имам нужда от съвет

  • 2 531
  • 19
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 444
Честно казано ми е трудно да се ориентирам тук, току що се регистрирах и още разглеждам и търся къде да разкажа своята история.Може би не е това точното място, но ще го направя тук.
Аз съм жена на 36 години.Винаги съм знаела, че съм осиновена, но никога не са били откровени с мен родителите ми и тази тема ги е плашила ужасно много.Аз самата имам две големи вече момиченца и неизвестността ме побъркваше, поради което потърсих съвет от бао/асоциацията за осиновени/ и по техен съвет блъфирах майка си и тя ми разказа всичко, което и беше известно около моето създаване и осиновяване.От нея разбрах, че съм родена в гр.Пловдив на 23.08.1969 година, от жена на име Петрана, с прякор "маслината".Тя е била сервитьорка в много популярен ресторант извън града "Чадъра".Самата тя е била много хубава и популярна жена.Имала е брак и две деца от него, но е избягала от съпругът си, с когото живеела в някакво село до Пловдив и отишла в града да работи.Там е имала връзка с най-популярният оперен артист на времето на Пловдивската опера, за когото според моите проучвания разбрах, че се е казвал Иван Вампиров, починал е миналата година, няма деца, късен брак е имал и съпругата му все още е жива.От аристократично семейство е, живял е в центъра на града, човек от сой.Не зная какво точно е имало между него и Петрана, но се раждам аз и тя ме оставя с името Румяна в болницата, където ме е родила.Разбрах, че след мен има друг брак и още две деца и живее в кв.Тракия на Пловдив в момента.Не ме е търсила до сега, може би съм и била нужна да шантажира Вампиров и след като не го е убедила да се ожени за нея ме е зарязала.Гадно звучи, но смятам, че е така, тъй като жена с две раждания не може да не разбере, чее бременна и да стане грешка, а и по онова време на жени с 2 деца са били разрешени абортите.Освен това от 5 деца е изоставила само мен.Чудя се дали да направя опит да я видя изобщо.Честно казано не искам и да я знам коя е, но ми е интересно да видя "братята и сестрите", които имам.Освен това не искам да нараня майка си, тя много се страхува да не я оставя, нещо което е абсурд да стане.Та те с баща ми са ми дали толкова много.Едно дете съм, изучиха ме, завърших право в Софийски университет, където татко беше преподавател, професор, бог да го прости, дадоха ми жилища, апартамент в центъра на София, вила в Симеоново, земи, всичко за което толкова хора мечтаят, а не могат да имат.Аз винаги тях ще имам за свои родители, но ме измъчва интереса и мечтата ми да имам братче или сестричка.Цял живот съм искала братче или сестричка и съм молила родителите ми да осиновят, а те сигурно са примирали от ужас като отворя темата.Миличките, а аз винаги съм знаела и съм криела от тях, за да не страдат и съм ги щадяла, сега, когато сложихме картите на масата с майка ми ми олекна и я заобичах още повече.Особено като ми разказа как ме е взела от дома с висока температура, колко болнава съм била, как там ми викали "хитрушата", какво умно бебе с жив поглед съм била.Сега, когато аз самата съм майка на две деца се чудя, как не и е било мъчно и как живее Петрана 36 години, като е изоставила детето си, каква ли душа и сърце носи тая жена.За мен на света няма по-важно от децата ми, та аз самата забременях на няма и 20 години и се опълчих пред родителите си, но родих детето, с него на ръце учих, работих, мъчих се но и успях да се изуча и да си отгледам детето, второ родих после, но и за миг не помислих да го махна или пък да го оставя за осиновяване.Май прекалих с писането.Имах нужда да излея душата си, да потърся съвет дали да правя опит от някъде да зърна Петрана и децата и или не си струва да го правя.Да разбера ли какви гени съм наследила от нея, от Вампиров съм наследила гласа си, знам тъй като бях солистка на детския радиохор, а и майка каза, че тъй като са знаели от къде е дарбата ми са се постарали да я развият.Например голямата ми дъщеря е ужасно мързелива, а няма от кой да го наследи, явно е от някой от биологичните ми родители, аз и малката ми дъщеря сме гимнастички /аз бях/ явно пак от тях го нося.Спирам, че то стана огромно писмо, което надали някой ще си направи труда да прочете.Ако някой случайно познава хората, които описвам тук, моля нека ми се обади.

# 1
  • Мнения: 625
  Здрасти,току що ти отговорих в друга тема ,в която си писала?!

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Здравей ,мила!Издирването на твоите братя и сестри  е хубава идея според мен!ЗА ЖЕНАТА ,КОЯТО ТЕ Е РОДИЛА-НЕЗНАМ!ТАм ти си избери!РАдвам се да прочета ,за нормалното приемани на факта за осиновяването и за твоята обич към родителите ти!
Каквото и да предприемеш- newsm10 newsm51

# 3
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Не знам какво да те посъветвам, но аз лично бих потърсила братята и сестрите си и защо не и биологичната си майка. Може да не се развият нещата по най добрия начин, но поне ще знаеш, защо го е направила и дали съжалява за това. И в 2 случая, няма да съжаляваш според мен, в единия ще се убедиш, че тя не си струва, а в другия, може да се радва да види детето което е оставила и за което евентуално е мислила цял живот. Все пак решението си оставя твое! Мисли, че има много деца които са израснали с биологичните си родители, но от тях са получили само болка и страдание, ти си имала страхотно семейство, съдейки от това което пишеш, не съжалявай за нищо, понякога злото се обръща за добро. Няма за какво да съжаляваш! Но при евентуалната среща ще получиш най малко отговори, които може би са те тормозили цял живот!

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
БИх те посъветвала да търсиш само ако можеш да понесеш истината - тя може да се окаже както добра... така и не съвсем.
ТИ си един изкл човек след като се справяш долбре в живота... мисля си, че си достатъчно силна да живееш и с истината... и без нея.
ТАка, че мисля, че прсото сама ще прецениш.
Няма лошо да потърсиш, но също така може и да се окаже напълно безполезно токъм чувства и това, което ще ти донесе истината.
Това е причината да не съм 100% за откриването както на роднини така и на родители - може истината да се окаже обременяваща и напрактика ненужна за човека...
Но пък и всеки има право ако толкова иска да знае...

# 5
  • Мнения: 127
Здравей.Месля,че щом си задаваш тези върпоси, знач ичаш нужда от отговори.Не се съмнявам,че си подготвена и за не до там добри новини,така че - дерзай.Успех Peace

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 14 037
Аз бих го направила - бих ги потърсила. Но наистина трябва да си подготвена. А причините за изоставянето и непотърсването ти може да са много и различни. Докато четях просто си ги представях  - може все пак биологичната ти майка да знае , че живееш добре и да не иска да ти разваля живота и разни от тоя род ... нали съм майка  ивсе гледам да оправдая майките . Стискам ти палци, каквото и решение да вземеш !!! Peace Peace Peace

# 7
  • на път
  • Мнения: 2 804
Много тъжна история ... Вече 3 пъти я чета и препрочитам и не мога да реша какъв съвет да дам. Ти си мнооого "желязна" жена и мисля, че трябва да послушаш сърцето си. Само гледай да го пазиш от още нови рани. Целуни малките си слънца - те са най-важното нещо в живота ти! И честит и весел празник утре   bouquet  Hug
Честно казано ми е трудно да се ориентирам тук, току що се регистрирах и още разглеждам и търся къде да разкажа своята история.Може би не е това точното място, но ще го направя тук.
...........Спирам, че то стана огромно писмо, което надали някой ще си направи труда да прочете.Ако някой случайно познава хората, които описвам тук, моля нека ми се обади.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 095
Шапка ти свалям!  bouquet
Бих искала и моите деца да са като теб. Въпреки, че те вече знаят. Никога не сме крили факта на осиновяването.

Колкото да въпроса дали си заслужава да я търсиш.
Аз не бих я потърсила. Ако Тя имаше желание да ме види, отдавна е щяла да го направи. Или ако я намеря, просто ще се информирам отстрани, без да се обаждам.

# 9
  • Мнения: 398
Не я търси!
Понякога е по добре да не знаеш истината.
Казваш,че е била сервитьорка.Едно време баба и дядо имаха ресторант и до ден днешен баба казва,че навремето зад името сервитьотка се е криело името "проститутка" или платена жена както те казват.
Живяла е на село... Изнудвала някого с тази цел родила дете.Ужас!
За мен всичко това е достатъчно за да не искам да я видя.По скоро виж децата на евентуалния баща.Дори и да не ги заговориш ще знаеш,че може би това е брат ти или сестра ти...
Ето един случей ,подобен на твоя.
Когато аз съм се раждала майка ми се е запознала в родилното с жена чието дете (момче)умира при раждане.В същия ден,в същата болница се ражда друго дете (момиче)което майка не иска дори да види след раждането.Родителите на починалото момченце осиновяват момиченцето и майката я изписват с бебе в ръце.Има снимки от родилното.
След години биологичната майка на момичето си купува жилище в същия квартал където живеем ние.Тя знае коя е дъщеря и,но никога не е споменавала нищо,дори съм била свидетел да я пъди от къщи защото направила нещо на мнейното дете.Има друго момиче с което аз и "осиновеното"момиче бяхме приятелки.Двете сестри много си приличаха и си допадаха по характер,но и до ден днешен не знаят,че са сестри.А осиновителите приеха съпруга на дъщеря си като свое дете.Тогава казаха на дъщеря си,че тя е имала брат,който е починал.
Малко я послъгаха,но това няма значение.
Понеже познавам добре и биологичната майка , осиновителите и момичето си мисля,че ако тя знаеше коя е майка й щеше да се срамува от това. И без това непрекъснато я коментира как си сменя партньорите (въпреки годините).От нея знам,че същата има и изоставено дете в дом във Варна.Бащата бил някоя известна личност и се предполага,че е търсила полза от това раждане.

Живота е толкова шарен,че не бива да се задълбаваме с такива неща,който са нож с две остриета...

# 10
  • София
  • Мнения: 1 444
Аз също мисля по принцип да намеря начин да ги видя тези хора, Петрана и четирите братя и сестри които имам от нейна страна.Да видя как изглеждат и що за хор са.Не зная защо, но имам някакво вътрешно усещане, че са навлеци и ако разберат за мен има опасност да ми се натресат и да се чудят как да ме използват.Може и да е глупост, но силно вътрешно усещане имам за това.А биологичният ми баща за жалост няма деца никакви освен мен.Починал е преди година, само съпругата му е жива.Хора, които я познават казват че е много интелигентен и стоностен човек и ме съветват да и се представя, щяла много да се зарадва.Тя също е бездетн.Не зная и аз.А за сервитьорката и аналога с проститутката си права, освен това и аз мисля, че за нея съм била способ да се докопа до богатия и известен мъж, като не е станало съм станала ненужна и неудобна.

# 11
  • Мнения: 256
Момичета,я се успоскойте малко!ПРиемете нещата такива каквито са!Сервитьорка,използвачка....ми живота е такъв-реален и гаден!Не ги оправдавам тези майки,и аз съм мама на осиновено дете..............как да преодолеем това чувство?Сигурно е много трудно!

# 12
  • София
  • Мнения: 1 444
Принципно не ме бърка кой какъв е, дали сервитьор или с пет висши, но тук специално става въпрос че действително съм била средство за достигане на цели, които не са били достигнати и средството става ненужно.Може би за това са и тези тежки думи, а и всичко описано за нея действително води на мисълта, че е някакъв боклук-с извинение за грозното изказване.

# 13
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Аз също мисля по принцип да намеря начин да ги видя тези хора, Петрана и четирите братя и сестри които имам от нейна страна.Да видя как изглеждат и що за хор са.Не зная защо, но имам някакво вътрешно усещане, че са навлеци и ако разберат за мен има опасност да ми се натресат и да се чудят как да ме използват.Може и да е глупост, но силно вътрешно усещане имам за това.А биологичният ми баща за жалост няма деца никакви освен мен.Починал е преди година, само съпругата му е жива.Хора, които я познават казват че е много интелигентен и стоностен човек и ме съветват да и се представя, щяла много да се зарадва.Тя също е бездетн.Не зная и аз.А за сервитьорката и аналога с проститутката си права, освен това и аз мисля, че за нея съм била способ да се докопа до богатия и известен мъж, като не е станало съм станала ненужна и неудобна.
Не си мислила за това? Защо не са те взели баща ти и жена му, така и така не са можели да имат деца, а ти си биологично дете на бащата?  newsm78 И то единственото дете, ясно е че човека много е обичал жена си, но.... Може да поговориш с нея, но и това е нож с две остриета, ами ако е узлобена... мъжа и кръшкал и за нея това е лош спомен..., другата жена му е дала това което тя не е могла..., незнам?  newsm78

# 14
  • София
  • Мнения: 1 444
До колкото успях да науча, то биологичният ми баща се е оженил доста след раждането ми.Освен това нямам представа точно дали е знаел, че съм родена и изоставена, тя май не му е казала какво е станало с мен, той за да не я вземе за жена явно не е вярвал че съм негово дете, мислел е, че го шантажира, което не е далеч от истината.Доста неща има, които не зная.После дори да е искал да ме вземе е било късно вече.Съпругата му била много свестен човек и ми казаха, че щяла много да се зарадва ако се представя.Страх ме е само, че те са имотни хора, а нямат наследници, да не помисли, че търся дивиденти от това.Близки до биол.ми баща казват, че страшно приличам на него.

Общи условия

Активация на акаунт