Още ми е трудно да повярвам

  • 1 743
  • 20
  •   1
Отговори
Здравейте момичета,
Трудно ми е да говоря за това, но поне е някакво начало. Отново загубих бебето си. Във вторник ми направиха абразио. А на милото ми бебе сърчицето му е спряло още преди две седмици...
Най-лошото е, че от понеделник, когато разбрах, не изпитвам нищо, абсолютно нищо. Не мисля за нищо, не плача... Крия се от приятелите си и от близките си. Не ми се захваща с нищо.
Днес си казвам, че преди две седмчици сякаш усетих, че нещо не е наред. Споделих с приятелки, че търдите вече не ме болят и няма напрежение, но те ме успокоиха, че не можело през цялата бременност гърдите да са болезнени и напрегнати. Това не ме успокои, но и без това малко като че ли прекалявах с притесненията - реших да ги послушам и да нямам лоши мисли... Не че сега има някакво значение. Лекарите ме успокояват, че така е трябвало да стане и т.н. знаете какво казват.
Знам, че звуча много самосъжалително. Но поне да можех да си порева ....

# 1
  • Мнения: 5 228
Искрено съжалявам за загубата ти. Опитай се да поговориш с някой близък за това, не дръж чувствата си в себе си. Понякога при силен стрес съзнанието ни реагира така, сякаш отрича случилото се, това е вид защитен механизъм. Трябва ти време. Бъди силна!   bouquet

# 2
  • Мнения: 1 029
Съжалявам, миличка! Cry
Желая ти да имаш сили...да се съвземеш...да направиш изследвания и да се бориш с още повече сили, за да върнеш бебчето си!Аз вярвам, че душата е една и съща при всяка загуба, и че един ден се връща, когато има успешна бременност.Това ме успокоява...
Бъди смела!От теб само зависи как ще продължиш живота си!
Знам, че в момента ти е трудно, но...бори се!

  bouquet

# 3
  • Мнения: 2 120
Искам да ти кажа нещо обнадеждаващо, мила.
Още не си го познавала това бебче, не си имала много мигове с него и тази загуба я изживей с мисълта, че е могло да бъде много по-зле и също така с вярата, че хубавото предстои.

# 4
  • BABYLAND
  • Мнения: 3 409
ООООХ, мила, колко тъжно и болно ми стана....нямам думи да изразя съжалението си, нямам сили да те успокоя, защото знам, че думите са безсилни и безполезни в тези случаи! Мога само да се моля за теб и в крайна сметка съвсем скоро да се сбъдне тази ти мечта и да си родиш живо и здравичко бебче, което да те радва! Така е трябвало да стане....и на мен ми го казваха навремето и ми звучеше адски тъпо и безмислено....но наистина природата си знае работата!
   Пожелавам ти да намериш сили в себе си да се пребориш и с тази болка, да продължиш напред и се надявам това да е много , ама много скоро.
    Пиша несвързано, но....изживявам болката ти...
 Прегръщам те силно!!!

   

# 5
  • Мнения: 980
Много съжалявам zа случилото се, Симеона. Но може би наистина така е било по_добре. Знам, че боли и винаги Ще боли, но се надявам да намериШ сили да продължиШ нататък.
Единственото, което мога да кажа е да потърсиШ едно рамо, на което да иzплачеШ болката в сърцето ти. Едва тогава Ще може да почнеШ на чисто
Топли прегръдки от мен Hug

# 6
  • София
  • Мнения: 2 044
Someona разбирам те мила,но не трябва да се предаваш Hug Hug HugИ на мен ми се случи нещо такова, но в 5 г.с. и като си представя как ме болеше,мога да си представа какво ти е CryПожелавам ти от все сърце по-скоро да изпиташ щастието да си мама Hug Hug Hug

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 351
Страшно много съжалявам  Cry Cry Cry Знам колко е тежко..но бъди силна мила Sad
До колкото си спомням на теб ти биха прегнил 2 пъти в седмицата и пиеше утрогестан...не помогна ли Cry
Прегръщам те силно....и ти желая съвсем скоро да усетш и да  отново бремена Hug

# 8
Благодаря ви за хубавите думи и подкрепата ви.
Хера, бях на прегнил и утрогестан от 6-та г.с. От 9-та доктора се успокои и каза, че страшното е минало, но продължи с терапията,  предполагам за по-сигурно. Бях пуснала и тема за утрогестана, но след вашите мнения се успокоих и си го пиех редовно. Даже мъжът ми, който не е медицинско лице, се научи и той ми биеше прегнила, защото чакането по болниците понякога продължаваше 2-3 часа и не го издържах.

# 9
  • Някъде там...
  • Мнения: 3 991
Мила, съжалявам за случилото се  Cry Надявам се бързо да превъзмогнеш болката и да продължиш напред.   bouquet

# 10
  • Мнения: 7 107
Съжалявам много Cry.
Преди време един отец ми каза, че не трябва да скърбим и плачем за загубите си.  Сега и тук може да не го оценяваме, но че случилото се е било за тяхно добро.
Просто има неща, които ние не сме в състояние да прозрем.
Моля те, гледай напред и вярвай, че доброто винаги предстои.  Hug

# 11
  • Мнения: 2 123
Безкрайно ти съчувствам, мила. Значи при теб се е случило след критичната 12-та г.с.? Аз самата също съм изживявала болката от тази загуба /в 10-та гс/... и знам, че никакви думи, а само времето и очакваното ново забременяване носят покой и лек за раната...
Препоръчвам ти да влезеш в подфорума Родители преживели загуба... там има много истории, а също и много обнадеждаващи истории!
 Hug

# 12
  • Мнения: 1 383
Съжалявам за това, което ти се е случило, от контекста разбирам, че не е за първи път. Искам да те насърча, да не се отчайваш. Рядко влизам тук, най-често пиша в Кърмаческия, имам две деца. Но първото, много трудно заченато, загубих по същия начин. "Малформация, несъвместима с живота". Много ми беше тежко, но веднага започнах да мисля за следващата бременност /поне знаех, че МОГА да забременея!/. Големия си син износих абсолютно безпроблемно, макар че отново трудно заченах. С второто забременях на втория месец. Там пък имаше проблеми след раждането. Слава на Бога, сега всички сме добре и заедно. Успех!

# 13
  • Мнения: 1 128
Много съжалявам за загубата,нормално е да се 4увстваШ без желание да правиШ неШто.Опитаи се да се организираШ ден за ден,без много дългосро4ни планове,за да си заемаШ мисълта с ежедневните дейности.Опитай се да си сред хора,колкото и да не ти се иска.ЗапиШи се на фитнес или някакви курсове.Просто времето да минава.ЗнаеШ 4е можеШ да за4енеШ,това поне е утеШителното.И си намери добър специалист,който да знае как да третира твоята проблематика.
Моми4етата тук са много сладки и Ште са ти голяма подкрепа.

# 14
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Много съжалявам за случилото се Sad,  someona.
Едва ли мога да намеря успокояващи думи, но искам да ти кажа, че имам приятелка, която преживя няколко спонтанни аборта, а в момента има здраво момченце на 4 години. 
Пожелавам ти бързо възстановяване  bouquet!

Общи условия

Активация на акаунт