Напоследък много мисля по този въпрос, каква е вътрешната подбудата на хората да желаят определен брой деца? Някой искат да си останат с 1 дете, други искат 2 деца, трети искат 3 деца, а някой дори 4 и повече, а има и такива които желаят 1 свое и 1 осиновено, какъвто е и моя случай. Не искам да имам повече свои деца, но искам да си осиновя. Има ли нещо заложено в човека, която ни кара да желаем определен брой деца? Кое всъщност ни кара да желаем да имаме деца и колко деца да имаме. Всеки човек в определен период на живота му се появява желание да има дете, но защо иска определен брой деца, и мисълта да са повече или по малко им звучи не задоволителна и ужасяваща? Дори майките които искат малко детца се чудят на тези които искат да имат много и обратно. Може би въпроса ми ви се струва глупав, но искам да знам мнението ви по въпроса.
- Публикувана: 13 фев. 2006, 15:37 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2006, 23:02 ч.
Дали броя на децата ни е заложен в нас?
Ми не. Не ти е глупав въпроса.
Аз от малка съм знаела (заложено ми е), че ще имам 2 деца (момчета, даже и имена си бях харесала), но ето че Господ ми прати щерка и син и съм на 1000% доволна.
Тя се роди...времето минаваше...всеки започна да ми казва - ти щом до сега не се нави, сега едва ли, но аз някакси вътрешно винаги съм знаела, че искам да имам 2 деца.
Просто сърцето ми бе наполовина пълно. И тази празнина не ми даваше мира...още повече, че брат ми вече бе с 3 деца и виждах какво е. А и самата аз имам брат. Не съм растла само м/у възрастни...
И така, след 6г. се сдобих с 2-ро дете. Сега съм удовлетворена и само искам да имам сили и здраве да си ги гледам.
Аз от малка съм знаела (заложено ми е), че ще имам 2 деца (момчета, даже и имена си бях харесала), но ето че Господ ми прати щерка и син и съм на 1000% доволна.
Тя се роди...времето минаваше...всеки започна да ми казва - ти щом до сега не се нави, сега едва ли, но аз някакси вътрешно винаги съм знаела, че искам да имам 2 деца.
Просто сърцето ми бе наполовина пълно. И тази празнина не ми даваше мира...още повече, че брат ми вече бе с 3 деца и виждах какво е. А и самата аз имам брат. Не съм растла само м/у възрастни...
И така, след 6г. се сдобих с 2-ро дете. Сега съм удовлетворена и само искам да имам сили и здраве да си ги гледам.
Може би! Майка ми например още откакто е тръгнала с баща ми в 9 клас в техникума, почнала да си пише отзад на тетрадките имената на двете дъщери (!) - виждала съм с очите си тези момински "драсканици". Ами, ето ни на! Аз и сестра ми, с наречените от майка ми имена, с осем години разлика помежду ни! Откъде ще да е знаела тази жена, че ще ни има нас двете, още преди изобщо с баща ми да са решили, че ще се женят, ще се раждам първо аз, после сестра ми и пр. Трябва да има нещо заложено у всекиго - карма!
Аз винаги съм искала 1 дете, което напълно ме удовлетворява и не чувствам никаква потребност да родя още, но една мисъл не ми дава мира. Искам да си осиновя момиченце, от както се помня винаги съм искала да имам 1 момиченце, след като се ожених, все още исках момиче, докато един ден не осъзнах, че няма да имам момиче, и че това е най доброто за мен, от този ден нататък знаех, че ще родя момче един ден, и започнах да го желая, след 4години и това стана, въпреки, че всички си мислеха, че ще е момиче, се появи мъж. Сега много искам сина ми като порасне още малко да си осиновим момиченце, нямам желание да раждам отново не искам повече мои деца, но много искам да си осиновя, не знам защо... Може би е вътрешна нужда или потребност, не мога да го разбера. Не мога да си обясня как може да имам страхове и притеснения да имам 2 мои деца, но никак не ме притеснява това, че едното няма да е мое. Чувствам се уверена, че ще го обичам като свое.
Колко деца желаем да имаме сигурно зависи и от това, как е протекло детството ни. Аз съм само дете. Винаги са ми липсвали братя и сестри и респективно много искам да имам 2 - 3 деца. От друга страна познавам и хора, които са имали да го наречем детство, изпълнено с лишения, като "вината" за това от части е бил и по-големият брой братя и сестри. Те съответно искат по-малко деца /или 1/, за да могат да ги осигурят по-добре. Т.е. желанието за определен брой деца зависи и от материалната обезпеченост и разбиранията на родителя за добро "осигуряване" на детето.
Колко деца желаем да имаме сигурно зависи и от това, как е протекло детството ни. Аз съм само дете. Винаги са ми липсвали братя и сестри и респективно много искам да имам 2 - 3 деца. От друга страна познавам и хора, които са имали да го наречем детство, изпълнено с лишения, като "вината" за това от части е бил и по-големият брой братя и сестри. Те съответно искат по-малко деца /или 1/, за да могат да ги осигурят по-добре. Т.е. желанието за определен брой деца зависи и от материалната обезпеченост и разбиранията на родителя за добро "осигуряване" на детето.
Ако купеше нещо за мен, купуваше и за леля. Нагледах се на родители които делят децата си и поради тази причина исках 1 дете, майка ми също, след мен има 4 аборта единия от който беше с близнаци. 
Не , не ни е заложено! Въпрос на желение и организация! 
Винаги съм усещала вътрешно,че ще имам две деца.Не съм си се представяла в моминските си мечти с едно дете.Аз имам брат и знаех ,че две деца е по-добре от едно.И то да са разнополови.За моя радост,мъжът ми се съгласи ,че ще имаме две деца.Той е сам и винаги му е липсвал брат или сестра.Мисля си,че това колко деца имаме си е заложено от детството,от нагласата ни,от това как възприемаме света около нас.Аз исках да имам две деца ,които един ден да си помагат,да се обичат и да се имат.Когато се роди дъщеря ни ,бях много щастлива,защото исках първото да е момиче.Изчакахме я да порасне достатъчно и забременях с второто.Мечатех си да е момче,знаех че съпругът ми ще е безкрайно щастлив,както и се получи.Така че,Господ чу молбите ми ,за което съм безкрайно щастлива. 
Изобщо не мога да отговоря на този въпрос за себе си 
Като дете си мислех, че искам да имам две деца, точно както моите родители.
Като се срещнахме с мъжа ми просто и двамата знаехме, че искаме четири деца, но нито той, нито аз мога да дам обяснение защо точно четири. Просто няма рационална причина, която да ни е известна
Така го чувстваме
офф: Любознателна, онова нещо в подписа ти ме влудява Мисля, че мъжът ми ще намаже тая вечер Дано само с това да не изпълним плановия брой, че... А, бе, раншко ми е още 
Като дете си мислех, че искам да имам две деца, точно както моите родители.
Като се срещнахме с мъжа ми просто и двамата знаехме, че искаме четири деца, но нито той, нито аз мога да дам обяснение защо точно четири. Просто няма рационална причина, която да ни е известна
Така го чувствамеофф: Любознателна, онова нещо в подписа ти ме влудява
Мисля, че мъжът ми ще намаже тая вечер Дано само с това да не изпълним плановия брой, че... А, бе, раншко ми е още 
Ето го отговорът на въпроса защо моят не иска второ дете.
Утешават ме, че щял да се промени след време, ама аз не вярвам.
Разговаряла съм със свекърва ми-доста преди да се познаваме с него и преди въобще той да има идея да се събира с жена-е мислил ЗА ЕДНО дете.
Аз.....ми сега съжалявам, че преди време не се оказаха 2, ама здраве да е.......
Утешават ме, че щял да се промени след време, ама аз не вярвам.
Разговаряла съм със свекърва ми-доста преди да се познаваме с него и преди въобще той да има идея да се събира с жена-е мислил ЗА ЕДНО дете.
Аз.....ми сега съжалявам, че преди време не се оказаха 2, ама здраве да е.......