоколо, и дали искат да си говорим
иначе, знам, че всяка помощ и съвет тук са от полза и благодаря и на двете ви.

Addicted To, ако си фен и отидеш на концерт на Металика, да не пропуснеш после да разкажеш   

Ходих аз на концерта на Ролинг Стоунс, на 15 ноември. Металика бяха подгряващи, направиха страхотно шоу, вдигнаха цялата зала на крака.
Ако ти е интересно, ще ти копирам нещо, което писах тогава на едно друго място.

Вярно, че бяха подгряващи 
Разкажи малко. 

директно го копирам, дано не се сърдиш, нямам време наново да пиша 




SBC Park е построен за 2 години и 3 месеца, отворен е на 11 април 2000 година, към момента има 41 503 седящи места.

Концертът започва точно в 18 часа, както е обявено на билетите. Стадионът е полупразен. Хората още се мотаят из тоалетни, коридори и всякакви пунктове за продажба на каквото и да е - от пуканки и хотдог до бира, маргарита, и тениски. На две места даже дават бинокли под наем, умно, както ще разбера малко по-късно.
Отваря група, Everclear, неизвестна на мен, (да ме прощават феновете й), която докарва до еуфория всички присъстващи на възраст под 25, които, както се оказва, са дошли специално за нея. Не пеят зле, смесица от гръндж и пънк, в последствие разбирам, че съществуват от повече от 10 години и имат даже издаден албум The best. От задния ред се носи миризма на трева. Топло е, някъде около 20 градуса, чисто, ясно време и пълнолуние. Всичко това има значение, стадионът е отворен, на билетите пише rain/shine и групите ще си свирят, ако ще над нас да се излее порой. Everclear пеят точно 30 минути, и слизат от сцената. Като мравки се понася множество хора, което има за цел да разглоби оборудването на едната група и да сглоби това на следващата.
Следва пауза от 15 минути, която ти позволява единствено да отидеш до тоалетната или да пиеш вода. Междувременно, стадионът е полупълен, хората продължават да прииждат и в крайна сметка накрая почти няма свободни места, което означава че вътре има около 35 000 души.
Metallica излизат точно в 18.45. За пореден път ме убеждават, че са една от най-великите банди, които съм чувала. James е спрял пиенето и наркотиците и е прекарал незнайно колко време в рехабилитация. Дава резултати. Гласът му е плътен, тежък, чист, и ти напомня ранните години на Металика. Свирят в перфектен синхрон и за първи път усещам Robert Trujillo/Bass Guitar като част от групата.
В последователност песните са:
Orion
Creeping Death
Wherever I May Roam
For Whom The Bell Tolls
The Unforgiven
Fuel
Sad But True
Nothing Else Matters
Master Of Puppets
One
Enter Sandman

"We hope you enjoyed the last show of Metallica's 2005 World Tour". Ларс затваря шоуто. Enjoyed е слаба дума, за час и 15 минути див кеф.

Отново смяна на оборудването. Този път паузата е дълга, продължава повече от 45 минути и накрая става малко досадно. Стадионът е препълнен, местата са заети от хора от всякакви възрасти, новодошлите са около 50-60 годишни. Явно са пропуснали Металика. Озвучаването е жестоко, подозирам, че извън стадиона се чува поне на 7-8 километра.
Rolling Stones отварят с фойерверки, яки ефекти и настроение сякаш са на по 30 години. Мик Джагър подскача по сцената като заек, и го прави в продължение на близо два часа. Гласът му е непокътнат, движенията като от преди 40 години, като цяло сякаш гледаш концерт от преди много време. Наляли са страшни пари в ефекти - дим, фойерверки, огньове, допълнителни видеостени, прожектори. По средата на концерта платформата, от която свирят в единия край на стадиона, започва да се движи и се премества по средата на стадиона, където има видимост за всички. Да живее равноправието, независимо от цената на билетите. Започват със Start Me Up, Мик спринтира по сцената. Следват Shattered, She's So Cold и Tumbling Dice.
За хора, непознаващия новия албум следващите Rough Justice, Rain Fall Down и It Won't Take Long са малко трудни за смилане, така че просто се клатим в такт. Едва ли ще ми станат любими.
Следват Bitch и Night Time Is The Right Time. После се появява Кийт Ричардс и пее Slipping Away и Infamy. Не се справя зле, за моя изненада, въпреки че от време на време цигарата в устата му пречи. Следват You Got Me Rocking, As Tears Go By (която Мик носталгично нарича “very, very ancient,” ), Get Off Of My Cloud, Sympathy For The Devil, Paint It Black, Honky Tonk Women, Brown Sugar. Естествено, затварят със Satisfaction.
Тъжно ми е, че не изпълняват любимата ми Angie, но явно не е в общия тон на изпълнението.

Time to go home.

Чак настръхнах 

Надявам се скоро да решат да напуснат за малко родното Сан Франциско, та да ни огрее и нас 

Аз пък луднах по една група dredg от лятото и като видях San Francisco, не се стърпях да питам слушате ли ги  (те са точно в bay area, Los Gatos). Защото много ви завиждам, благородно, както и на мамите в Сиатъл и Ванкувър   

за първи път ги чувам 

ама не пречи да ги проверим, де

Стила е особен, ако си фен на Металика не вярвам да ти хареса, по-скоро е прогресив рок.
Просто ми беше интересно доколко популярни са в родния си град