От известно време ми се иска да пусна подобна тема, за да съберем личен опит от майките в чужбина какво е отношението при тях към кърменето, кой какво им съветва, обяснява, изобщо каква е практиката.
Надявам се повече майки от чужбина да споделят, преди темата да отиде на Н-та страница..
Защо мисля, че темата е интересна?
Първо, чета тук-там къде какво било, но няма пълно описание за различните места събрани на едно място (напр. за лактационния консултант в Исландия, за кърменето в недотам "бели" страни като при мен
или една майка от Молдова беше писала някъде - ние също рядко ядем синьо сирене )
Второ, за да може евентуално ако някой в България реши да промени отношението към кърменето на по-високо ниво и ако евентуално от любопитство чете от време на време този форум, да не открива топлата вода, а хипотетически да ползва събрания в тази тема опит (голям съм ентусиаст )
Сега да разкажа как беше при мен:
Първо да обърна внимание, че съм съвсем на края на Европата, а може и извън нея. За сравнение Нарва спрямо Талин (столицата на Естония) е както едно кърджалийско село спрямо София, т.к. тук живеят 95% руснаци, които сега се считат за окупатори. Дори болницата вече няма лицензия за много не сложни процедури. Та, тук има курсове за бременни към боницата и частни. Аз дойдох в края на 7 месец, а получих жителство 6 дни преди да родя, така че ходих на частни. И на двете места освен специалната гимнастика за бременни, голямо внимание на лекциите се отдела на кърменето - обяснения, разяснения, разкази в картинки, кукли и т.н. Също, както разбрах в последствие, всеки гинеколог дава на пациентките си по една книжка (нещо като "Аз съм бременна"), изготвена от здравната им каса, която е безплатна. Там освен развитието на плода по седмици е отделено голямо внимание на значението и ползата от кърменето, подготовка на гърдите, правилно поставяне на бебето, пак картинки, обяснения. Така. Когаро родих веднага след като прерязаха пъпната връв на Марк ми го сложиха на гърдата да суче. После в болницата си беше винаги с мене в една количка на колелца (нямам представа, сигурно и в България са същите). Кърмех на поискване. Веднъж нещо Марк плака по-силно - веднага дотича акушерка и каза "Защо плаче бебето?" - Викам "Незнам". А тя "Дай му да суче и ще се успокои". За график не са ми казвали, а напротив - казаха, че още било рано. Никъде не видях разлепени рекламни плакати на адаптирано мляко. Имаше на крем за мазане на гърдите, препарати против подсичане на бебето, памперси, на Авент - тестери на тези фирми ни раздаваха. На масичките в коридора имаше материали за кърменето събрани в папки с джобове (може в Талин да е по-луксозно, но при нас толкова). На третия ден правихме пробно кърмене да видят дали "всичко е наред", т.е. млякото слиза вече. След изписването на 4-я ден (аз имах небагоразумието да е в събота) чак в понеденик следобед дойде патронажната сестра, а гърдите ми вече се бяха надули като либеници Жената ми показа как да се цедя и беше много ядосана, че не са ми показали в болницата (те всъщност питаха дали знам, а аз бях гледала картинки и гордо заявих, че знам 
от което после си патих). Та така 4 дена идваше да ме цеди, защото аз явно не се справях много добре - докато нещата се нормализираха. Обясниха ми, че до 6 месеца на бебето му е жизнено необходима и му стига само и единствено кърма. Също ми разказаха за опасностите за детето, ако не е кърмено (стомашно-чревни инфекции, повече колики, още не помня какво, защото аз нямах съмнение, че ще кърмя). Под натиска на свекито и някои по-ранно захранващи (в см. от 4 месец) питах педито дали не ни е време вече, а той дори се ядоса и каза "Не ме питай как да захранваш ако искаш да е преди 6 месеца. Прави каквото знаеш, щом мислиш, че знаеш по-добре от мен, но тогава няма да отговарям за здравето на Марк" - е, малко пресилено, но доста показателно. Ние все пак започнахме 1 седмица преди 6 месеца, но Марк имаше всички признаци на готовност. В заключение ще кажа, че от всички майки, с които общувам и познавам, само една не кърми детето си. За нея патронажната сестра каза, че е "мързелива" и да не я съжалявам, че няма кърма, защото е имала, но е решиа да не кърми, за да не е вързана за бебето. От мен толкова, че стана адски дълго
Надявам се повече майки от чужбина да споделят, преди темата да отиде на Н-та страница..
Защо мисля, че темата е интересна?
Първо, чета тук-там къде какво било, но няма пълно описание за различните места събрани на едно място (напр. за лактационния консултант в Исландия, за кърменето в недотам "бели" страни като при мен
или една майка от Молдова беше писала някъде - ние също рядко ядем синьо сирене )Второ, за да може евентуално ако някой в България реши да промени отношението към кърменето на по-високо ниво и ако евентуално от любопитство чете от време на време този форум, да не открива топлата вода, а хипотетически да ползва събрания в тази тема опит
(голям съм ентусиаст )Сега да разкажа как беше при мен:
Първо да обърна внимание, че съм съвсем на края на Европата, а може и извън нея. За сравнение Нарва спрямо Талин (столицата на Естония) е както едно кърджалийско село спрямо София, т.к. тук живеят 95% руснаци, които сега се считат за окупатори. Дори болницата вече няма лицензия за много не сложни процедури. Та, тук има курсове за бременни към боницата и частни. Аз дойдох в края на 7 месец, а получих жителство 6 дни преди да родя, така че ходих на частни. И на двете места освен специалната гимнастика за бременни, голямо внимание на лекциите се отдела на кърменето - обяснения, разяснения, разкази в картинки, кукли и т.н. Също, както разбрах в последствие, всеки гинеколог дава на пациентките си по една книжка (нещо като "Аз съм бременна"), изготвена от здравната им каса, която е безплатна. Там освен развитието на плода по седмици е отделено голямо внимание на значението и ползата от кърменето, подготовка на гърдите, правилно поставяне на бебето, пак картинки, обяснения. Така. Когаро родих веднага след като прерязаха пъпната връв на Марк ми го сложиха на гърдата да суче. После в болницата си беше винаги с мене в една количка на колелца (нямам представа, сигурно и в България са същите). Кърмех на поискване. Веднъж нещо Марк плака по-силно - веднага дотича акушерка и каза "Защо плаче бебето?" - Викам "Незнам". А тя "Дай му да суче и ще се успокои". За график не са ми казвали, а напротив - казаха, че още било рано. Никъде не видях разлепени рекламни плакати на адаптирано мляко. Имаше на крем за мазане на гърдите, препарати против подсичане на бебето, памперси, на Авент - тестери на тези фирми ни раздаваха. На масичките в коридора имаше материали за кърменето събрани в папки с джобове (може в Талин да е по-луксозно, но при нас толкова
). На третия ден правихме пробно кърмене да видят дали "всичко е наред", т.е. млякото слиза вече. След изписването на 4-я ден (аз имах небагоразумието да е в събота) чак в понеденик следобед дойде патронажната сестра, а гърдите ми вече се бяха надули като либеници Жената ми показа как да се цедя и беше много ядосана, че не са ми показали в болницата (те всъщност питаха дали знам, а аз бях гледала картинки и гордо заявих, че знам от което после си патих). Та така 4 дена идваше да ме цеди, защото аз явно не се справях много добре - докато нещата се нормализираха. Обясниха ми, че до 6 месеца на бебето му е жизнено необходима и му стига само и единствено кърма. Също ми разказаха за опасностите за детето, ако не е кърмено (стомашно-чревни инфекции, повече колики, още не помня какво, защото аз нямах съмнение, че ще кърмя). Под натиска на свекито и някои по-ранно захранващи (в см. от 4 месец) питах педито дали не ни е време вече, а той дори се ядоса и каза "Не ме питай как да захранваш ако искаш да е преди 6 месеца. Прави каквото знаеш, щом мислиш, че знаеш по-добре от мен, но тогава няма да отговарям за здравето на Марк" - е, малко пресилено, но доста показателно. Ние все пак започнахме 1 седмица преди 6 месеца, но Марк имаше всички признаци на готовност. В заключение ще кажа, че от всички майки, с които общувам и познавам, само една не кърми детето си. За нея патронажната сестра каза, че е "мързелива" и да не я съжалявам, че няма кърма, защото е имала, но е решиа да не кърми, за да не е вързана за бебето. От мен толкова, че стана адски дълго 
Ще се радвам, ако добавиш и моя разказ, пък и все пак и други да пишат, че да стане по-шарено и интересно 
