Измина доста време от както последно се развихрях в този форум. То не бяха криви главички, подозрения за глухота и други подобни... някой от вас ме мислеха за изперкала... то май и по онуй време не бях много с всичкия си.
НО...
Мама съм на 2 прелести. Един батко и една беба. С бебата проблеми за сега няма освен онези старите през лятото (дано и няма), но баткото...
Той е на 5,5 годинки и не говори по начина по който деца на неговата възраст биха говорили. Проблема не идва от факта, че около него се говори на 3 различни езика, а от факта, че нейде си между зачеването му и първата му годинка от живота е станала повреда в централната нервна система.
Той е много социално и живо дете. Винаги усмихнат, винаги готов за нови приятелства. На пръв поглед е като всяко едно друго малко момченце на 5 годинки.
Но отвори ли си устата и рядко има някой който напълно е разбрал какво Оливер обяснява. Речника му е на нивото на 3 годишно, разбира се, нараства с всеки изминал ден, но не мисля, че някога ще може да настигне връстниците си.
Ходи на детска градина, в група с деца с подобни недъзи. Есента ще е в предучилищна, пак специална, за такива като него. Веднъж в седмицата посещава тукашен логопед, не знам какво да мисля за това което там правят... веднъж в седмицата така или иначе ми се струва като много малко, но това е което държавата ми предлага, по- добро е от нищо.
В понеделник (6. 02) ще го водя на невролог (в същност дисфазията е подтъврдена само от логопеда и от психолога при който Оливер бе подложен на тестове) и след това ще ви пиша отново какво е станало там. Успокоиха ме, че детето ми не е глупаво, но аз вече си го знаех това.
С Нина говорихме по КЮто онзи ден, милион благодарности! Ще пиша отново след понеделника, като знам нещо.
Има ли мами с дечица с подобни проблеми? Ще се радвам ако споделите нещо с мен за децата си и за това как се справяте с проблема.