Колко от вас са срещнали съпруга/приятеля си в Интернет?

Ние не сме се срещнали по Интернет, но за сметка на това брака си го поддържахме по Интернет. Запознахме се 97-ма година, 98-ма той замина за САЩ да учи. Аз не разбирах бъкел от компютри и английски говорех само немски и шведски. ( щях да кандидатствам в университет в Германия). Като замина мъжа ми тъкмо навлизаше интернета в БГ. Научих се да ползвам компютър и да говоря английски между другото. През 99 се оженихме, оттогава чак 2004 се събрахме да живеем заедно. През другото време мъжа ми се прибираше веднъж годишно за по месец ( през ваканцията), защото на мен не ми даваха виза. И така...Ако не беше Интернет едва ли щяхме да имаме семейство. Като се сетя каква емоция ни беше първите електронни картички, после първите чатове, а като започнахме да говорим през Интернет не ми се описва. Тогава много малко хора имаха въобще компютри, какво да говорим за Интернет. Ама всичко се преживява  Сега с майка си говорим всеки ден, все едно ми е вкъщи, не на 8000км 

Аз се запознах със съпруга си по интернет, но не сме имали  романтични разговори. Връзката ни започна доста след "запознанството" и след като се бяхме срещали няколко пъти. Дали е модерно, не мисля, просто начин.
Благодарна съм на интернет, защото иначе нямаше да  имам най- прекрасният и лубящ съпруг, с който пък създадохме най- прекрасното ангелче на земята- Таня

Аз на моя се натресох точно заради интернет. Беше ми "умряла" интернетската платка, търсия единия админ в блока ни, него го нямаше, така се затътрих един етаж по-надолу и попаднах на Мартин. Та така, ако тогава не беше станала аварията, едва ли щях да го познавам....а цяла година живеех точно над него и като местех мебели се страхувах, че този, който живее отдолу ще дойде да се оплаква

Да, ами аз забравих за своята история да кажа.
Класическо запознаване в Кю-то.
Съпругът ми изпрати едно мило съобщение и аз се 'закачих'.
след 1 месец той цъфна в София,казал на всички , че отива на Октоберфест в Мюнхен. А той бира почти не пие. Освен това Октоберфест беше свършил предишната седмица.... само един приятел го ' хванал'  в тази лъжа:).
После аз в Италия, после пак той, пак аз, пак той .. точно 1 година така. Голямо пътуване падна, а и станахме пословични в моята служба, че в 16ч почва 'личния ми живот', никой да не се обръща към мен за нищо. Всичките ми колеги много ни се радваха, все идваха да надникнат в камерата... да помахат....Още в началото се 'преместихме' в Яху, заради камерите. Та и се виждахме. в 16ч и в 20ч имахме ' сесии'. от по 1-2 часа. Що писане падна! Мамма мия! Майка ми все питаше ' ма , какво толкова си говорите' , а аз не можех даже да разкажа
Да ви кажа, в началото  се чуствах зле от това, че съм се запознала по този начин. Все едно за 'другия' начин не ставах. Живия. Но това отмина. Сега сме щаслтиви и  .. вж лентичката. 

Хайде и аz да си приzная    Историята ни е подобна на таzи на МамаНаТан.
Преди пове4е от 5 години аz се готвих да zамина на стаж във Франция zа 6 месеца, а трябваШе вси4ко да органиzирам сама, фирмата не ми помагаШе иzобЩо. Не zнаех от къде да по4на, как да си намеря жилиЩе, и никой не поzнавах в района, никога не бях ходила там, а бе нямах си представа какво ме 4акаШе. За това една ве4ер търсих хора на моята въzраст, живуЩи в района, 4реz Кюто (и моми4ета, и мом4ета). И попаднах на мъжа ми, в профила му пиШеШе 4е zнае немски, но не и френски    та реШих да го контактувам zаЩото явно се е местил от Германия във Франция, та му е поzната мойта ситуация. Никога не сме се zаси4али едновременно в Кюто, само 4реz мейл сме подържали връzка, помогна ми доста  намери ми стая в един апартамент с оЩе двама. До там вси4ко мина беz никакви zадни мисли....но Щом пристигнах във Франция, се среЩнахме zа първи път на живо и беШе любов от пръв поглед        Един месец по късно живяхме zаедно, 2 години по късно се оженихме, скоро Ще праzнуваме 5тата си годиШнина и месец след това 4акаме първата си рожба.

Та с две думи, zапоzнахме се по интернет, но се влюбихме в реалния живот. Ли4но аz не мога да си представя да се влюбя в някой, който не съм среЩнала никога....

и ние в нета се zапоzнахме
аz бях детегледачка в австрия, пуснах си обява zа zапоzнанства в нета и след 2 дни ми се обади направо по тел моя  след няколко дни се и видяхме така zапочна всичко, а zавърши със сватба и 2 човечета направени 3 дни преди свадбата

Гледаме ние лентичката и се питаме - а снимки от събитието къде да видим? 

Ама ти настина ли си се омъжила преди 4ри дни?!
Ами ЧЕСТИТО!!!      

Много щастие и любов ти пожелавам!

...а иначе по темата, не, аз не съм от интернет запозналите се.

Всичко тръгна от мирка-та- той се объркал да влезе в БГ сървър, аз пък се обърках, че му се обадих.... чат... мейли... смс-и... срещи....любов ли бе да го опишеш...
Абе началото на март се видяхме за сефте, на 13ти дек. същата година се разписахме в съвета... 

И аз и аз,съм от вашият отбор.
И аз в интернет си намерих щастието.Запознахме се в мирка,подържахме си връзка година и половина,то небеше любоффф небеше чудо,едни безкрайни чатове едни телефонни разговори.Най-накрая се срешнахме след година и половина и след месец и половина се оженихме  вече три години сме заедно.

Вдовица съм от 1994 г. Със Слънцето играехми табла в един виртуален , международен клуб. Той беше с най-висок рейтинг от българите и ми направи много добро впечатление с перфектния си английски и руски език, и доброто възпитание. След около година ежедневни, виртуални контакти се срещнахме и повече не се разделихме. Заедно сме от 5 години без да сме женени. Благодарна съм на интернета, който ни събра.

ние се намерихме в "кю-то". след 8 месеца интернетско общуване той кацна на летище София. След 2 години се оженихме.

Понеже ме мързи пак да пиша, ще се самоцитирам от една стара тема:
"Запознах се с мъжа ми по...... Интернет, по-точно ICQ. По това време работех на едно не-интересно място и като нямаше какво да правя, си чатих за да не забравя езиците. И така един ден се появи Той с едно Чао. И от там.... После той дойде за три дена, след двайсетина дни пак, и тогава решихме да сме заедно. Тъй като беше по-лесно аз да дойда в Италия, като се има предвид че знаех езика, а той тук си имаше работа и къща, така че се организирахме и на третия път, когато той дойде, беше за да ме вземе. И така, август 2002 за пръв път излязох от България.
Никога не съм имала желание да живея извън родината ми, исках да пътувам, да, но да се установя някъде... Трудно е, въпреки по-високия стандарт и по-лесния живот, просто не е твоята среда, няма ги твоите приятели и семейство, традициите са съвсем различни. Свиква се, но сърцето винаги си ме влече към България. И сигурно винаги ще е така, макар че сега тук е моят дом, тук създадох семейство, тук се роди сина ми. Мъжа ми много обича всичко българско, яде таратор на поразия /което си е постижение за италианец, те по принцип не обичат краставици, да не говорим в комбинация с кисело мляко/, учи български, имаме много български вещи в къщи, ходим един или два пъти в годината, нашите също идват тук често. Само за там говори и често казва че много му липсва. Много е щастлив от факта че майка ми ще ни даде къщата на село и има планове като остареем един ден да идем да живеем там.
Сина ни е още мъничък, на 6 месеца, но държа да научи български и да знае, че е наполовина българин. Като попорасне мисля да го пращам за пэвечко време при баба му и дядо му в София. "
Мога само да добавя, че сме все още ужасно щастливи, синът ни е вече почти на 2 годинки и проговаря и на двата езика.
 
 
 

И аз се запознах с моя по интернет преди пет години. От скука една вечер си седях в чата на дир-а и го намерих случайно. После имейли, картички, писма... Две години бяхме разделени и се виждахме рядко. Никой не вярваше че такава връзка може да е успешна, но аз им доказах обратното  После се събрахме, поживяхме две години заедно, оженихме се и лятото чакаме малкия да се роди  . Много съм благодарна, че го намерих. За мен няма значени как се срещат хората, по-важното е че се срещат