В момента не съм самотен родител, а щастливо омъжена.
Но... бях.
Имам син от първия си брак който скоро навършва 11.
Дерзаят ме много неща и напоследък ми се реве все по-често.Не знам какво да говоря, не знам какво да направя и изобщо дори да го направя може би няма да променя НИЩО!
Живеем в С-я, а баща му в провинцията.Ходи да речем 2-3 пъти в месеца при него.Той му разрешава много неща които аз забранявам или поне контролирам.Като например да стои до много късно вечер или да играе на компа (може и 5 часа).При мен има график - 2 часа на компа и 2 почивка или нещо от сорта.Да не говорим, че понякога има забрана за компа от 1 или 2 дни, а при тати няма това как да се получи.
Опитах да говоря с баща му, а той ме отряза, че когато е при него той щял да преценява какво да прави
Не мога да го спра да посещава баща си.
Другото е финансовата част от нещата.Баща му плаща 40 лева издръжка на месец
.Когато се налага в началото на учебната година или за лагер дава половината.И за РД и КОледа по 50 лева.
В очите на едно 11 годишно момче 50 лева са много пари и той е силно впечатлен.Мислълта ми е дали някога ще види и това което ние правим за него или винаги ще се впечатлява от това което баща му дава 2-3 пъти в годината???
Може да ви се струвам дребнава, но сърцето ми се къса понякога като се замисля за тези неща.Дали приема като даденост онова което има с нас, а онаова от него като нещо специално???
Не знам как да говоря с него, да видя какво мисли.
Лошото е, че децата са материалисти в днешно време ( колкото и да се стараем да ги възпитаваме в други ценности) и като, че ли усещам как той се възпозлва от ситуацията.
Може и да изперквам и изобщо да не е така.Просто разсъждавам.Детето ми инак е много добро.В училище нямам никакви проблеми.
Даже си мисля, че съм прекалено строга с него понякога.
Преди малко ми се обади майка ми и стана дума нещо за децата и тя:
"Обръщай внимание и на голямото си дете, защото май предпочита повече да стои в Б-д"
Все едно ми удари шамар.Разревах се.
Знам, че всичките му приятелчета са там (той беше там до 2-ри клас) и за това обожава да си ходи, но дали причината наистина не е нещо в мен???
Знам още, че когато е там почти не се виждат с баща си, защото той е се в движение.Даже много често спи и яде при баба си и дядо си, но защо така ме заболя от думите на майка ми??
Ох, объркана съм.
Бих искала да чуя вашето мнение.
Но... бях.
Имам син от първия си брак който скоро навършва 11.
Дерзаят ме много неща и напоследък ми се реве все по-често.Не знам какво да говоря, не знам какво да направя и изобщо дори да го направя може би няма да променя НИЩО!
Живеем в С-я, а баща му в провинцията.Ходи да речем 2-3 пъти в месеца при него.Той му разрешава много неща които аз забранявам или поне контролирам.Като например да стои до много късно вечер или да играе на компа (може и 5 часа).При мен има график - 2 часа на компа и 2 почивка или нещо от сорта.Да не говорим, че понякога има забрана за компа от 1 или 2 дни, а при тати няма това как да се получи.
Опитах да говоря с баща му, а той ме отряза, че когато е при него той щял да преценява какво да прави
Не мога да го спра да посещава баща си.
Другото е финансовата част от нещата.Баща му плаща 40 лева издръжка на месец
.Когато се налага в началото на учебната година или за лагер дава половината.И за РД и КОледа по 50 лева.В очите на едно 11 годишно момче 50 лева са много пари и той е силно впечатлен.Мислълта ми е дали някога ще види и това което ние правим за него или винаги ще се впечатлява от това което баща му дава 2-3 пъти в годината???
Може да ви се струвам дребнава, но сърцето ми се къса понякога като се замисля за тези неща.Дали приема като даденост онова което има с нас, а онаова от него като нещо специално???
Не знам как да говоря с него, да видя какво мисли.
Лошото е, че децата са материалисти в днешно време ( колкото и да се стараем да ги възпитаваме в други ценности) и като, че ли усещам как той се възпозлва от ситуацията.
Може и да изперквам и изобщо да не е така.Просто разсъждавам.Детето ми инак е много добро.В училище нямам никакви проблеми.
Даже си мисля, че съм прекалено строга с него понякога.
Преди малко ми се обади майка ми и стана дума нещо за децата и тя:
"Обръщай внимание и на голямото си дете, защото май предпочита повече да стои в Б-д"
Все едно ми удари шамар.Разревах се.
Знам, че всичките му приятелчета са там (той беше там до 2-ри клас) и за това обожава да си ходи, но дали причината наистина не е нещо в мен???
Знам още, че когато е там почти не се виждат с баща си, защото той е се в движение.Даже много често спи и яде при баба си и дядо си, но защо така ме заболя от думите на майка ми??
Ох, объркана съм.
Бих искала да чуя вашето мнение.
. Това в периода 1-3 клас, когато беше по майчинство със сестра ми. И не - причината не е в теб и те е заболяло, защото се терзаеш дали правиш нещата, както трябва, а това само по себе си говори, че ги правиш, както трябва 
Нашата ситуация е същата.Наистина поколението,което расте сега е консуматорско.
