Да пращам ли Бебка в БГ?

Чие беше това намерение " да я заведе в БГ" свекърва ти? Очевидно не твое, щом се чудиш.
Аз на твое място не бих я пратила. Много причини за което. Ти сама казваш, че има възможност да заминете за БГ след една година, не мисля, че някой ще страда чак толкова много през това време за да не може да преглътне да ви види всички на куп.
Моето мнение е, че детето не е кукла  или музеен експонат, че да му правите туристически обиколки и да подмята по роднини без родителите си? Колкото и да му се радват, лично аз не бих си пуснала детето с никой друг освен с мъжа ми, дори като говорим за 7 месечно бебе май и с него не бих ако не се налага по някаква сериозна причина, а не заради кефа на някого. Вие не се ли кърмите? Как ще се справят с това роднините ти?
Прави ми впечатление, как " родата" в БГ ( не го приемай лично, не става въпрос само за твоите, и моите слагам в кюпа) много обичат да драматизират! Сватбата била на единствената им сестра, дъщеря, син, братовчедка и те не можели да не направят това или онова. Това било първото им внуче, племенниче и т.н и как може ние да сме такива родители да не им даваме да ....еди какво си.  Ей алоооо, ами хората които се женят? Хората които имат дете? Те какво? Не е тяхната единствена сватба и не е тяхното първо дете ли?! Хич не ги обичам такива работи 
Това си е вашето дете! Най-малкото не искаш ли и ти да видиш родители те си? Ще си отидете заедно когато можете. И въобще как може да се чувстваш виновна, че искаш да си с малкото си бебе?! И да не го пуснеш да пътува с някой пък било то и роднина?! Цялата тая ситуация ми се струва доста безумна, още по-безумен ми се струва човека, който я е предложил, но това си е мое мнение 

Мисля,че те разбирам,ани4ка...
Когато за първи път си отидохме в България,Алекс беше на 6 месеца.Наложи ми се да отида до София,за да легализирам едни документи и не бях с него само едно денонощие.Баща му остана с него,но при условие ,че главно аз се грижех за него и дотогава не се беше отделял от мен,и това беше много.Беше плакал цялата нощ,без да могат да го успокоят...Следващите два дни беше като парцал и не ме изпускаше от очи.Когато направи година и половина -две,беше малко по-лесно.
Направи това,което ти подсказва сърцето!
И не се чувствай виновна...И моята майка не беше виждала внучето си до 6-ия месец,при това в доста труден за нея момент (малко след като почина баща ми),но никога не ме е упрекнала или накарала да се чувствам виновна,за което съм и много благодарна... Родителите ти би трябвало да те разберат точно,защото и за тях раздялата им с теб навярно е била тежко преживяване...Иначе имам познати,които изпращат децата си и за година и повече при баби и дядовци...Всеки прави своя избор ...

Никога не бих се отделила от децата си (да не се налага) - да са ми живи и здрави, бабите ще ги виждат когато имаме възможност да си отидем заедно до България.

привет Ани4ка 
крати4ко: не бих си изпратила детето дале4 от мен. Казвам го от опит, за6тото когато моето дете бе6е на 1г3мес трябва6е да го оставя за година (естествено той бе6е 4есто тук за по месец, а аз си ходех по4ти всеки месец в бг, по за седмица, но в крайна сметка не бях аз тази, която си гледа6е истински детето...). Не бяхме се отделяли за пове4е от два 4аса преди...Не ме питай какво ми бе6е, по голяма болка и липса не съм изпитвала. От друга страна знам, 4е това бяха едни от най 6тастливите моменти на родителите ми, и когато мисля за татко, който ве4е не е със нас, знам 4е моята жертва си е заслужавала...За Гого, мисля 4е е било травмира6то в на4алото, въпреки 4е мама ми е спестила вси4ко...Но сега е изклЮЧително адаптивен, не е замай4ен, и връзката ни е по силна от всякога 
Имам приятелки, които си оставиха децата години в бг, за да се установят някъде по света...на никого не бе6е лесно, но вси4ки се адаптираха...
исках кратко, ама като ми е болна тема...все си казвам, 4е ако имам късмет и имам о6те беб4овци, до 18 години, плътно ддо мен  (6егувам се, разбира се...ама има и малко истина...)
каквото и да ре6ите в къ6ти, кураж ти пожелавам   

Абе ти луда ли си?!
Къде сте пращаш беззащитната душица в тоя Абсурдистан? Детето трябва да си знае родителите, а не да е подмятано насам-натам. Има ли ЕГН, има ли здравно осигуряване в БГ, има ли други осигуровки? Е, добре, ако ти се рискува, давай. В крайна сметка никoй не бива да ти влияе на решението.

Не, по никакъв повод. Няма да "разширявам", защото ти прекрасно разбираш защо. Не травмирай семейството си. По-добре да ви е трудно, но да сте си заедно, отколкото "уж" да ти е леко и душата да ти изгаря от мъка. А и времето на отсъствието на бебка е без никакво значение.

Не бих я пратила, ще се поболея от мъка и притеснение, както и ти Живот и здраве като можете ще я заведете в БГ.Заради тези визи, с таткото бяхме разделени 1,5г.Бременност, раждане и първите 8месеца с отглеждането а детето бях сама, само по тел. се чувахме всеки ден Стойте си там всички заедно, детенце е прекалено малко да го пращаш в БГ!

 ани4ка
много е малко бебето, и мисля че само ще му докараш безкрайно дълги нощи и дни в реване и кой знае какви други проблеми 

С беба си бяхме в бг на 6. и на 10. месеца, първия път и майка ми си правше устата да съм я оставила цяло лято там, и след 2/3 месеца да сме си я вземели  но само след няколко дена при тях, сама призна че това е абсолютно невъзможно, и само ще тормозиме беба 

Ситуацията е такава, че са прекалено малки, и в нова среда, нови хора, всичко ново и непознато за тях, се чустват крайно изплашени, стресирани и притеснени и тн., беба беше впита като пиявица в мен и двата пъти, първите 3./4. дни, /ревеше като прасе пред кладница както се казва  / щом някой тръгнеше да я взима, гали или аз да изчезна от полезрението й и тн., просто страшен ужас се виждаше в очите й  и оглушителен писък  докато свикне с всичко и опознае околните трябваше да си ходиме, някой сега може да каже че е до детето, дори и така да е, според мен за един месец само психически ще я побъркате и ще се скъса от реване  от толкова много промени и чужди хора който ще се държат с нея като с много близки / представи си  и за теб колко неприятно ще е чужди хора, било и супер близки роднини, който виждаш за пръв път, да те прегращтат и целуват   / какво сравнение изнамерих само 

Бъди сигурна че като се върне пък вие ще сте й чуждите  и пак същото ще се получи но с мама и тати 

Да ти кажа честно за пръв път чувам за такава идея    моето мнение е че ще го скапете психически бебето само  за твойте притеснения и неспане докато е там, няма какво да кажа, ти се познаваш най добре 

На мен такова гостуване в Бг ми се струва излишно и не бих си пуснала детето с никой освен с баща му за толкова време на другия край на света.
Иначе децата се адаптират лесно, особено по-малките - може да поплаче ден-два (при моето дете час-два  ), но после ще свикне.
Само че аз трябва да съм там, когато падне, когато заспива - когато има нужда от мен.

A aз дори и с баща му не бих го пуснала толкова малко детенце, освен ако не е супер належащо  Моя е на 3 години и кусур и въпреки това не бих го пратила по свеки в БГ, въпреки 4е знам 4е вси4ки ще са много щастливи ... ама кои вси4ки?    А той?!   А аз?! 

Не! Причините вече са описани от другите момичета.
Детето има нужда от родителите си, не се лъжи по това, че като е малко и ще свикне. Много добре усещат всяка промяна. Твоята рода не е нито първата нито последната, която вижда внучето със закъснение.

И аз ще се присъединя към останалите мами, не бих си пратила детето, а и не виждам смисъл от цялото упражнение. Ако беше 10 годишно дете може би бих се замислила дали не е добре да отиде да се запознае с роднините си, но какво ще прави това 9-месечно бебе без мама и тати на хиляди километри от дома си, далече от спокойствието в къщи и т.н. за дългите полети, часови разлики, различни климати изобщо няма да споменавам, и за какво всичко това- за да не страдат бабите да страда бебето супер алтернатива. Чак ми се струва безумие един БАЩА да предложи подобно нещо, но изглежда е говорил без да се замисля много много какво би означавало това за детенцето му.
Може и аз да издребнявам, но съм от хората, които смятат, че бебето през първатата година има нужда само от спокойствие, храна и родителите си, за околосветски пътешествия и родови срещи ще има достатъчно време по-късно. Когато моята дъщеря беше на 8 месеца беше лято и всички от там ме навиваха да я закарам, защото никой освен майка ми не я беше виждал. Естествено и аз щях да съм с нея, а и полета е само 2 часа и въпреки това реших да спестя това на детето. Отидохме на следващата година, когато беше на година и половина, не мисля, че пропусна кой знае какво....