Време е да се включа в клуба , не само като наблюдател , а да разкажа и моята история.
В началото на 2003год.(един месец след сватбата) забременях.В 5 г.с. загубих детето след спонтанен аборт.Навсякаде вдигаха ръце и ми обясняваха,че няма причина да се притеснявам,тъй като това се случвало често.Който ми кажеше за "добър " лекар,аз бях там.Започнахме прегледи и консултации аз и моят съпруг при всякакви "доценти и професори" и разни "светила".Не пестихме средства за най-модерни процедури и изследвания,за да разберем какво е предизвикало спонтанния аборт,но уви........нищо.Спечелих си прозвището "многострадалната Геновева" и се отказах.
След близо година моя приятелка ме заведе при д-р Марио Давидков(аз съм от Варна).Във форумите вече бях чела за него и май.......негативите бяха повече от суперлативите.Лекарят ми направи вагинален ултразвук,каза ми датите за евентуално зачеване,но последвалата цитонамазка потвърди диагнозата от обикновенният гинекологичен преглед.Имах предракови образования на шийката на матката,а на места рак(цитонамазката ми беше РАР ІV,ако на някой му говори нещо).Сринах се..........мечтата ми отиваше на "кино".
Започнах да си задавам въпроси,чиито отговори търсех сама.Защо точно аз?Защо точно на мен се случва?Защо никой от "известните и великите" не се сети да ми направи цитонамазка?Защо онова"светило" обгори раничка на шийката на матката без цитонамазка,и при това на нераждала жена?Защо.......защо..........защо........защо?
Д-р Давидков беше категоричен,че на този етап не трябва да избързвам с нова бременност.Предстоеше ми биопсия и конизация.Изпаднах в депресия,пълен блокаж.Нон-стоп бях в интернет,рових се във всякакви медецински сайтове(не само български).Станах половин "доктор"................. и реших да се възползвам от датите,които ми беше посочил д-р Давидков.
......................................... и забременях
Бях абсолютно категорична,че ще родя бебето,независимо от цената,която трябваше да заплатя.Риска си заслужаваше.............все пак оставаше нещо след мен............
Два дни след закъснението на цикъла,"цъфнах" в кабинета на доктора.Съобщих му за бременноста и твърдото ми решение да родя.След като и той установи бременост (апаратът му е 3Д), не му оставаше нищо друго освен да се подчини на моята воля,а именно да износя и родя!Обясни ми надълго и нашироко за рисковете (за които аз вече знаех от интернет) и се започна..........
Предстояха ми изследвания за изясняване на степента на развитие на рака в първите 12-13 седмици на бременноста.В началото на 3 мес. ми направи биопсия.Въпреки риска от спонтанен аборт,бебчо издържа геройски това изпитание,благодарение на наистина един голям специалист-за радост открит точно навреме.Заключението от биопсията,че съм във висока степен на предраково развитие,но образуванията са локализирани и без разсейки.
В края на 3 мес. разбрах,че ще имам момиченце! Радост голяма!Лекарите (д-р Двидков в екип с проф. Ангелов(патоанатом) и д-р Мазнейкова от столичния"Майчин дом") решиха ,че раждането трябва да стане в сектора за високорискова бременност в "Майчин дом" София. В 7 мес. ме подложиха на нова серия допълнителни изследвания,които показаха,че няма прогрес на рака.В началото на 9 мес. постъпих в МД.Бях определена за планово секцио.Почти цял месец ми бяха направени всевъзможни изследвания и консултации при наистина най-добрите специалисти,като проф. Карагьозов и други светила на българската гинекология.Аз бях "ЧУДОТО"...........Постоянно подържах 24часова връзка с д-р Давидков.Което не разбирах той ми обясняваше.Така той ми обясни за хистероктомията,за която си говореха лекарите и която отказах по негов съвет.
Няма да описвам с подробности престоя ми в МД,защото сигурно вече ви досадих
И така......... с помощта на проф. Пранчев и доц. Истатков на 11 август 2004г. в 13.09 ч. се появи на бял свят моето слънчице ПЕТЯ.Не мога да ви опиша със думи какво е усещането,когато я видях за първи път.Осъзнах,че изборът ми е бил правилен.Рискът си заслужаваше.
Два месеца след раждането трябваше да ми се направи конезация,но последвалата биопсия показа 70% регрес на предраковите образувания.Направиха ми втора цитонамазка и биопсия,които потвърдиха отшумяването на болеста.
ПЕТЯ СПАСИ ЖИВОТА МИ - ТОВА Е ЛЕЧЕНИЕТО!
Така,че мили момичета знайте,че няма по-добър пациент от информирания пациент.Когато знаеш всичко за състоянието си и прогнозите,можеш да отстояваш правата си и да настояваш за лекарско внимание,изследвание или нещо друго.Не ходете от лекар на лекар.Всяка да си намери свой гинеколог(избран по професионални качества,а не по това как изглежда,и колко внимание ви е обърнал) на когото може да се довери.
А на бъдещите майки,които се чудят на 2Д или 3Д да отидат нека знаят,че малко са добрите ехографисти.Всеки един гинеколог има в кабинета си ехограф.Много е важно кой стои зад този апарат.Дали ехографа ще е 2Д,3Д или 4Д няма абсолютно никакво значение за добрия ехографист.
Като във всяка професия - има много добри и не толкова добри специалисти.Тези,които обаче нямат необходимото ниво и квалификация - не го признават и естествено потърпевшите сме ние-пациентите.Аз направих своя избор за гинеколог.А вие?..........
На всеки 3 месеца ми правят колпоскопия и цитонамазка и слава богу за сега всичко е наред.
Радвам се,че точно тук и с вас споделих моята история!