чувствам се неудовлетворена

  • 3 052
  • 30
  •   1
Отговори
Здравейте,
за пръв път пиша в този форум, а и изобщо във какъвто и да било форум. Освен това не знам защо точно пиша и какво очаквам да получа, но усетих някаква вътрешна потребност. Научих за сайта от един колега преди доста време, но сега изведнъж ми се прииска да пиша във форума. Не че имам някаква радостна вест да споделя, или пък конкретен проблем, просто се чувствам неодувлетворена. Не знам защо - имам две прекрасни момченца, хубава работа, красив дом и нещо като приятел, на когото като че ли мога да разчитам. Питам се защо обаче всичко това не ми стига и какво точно искам? Може би ново предизвикателство, за да мога за пореден път да си докажа, че се справям отлично и сама, или пък по-скоро някой, който да ми каже, че не е нужно да се справям сама, защото има кой да се погрижи за мен? Или пък малко потупване по рамото?
Дали пък не съм в Сатурнова дупка - в събота навърших 34 - но вярвам ли в Сатурновите дупки?
Как ли звучи всичко това.
Е, ако някой има какво да каже...

# 1
  • Мнения: 1 809
Ами...би трябвало да се чувстваш щастлива, от това което имаш и си постигнала..Но вероятно не си,щом се чувстваш неудовлетворена.Аз лично се чувствам удовлетворена във всеки миг смоя 5 годишен син..А иначе и аз си имам хубава работа,красив дом..приятели.. ,но това са все неща,които допълват удовлетворението  от собствения ми живот...За мен всеки ден е предизвикателство...Но това ,което всъщност ме удовлетворявя не е да ме потупат по рамото,а това да се радвам как израства моето момченце !

# 2
  • Мнения: 2 863
Ами първото, което ми хрумва по твоята тема е " мислех, че са ми неудобни обувките, докато не видях човека без крака"....
За съжаление човек винаги иска повече, отколкото има и така пропуска шанса да види наистина забележителните малки неща в деня си, които го правят смислен или дори щастлив...Един живее в чужбина, има всичко, но няма деца.... друг има деца, но едва свързва двата края, а трети има и двете предишни, но тази година не е бил на Хаваите newsm78 не е ли всичко въпрос на нашата вътрешна мярка- какво искаме, защо го искаме и най-важното накъде отиваме???
Мда, май  не стана ясно какво казвам...ама тъй като не е ясно и какво питаш... значи сме в синхрон Laughing

# 3
  • Мнения: 2 327
Погледни тази тема
Както съм писала и там - щастието е състояние на духа.
Можеш да има всичко и да не си щастлив/удоволетворен, а може да нямаш нищо и пак да се радваш на живота.
Сама решаваш.

# 4
  • Мнения: 1 731
Аз също като теб съм на 34г,със семейство,дом е,приятелите са ми далеч и нямам на кого да разчитам тук,но си мисля че е временно-дано е така.ВСеки човек ,който по натура е търсещ си задава тези въпроси.Това е нормално.Не се притеснявай от въпросите.Важното е да намериш това,за което да се хванеш като удавник за сламка-било деца,приятели,работа,някакво занимание което ти е по душа. BlushТака е с всички ни.  bouquetЖелая ти успех в търсенето на себе си. Flutter Hug

# 5
  • Мнения: 1 366
... нещо като приятел, на когото като че ли мога да разчитам. ...

Имаше и други неща, които даваха част от отговора. Може би не си в състояние да си дадеш отговора сама. Не зная, обаче, дали си готова да приемеш помощ. Професионална имам предвид. Помисли. Ние тук дори и с най-голямото си желание, не бихме могли да помогнем. Ако си "признаеш" сама на себе си, че имаш нужда от помощ, само тогава има смисъл да се обърнеш към психолог.
Аз го направих преди три години, когато бях на твоята възраст и в същата като твоята ситуация (или мноооого близка). На мен ми помогна безумно много. Доведе ме на "друго място". Днес съм друг (по-добър и към себе си и към околните) човек.

Успех!  Hug

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ЧОвек търси. Човек е неудовлетворен.
Това е прогрес ако неудовлетворението се използва за постигане на нови цели и е чиста проба мрънкане ако човек просто си седи и нищо не прави.
Ти решаваш какъв вид човек да си - от търсещите и напредващите или просто мрънкало
Успех.
Jaly1 ти е написала освен това и същността на нещата - че удовлетвореността е състояние на духа и не зависи от това, което имаме и дори не винаги от това, което постигаме /често откриваме, че не това сме искали.../

# 7
  • Мнения: X
Мнението ми е нещо средно между тези на Катнадийн, Джали и Стън.
Щастието, както и свободата, е състояние на духа. Зависи естествено от нещата, които сме постигнали. Но не от всички. Човек винаги иска иска и пак иска неща... За себе си, за децата си. Въпросът е да намериш някакъв баланс между това което имаш и това което искаш /което между впрочем се включват и амбициите ти/ и тази среда да те прави "удовлетворен". Този въпрос стои пред всички. Всичко е на периоди. Може би просто си в дупка.
Няма човек, който да има всичко. Но има хора, които с това което имат са щастливи. Извод...  Thinking

# 8
  • София
  • Мнения: 3 390
ЧОвек търси. Човек е неудовлетворен.
Това е прогрес ако неудовлетворението се използва за постигане на нови цели и е чиста проба мрънкане ако човек просто си седи и нищо не прави.
Ти решаваш какъв вид човек да си
Аз лично също не се чувствам удовлетворена и винаги, всеки ден, се стремя да изживея часовете, така че да се почувствам истински жива. Може би това ти трябва. Щастието в живота не винаги е в децата, дома, мъжа....Те са много хубаво нещо, но на мен също не ми стигат, за да съм щастлива.
Търси тръпката в живота и нещата, които правиш!

# 9
  • Мнения: X
Бюти, това са различни гледища. За мен пък щастието наистина ми е вкъщи - детенце, семейство, уют. Е сега нямам, но мисля, че човек като иска нещо го постига, в крайна сметка семейството ми може наистина да се състои от 2ма души и да съм щастлива. Всеки си знае кое е важно за него.

# 10
  • Мнения: 934
По принцип съм голямо мрънкало, все мрънкам все нещо искам в повече. Но удоволетворена се чуствам в края на почти всеки ден когато съм свършила работата си, когато съм се преборила със страховете си и когато знам, че има за какво да се боря на следващи ден и съответно за какво да мрънкам. Има обаче и периоди когато нищо не ми се струва достатъчно, когато искам повече. Уви мечтите и желанията са нещо което се разминава с действителноста. Важното е обаче, че те ни карат да гледаме напред и да се стремим към по доброто. А най-важното е че сутрин като се сабудя имам 2 чифта очи и две усмивки който дават отговор на поне един въпрос, знам какво искам да ми се усмихват точно те всеки ден. Колкото потупването по рамото, ако сама не се потупаш, ако сама не си си упора трудно ще те потупа някой друг или ще ти даде нужната сила за да вървиш напред.

# 11
Мили момичета, благодаря за многото отговори. изобщо не очаквах.
Знаете ли, някои от вас доста точно са налучкали състоянието на духа ми, други явно са решили, че съм вечно недоволна и мрънкаща. Не съм. По-скоро се определям като доста силен и волеви човек, който рядко се оплаква, а вместо това действа, за да промени положението. От много време съм и майка и баща и често съм чувала да изказват възхищение за доброто ми справяне с редица ситуации. Не ме разбирайте грешно - доволна съм както от личностното си израстване, така и от професионалната си кариера, ролята си на майка на две чудесни, възпитани деца, от взаимоотношенията си с приятели и колеги. Просто се питам - това ли е всичко? Или по-скоро очаквам някаква разтърсваща емоция, или съм много объркана.
Иначе и аз като вас се радвам като изгрее слънце, радвам се на снега и дори на дъжда, мога да се усмихвам на чуждите деца и да изпитвам съжаление към бездомните кучета, все намирам сили да се изправя лице в лице с ежедневните предизвикателства. Сила да вървя напред не ми липсва, но това ли е ТО?

# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Катарина ,като си спомня всички свои мечти да ида някъде, да направя нещо стойностно, да науча тобкова хиляди неща! ДА се издигна духовно, да стана просветена в тази или онази област, да бъда перфектна приятелка, да бъда добра съпруга, да бъда добра....

ВИждам, че не съм постигнала и  1% от желанията си. Или съм некадърна или алчна в исканията Wink Мислих и стигнах до извода, че сигурно съм и двете...
НЕ мога да направя нещата, за които мечтаех... Може би спрямо мечтите и желанията си живея посредствено... но открих, че го правя добре. Или поне се справям. ЧЕ не наранявам околните и дори понякога ги правя щасливи. Вече не се стремя къйм тези големи мечти. НЕ знам дали защото съм слабохарактерна... или просто мъдро реших да живея, а не да мечтая иначе утре ще открия, че съм пропиляла живота си в напразни мечти.
Децата са дар от Бога, но те са и нашите окови. Родят ли се - ние живеем за тяхи через тях за много дълго време. ТЕ поставят бариери на нашите мечти... което понякога е стряскащо... но като премине шока от истината, че вече не разполагаш сам със себе си и мечтите си... откриваш удоволствието в това което правиш...
Ти просто си в тези САтурнови дупки на равносметка, когато откриваш колко много имаш, но... на каква висока цена си го придобил! И колко още ще плащаш!
НО Катарина, силата е не втова да не те е страх от трудностите, а когато те е страх - да се бориш. В този случая - силата ти се състои, че въпреки съмненията и терзанията, ти пак ще продължиш напред!
Има обаче няколко въпроса които трябва да изясниш за да си по-уверена - товае - дали мъжа с който живееш е само видимо до теб или не. Ако намериш отговора... може би ще получиш потупване по рамото... или просто няма да го очакваш.
ХАйде късмет и пиши как си и за напред !

# 13
# 14
  • Мнения: 4 458
........ Просто се питам - това ли е всичко?

Ами да ти кажа за много от нас това Е всичко което ни е нужно, но не можем да постигнем.

Аз бих те посъветвала да попрочетеш темите в този форум а може би и в "родители преживели загуба", " искам бебе"... все форуми които ще ти покажат какво точно имаш и трябва да оцениш.

Ако ти трябва нещо разтърсващо.... ами... смени си работата, местожителството... ей така за спорта за да се разнообразиш; посети дом за дец а сираци... или просто си намери хоби което да запълва свободното време лишено от разнообразни преживявания.

Ми така де, ......

Аз пък съм щастлива и се чувствам жива с моя жалък живот изпълнен с невероятно много емоции - нищо че за сега са отрицателни. Ама не се оплаквам, гледам положително. Ако аз седна като теб да се жалвам.... май по-добре да ходя да се хвърля от някой мост.....

Общи условия

Активация на акаунт