Слънчице пече и пролет пука, ДЕКЕМВРИЙЧЕ смее се и гука!

Не знам, как правилно да те разбера. Насилието си е насилие, не проумявам, не това, че ти не го разбираш, а как една цяла нация не не го разбира, не само тези, които удрят, но и тези които гледат
в страни и мълчът. Едно плясване, един, два шамара или побои, това си е насилие, което ние упражняваме на някой по-слаб от нас. Родителят удря от безсиле. Не искам да изпадам в полемика и да предизвикам и други подобни коментари, като... та видишли плясването му е майката...от време на време... и не пред другите... каква е разликата за детето. Не знам каква майка ще бъда със сигурност в много неща ще сгреша, но не мога да си представя, че след като го ударя ще мога спокоино да го гледам в очите и да му кажа мама много те обича.

Аз съм против боя, но пък не смятам, че 1 шляпване леко по дупето е бой. Разбира се бих пробвала с думи първо, преди да подходя към шамарче. Извън темата да кажа, че водих Никол на дерматолог, след като не видях голямо подобрение с Екзомегата. Дерматоложката каза, че имаме детски лишей, а не атопичен дерматит. Много педиатри бъркали едното с другото.

Момичета, да ви питам още нещо по темата със спането:
При нас още присъства т.нар. рефлекс на Моро, тоест като го сложа да ляга се стряска, все едно пада и рязко размахва ръчичките. Също и ако се събуди през нощта веднага вдига ръчички и почва да ги размахва из въздуха, търка си очите, понякога се удря без да иска и се разбужда задължително.
Поради тази причина ние почти от раждането го увиваме като пашкул за спане (не знам как е на бг, на английски се казва swaddling) и така ръчичките са му прибрани до тялото и не може да ги размахва. По този начин спи много по-дълго и спокойно.
Напоследък обаче почна да се противи срещу увиването и иска да се освободи. Спането обаче тогава става просто немислимо, след 5 минути е буден и плаче, защото всъщност още е уморен и иска да спи.

Оф, много дълго стана, съжалявам. Та, исках да питам дали при някой друг го има същият проблем и как процедирате?

И ние сме така, даже и главичката мята още. Никол също вече не търпи да са й повити ръцете. Аз й държа ръчичките докато заспи и се моля да не се събуди сама, размахвайки ги и търкайки си очите. Тя даже се стряска насън като ги размаха. Като се разбуди пак се приспиваме и така ...

Смятах просто да си седя и да броя    съгласията, но немога да се побера в кожата си.
Не бъркайте възпитанието с дресировката, децата не са кучета. Всички по-горе дадени примери, от Тимида48, са част от развитието на детето- тръшкането в магазина или навън, посягането или обидата, англичаните го наричат *terrible two*, започват след 2-3 годишна възраст. Да тимида48 ,очаквам в тази възраст моя син да промени държанието си, някои го наричат бебешки пубертет, последното, което се очаква от родителят е да посяга или плясва, детето не го разбира. Децата в този момент не го правят, за да ни дразнят или се лигавят, в тях бушуват чувства, които не могат да обяснят, те не могат да седнат до теб и да поспорят , за да обяснят какво искат, затова се тръшкат удрят и не получат ли, това което искат обиждат. Друг е въпроса, че в България е важно, какво ще кажат хората, о какъв срам детето ми се тръшка и крещи в магазина. Кога ще спрем да робуваме на хорското мнение и се погрижим за децата си, може би, когато такива като теб спрат да гледат другите, да въртят очи и цъкат назидателно. Нека открием топлата вода и се опитаме да възпитаваме, а не да дресираме. А за каруцарския език, децата ни подръжават и може би така си говорят в семейството.

П.П. Ако мъж удари жена си или плесне, само защото тя го е подразнила, не е могъл да и затвори устата или поради, каквато и да е причина, ще го порицаете и няма да го разберете, той се е възползвал от това,че е по-силен, а родителят ...? Какво показваме на детето, когато не можеш друго-удари! Децата не са наша собственност

dadi2012 мила, сладка, очарователна майчице!!  Преди 4 години, и аз като теб бях готова 3 пъти повече да се словоизлияя по въпроса за възпитанието на детето, за ужасните две, за чувствата и за отвратилелните нрави балкански да плясват дечинята!!  И аз се бях подковала доволно с литература за разбирането на децата.... То не беше "Нестандартното дете", "Как да говорим с децата, за да ни слушат и как да ги слушаме, за да ни говорят", " Детето и ние" Хайм Гинът, и накрая стигнах до "Малкият тиранин" на Иржина Прекоп.....

Не съветвам никого да посяга на детето си, въпреки че аз трябва да си призная с мъка на сърцето, че я поплясвам каката.... ,но внимавайте да не си отгледате "малки тирани", защото те тогава страдат повече емоционално, отколкото физически от една корекция и стават опасни и за себе си и за околните!!

dadi2012, съгласна съм с всяка дума 

Здравейте, моето бебе също е родено през декември! Нова съм във форума, станаха ми интересни темите и реших и аз да се включа1

А дали възпитаващите с шамарчета, поплясквания, пошляпвания и побутвания сте съгласни и възпитателите в градината или детегледачките така да се отнасят с децата им? Да "коригират" нещо в поведението на децата ви?
Дали сте съгласни и съпрузите ви да ви "отрезвяват" от време на време? 

Много ми е било мъчно да видя нашамарено дете, което плаче, и в същото време се опитва да прегърне насилницата майка ревейки.

Децата не забравят шамарчетата и в една по-зряла възраст може и да ви го натякват. След системно пошляпване може и децата вече да не обръщат внимание на тези балкански въпитателни методи.

Удържайте си поривите и не си правете лоши услуги на вас и на децата ви.

Когато вях дете не сам получавала шамарчета и съм благодарна на родителите си! получила съм добро възпитание, докато свекърва ми смята, че без шамари не можело да се възпита едно дете  няма да стане така както мисли тя! смятам че като използвам помощта на моята майка ще успея да възпитам и моето дете!

Ох с това пошляпване. Първо трябва да се определи дефиниция. Мисля че не става въпрос за пребиване в някой магазин, а за шамар по дупето. Dadi2012 само едно искам да те питам. Как ще се справиш с тръшкащо се в магазина дете??? Ще го оставиш да се тръшка? Ще му купиш всичко което иска? Или как? Аз нямам намерение да купувам всичко, което поиска дъщеря ми. Да за нея винаги ще има пари и няма да я лиша от онова от което има нужда. Но със сигурност няма да ми диктува кога какво да и купувам. Първо защото нямаме чак такива възмжности и второ, защото има родители които парадират с пари именно чрез децата си. Не намирам за логично едно дете в първи клас да ходи на училище с Iphone и таблет. Общо взето не ми дреме за хорското мнение и се надявам да не се налага да се стига до такива моменти на тръшкане и блъскане и убиди.

Ехх, от едно плясване по дупето, стигнахте до побой. 

: _Cinderella  нали....!?!?

Не съм много запозната,ама май си зависи и от детето, има такива който се тръшкат има такива и който не го правят!

И след шамар тръшкащото се дете магически ще млъкне, спре и ще бъде превъзпитано? Според мен ще ревне още по-силно. Може да опиташ 100 неща преди това:
-пазаруваш веднъж в седмицата
-пазаруваш сама
-говориш
-отказваш
-оставяш го да се нареве
-вдигаш го и го изнасяш (без шамари)
-купуваш нещото, ако няма да ти наруши бюджета и то преди детето да се тръшне
-определяш бюджет на детето, в който да се вмести с покупките си
-слагаш в количката и след 10 минути като се разсее вадиш и оставяш на лавицата

Тези шамарчета, плясвания и т.н са много грозно нещо и с малко усилия човек може да се въздържа сам. Побоят вече си е за професионална помощ.