Детето и следващата връзка?

  • 2 202
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 357
Здравейте!
Много ми е омотана историята и се чудя как да я опиша най-кратко? newsm78
Два месеца след като се разделих с мъжа си, разбрах, че един от най-добрите ми приятели, който познавам от 12 год. има силни чувства към мен. Той винаги ме е харесвал, аз него също, но се пазех от него защото смятах, че не е сериозен и ще ми разбие сърцето (не, че моя сериозния не го направи!)
Да, ама сега той работи в чужбина вече 5 години, идва си лятото за по 1 месец и сега за Нова година си беше тук за 15 дни. Случи се така, че имаше проблеми с докоментите и се върна за една седмица. Изкара 10 дни там и пак се върна, защото баща му почина. През това време отношенията ни още повече се омотаха. Уж и двамата не искахме да се задълбочават, затова и не стигнахме до секс, но май постигнахме обратен ефект. Сега е там, звъни ми през ден, говорим си по 15-20 минути, постоянно си пишем sms-i.
Аз не възлагах големи надежди, защото времето не е никак малко, а и разстоянието..., но той явно гледа по-съриозно на нещата, защото все говори за "лятото като си дойда...". Кога на шега, кога наистина си правим някякви планове, от които много ме е страх, защото само аз си знам как се преобърна живота ми само за няколко месеца и не смея да си направя планове даже за следващата седмица.
От няколко дни пък ми се вртят едни въпроси, които искам да споделя. Мислех си: Добре, ако всичко е наред, той си идва лятото, но едва ли ще е окончателно, изкарваме 1 месец весели и щастливи и после? Той има започнати сериозни неща в България, но финансирането идва от чужбина, мен все повече неща ме задържат тук - детето, семейството ми, училището, предложение за стаж и то сериозно, което до лятото сигурно ще е постоянна работа...
Детето расте и ще започне да разбира! Какъв ще е този чичко тогава, като и аз незнам още до къде могат да стигнат нещата? Неискам детето да се привърже и после да се разочарова! Той изявява интерес, все пита за него, но ще може ли да приеме чуждото дете като свое?
Има и друго!
Как ще реагира майка му на подобна новина? Не се подценявам и не ми липсва самочувствие, но все пак съм разведена и освен това с дете! Знам от него, че майка му много ме харесваше преди, но при тази ситуация...дали ще е така? Тя е готина, но като знам какви са майките по отношение на синчетата си... Притеснявам се!
Всичко е толкова объркано, а аз май все повече хлътвам и мисля, че е взаимно. " От това или ще излезе нещо много хубаво, или ще си развалим приятелството!" - Негови думи. Но ако всичко се провали, мисля, че пак много ще страдам...  Heart Eyes
Знам, че вие не сте в състояние да дадете отговор на всички тези въпроси, но моля тези, които имат повече опит да го споделят. И най-вече по отношение на детето - как ще му се отрази тази ситуация, той ще бъде вече на годинка лятото. Не е голям, едва ли ще разбира, но предполагам, че поне ще усеща?
  bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 53
Здравей,
незнам дали ще успея да ти помогна, на все пак реших да ти пиша. Имам приятелка, която беше също разведена и с едно дете на 4г. После се запозна с МЪЖА и сега живеят вече заедно. Е нямат брак но мисля че в наши дни това не е толкова важно. Детето се чувства много добре и го приема като собствен баща. Така че искам да кажа че децата бързо свикват с новите неща,а и разбирам че и детенцето ти не много голямо ще свикне. Мисля че щом ти се чувсваш добре и дечко ще е добре. Изживей пълноценно живота си. Нещата сами ще се наредят , а и живота ще ти покаже правилния път. Всеки има право на щастие - не го забравяй! Успех!

# 2
  • Мнения: 351
Аз твърдо съм убедена, че ако искам Ния да възприеме някой като свой баща- то ще трябва да побързам с навлизането в ежедневието и на такъв... много обаче е трудно да поддържаш връзка с някого, като само му обясняваш, че детето те чака, че трябва да бързаш... от тази гледна точка, това че въпросният човек не е постоянно тук те облекчава, но как така да седиш да го чакаш, а той може само от носталгия и временна самота да ти ги говори тези неща?!
Общо взето си живея с мисълта, че никой никога няма да обича Ния като свое дете, затова гледам аз да намеря мъжа за себе си ... разбира се че без ТОЙ да приеме Ния няма нищо да стане...
  Просто си мисля, че ако гледам все на НИЯ да и е най-добре ...  до никъде няма да стигна

# 3
  • Мнения: 357
Ако бях сама, ОК! Бих пробвала, пък каквото стане. Обаче да си експериментирам с детето - не! При на с мамчетата е доста по-трудно, аз сама се усещам как мисля за неща, които преди дори не са ми идвали на ум. Немога да търся човек, с който да ми е добре на мен, ако този човек няма да е добър пример за детето ми. Още повече, че имам син и на него ще му липсва мъжко присъствие.
С въпросния човек съм говорила на тази тема, той осъзнава, че не съм някаква 16 годишна ученичка, да ме зарибява с шаблонни sms-i и като му писне да си намери друга. Не че съм много голяма или помъдряла, но все пак имам отговорност преди всичко към детето си. Неговото мнение е, че щом двама души се разбират, детето неможе да бъде пречка те да са заедно, обаче... дали ще стане така?  Wink
Аз също мисля, че времето и разстоянието са в моя полза. Първо - аз ще мога да си изясня чувствата, мислите и най-вече плановете за бъдещето и второ - времето ще провери доколко са сериозни намеренията му.

# 4
  • Мнения: 2 863
Здравей,

Имаше една тема на Киара... там писахме по подобен проблем. Личното ми мнение е,че няма да загубиш нищо, ако опиташ да направиш от това връзка, но без да въвличаш в нея детето си ЗА СЕГА!!! Първо, то е още малко, така, че е напълно възможно, можеш да го оставяш на вашите ( за които си спомням, че ти помагат и те подкрепят)... мъжът за когото говориш не е в страната-сиреч за сега също така не става въпрос за постоянно съжителство, а и не  знаеш как ще тръгнат нещата. Аз имах такава връзка, от която родих дъщеря си, но и до днес синът ми не познава бащата на сестра си, понеже и сега аз не знам той дали и как ще присъства в живота ни, по тази причина, съм дала минималните необходими обяснения и виждам, че това напълно го задоволява.
Аз бих запознавала детето си с човек, за които съм сигурна, че иска не само да бъде с мен, но има ДОКАЗАНИ НАМЕРЕНИЯ ДА живеес мен.
Във всеки друг случаи- бих казала- връзка ДА, запознаване с детето -НЕ! Включително интереса на мъжът към детето би бил показателен за отношението му изобщо към такава ситуация- а именно сериозна връзка с жена с дете- ако му е ОК да се виждате само двамата, ако не задава въпроси за детето ти, ако не може да проявава интерес към теб не само като към жена, но и като майка- защото ти си и винаги ще бъдеш такава и това е ОСНОВНА ТВОЯ ХАРАКТЕРИСТИКА сега и занапред, тогава... ще има за какво да мислиш:))
Ако от това се получи връзка, ако си добре и наистина решиш, че това е човека... - ще ги запознаеш, ще видиш детето ти как реагира, децата имат страхотен усет за хора... И ако след време се окаже, че на всички им е добре-тогава пък няма да има за какво да мислиш:)) Hug

# 5
  • На остров
  • Мнения: 13 498
И според мен можеш да рискуваш да пробваш, как и какво ще стане. Съгласна съм  с мненията на другите мами, но не може да гледаш само на детето да му е добре, защото ако ти си нещастна то ще бъде също нещастно и обратното също не става.Моят опит показва че на приказки всеки е ок, няма нищо против има желания да се получат нещата и тн. но когато започнете да живеете заедно се вижда всъшност как стоят за него нещата и дали се разбират с детето, което е доста показателно. Но все пак детенцето ти е малко и нищо няма да загубиш ако пробваш преди то да е порастнало защото тогава е по сложно, не е невъзможно  просто е по сложно. Дано всичко ти се подреди и това е точният човек за теб  bouquet

# 6
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
И аз преди 3 години си задавах същите въпроси-приятел на брат ми,състудент,а и мой добър приятел.Смятах,че никога повече няма да се доверя на мъж,а го направих след шест месеца.Може би ,защото беше стар приятел и имах нужда от него/а и в такива моменти някои "приятели" са много заети/.Та така-беше моят психотерапевт,докато траеше бракоразводното дело и всички простотии.Детето ми беше на 6 години.Ако ти и той създадете добро семейство и детето ти ще се чувства добре.Моят син след 8 месеца съвместно съжителство ,сам пожела да нарича  мъжа ми "татко".
А за майка му и баща му и аз се притеснявах,но в крайна сметка свекито е казала-щом обичаш тази жена,аз съм с теб,за което  съм й благодарна.Свекърът не е бил много зарадван,но сега  мре за мен...
Разказвам ти тези неща,за да ти вдъхна увереността,че ако това е твоят човек-всичко друго ще си дойде на място от само себе си ,а понякога и със съвместни усилия.Пожелавам връзката да се развие така,както очакваш  bouquet

# 7
  • Мнения: 194
И аз преди 3 години си задавах същите въпроси ...

 Много се радвам за теб, дори да не се познаваме, щастлива съм, когато чета такива мнения! 
 
 mama_chrisy с интерес ще чета мненията по темата ти, защото и аз нямам опит в такава ситуация. Мисля, че времето най-добре ще ти покаже дали отношенията ви ще станат още по-сериозни.
 Някак аз, а и повечето хора си създаваме представа за това как бихме искали да се развият събитията, започваме да се надяваме и мечтаем, аз до сега съм опитвала да позабавя или поспра този процес, безуспешно!  Confused  А тогава, когато надеждите и очакванията ни се окажат неосъществими/поне не такива, като в представите ни/ най-много боли и сме най-разочаровани.

 Много ми се иска и се надявам слад някоя друга година повечето от нас да  пишат с оптимизма на  dani66 !  Heart Eyes

# 8
  • София, в полите на Витоша
  • Мнения: 946
От всичко, което прочетох, най- притеснително звучи това, че няма да можете да сте реално заедно- той там, а ти тук... това винаги съсипва започващата връзка... или изопачава нещата.
Иначе за въпросите ти... аз дълго бях сама, когато първият ми мъж замина детето беше на 11 мес. Имах връзки с мъже, разбира се но много се пазих да не срещам детето с тях преди да е сериозно... макар че човек не може да се предпази от всичко .
Всъщност за тези 8 години , допреди да се запозная с настоящият ми приятел- и баща на две от трите ми деца- съм имала само две връзки, при които живях заедно с мъж. След първата нямаше негативни последици за детето, защото беше на около две и лесно го забрави... Но след втората беше доста трудно и само факта, че се виждахме често и останахме приятели дълги години спаси детето от травма...
С настоящият ми приятел се хвърлих с двата крака във връзка, която беше невъзможна на пръв поглед- той е с 11 год. по- млад от мен, когато се запознахме той беше на 19, а аз на 30...- но ето че сме вече 8 години заедно... така че съвети никой не може да ти даде, никога не можеш да си сигурна къде те дебне щастието...
А майка му е най- великият човек, когото познавам, защото нито за миг никога не е показала, че това, че съм по- голяма от него има някакво значение. Прие дъщеря ми като свое внуче и я обича наравно с останалите.
За това как той приема първата ми дъщеря- не може да я приема като баща разбира се, защото тя е толкова по- малка от него, колкото той от мен... но ми е бил много ценен съветник във възпитанието й и най- вече в моментите когато ме е послъгвала или като е криввала от правия път, защото той е по- близо да нейната възраст и я хваща навреме в крачка...
Трудно е да ти дам съвет, но ще ти кажа две неща.
Първо, когато си наранена, уязвима, скоро след раздяла, развод се правят най- големите грешки. Съветвам те да изживееш една емоционална и сексуална връзка, но да не обвързваш нещата с дългосрочни планове.
Второ, разстоянието е голяма пречка. Не завързвай сериозна връзка с човек, който не може да е до теб. Тази беше причината да се разделя с първият ми съпруг- той замина в Канада , а аз не исках да ходя там. Мога да твърдя ,че много сме се обичали, но очи, които не се виждат, се забравят...
Млада си, живота е пред теб. Не бързай и не мисли, че ще останеш сама, но и не мисли дълго- слушай сърцето си! Всичко друго е вятър и мъгла...  Hug

Последна редакция: пн, 27 фев 2006, 01:54 от pipi67

# 9
  • Мнения: 357
Благодаря на всички за разбирането!
Пуснах тази тема, защото исках безпристрастни мнения и очаквах някои от вас да погледнат на това по-критично - като на прибързана връзка или отчаян опит да заменя съпруга си с някои друг.
В интерес на истината, дори на мен ми се струва прибързана тая връзка (ако мога да я нарека така), но просто така се развиха нещата, че за толкова кратък период станахме доста близки и преживяваме доста сериозни неща заедно(заедно също е силно казано в случая).  Сега се чувствам чудесно, това ме зарежда с положителна енергия и емоции, в никакъв случай не се чувствам сама, усещам подкрепта му във всеки един момент, въпреки че реално не е до мен.
Има доста неща, които тепърва трябва да се изяснят, аз се опитвам да се подготвя психически и за двата варианта. Неискам да се разочаровам, ако нищо не се получи, но неискам и да се откажа. Смятам, че имам достатъчно време да си изясня сама за себе си какво искам, а и той също, а пък после ще трябва и двамата да помислим кой колко е готов да вложи в тази връзка. 
Ако има и други мнения по въпроса, ще ви помоля да ги споделите. Приемам и критика, ако е необходимо! smile3503

# 10
  • Ispania
  • Мнения: 4 482
Здравей,заЩо о4акваш критика????Ние можем да ти дадем сьвети,но не и да те критикуваме.
Ако рискуваш може и да спе4елиш ,но ако не рискуваш сьс сигурност няма да спе4елиш Peace.
Ако мьжа ,за когото говориш е додьр и сериозен 4овек,Ще приеме детето ти много лесно по простата при4ина ,4е мноооооого малко хора не могат да оби4ат малки деца,кой не оби4а малки деца?¿
Много е лесно да заоби4аш едно дете,и особено,когатое толкова малко като твоето.
Ако пьк не излезе ниЩо ,детето няма много да се "трогне" от стананлото по простата при4ина ,4е малката му глави4ка ниЩо няма да разбере.
Моят син вижда баЩа си за по два дни през една седмица(то4но както е закона)и като го види му се радва много.Оба4е всяка седмица вижда приятеля ми поне по два пьти и сьЩо толкова му се радва.Детето ми е на по4ти две годинки и не страда особено нито за единя ,нито за другият.
Аз сигурно бих рискувала,заЩото детето ни/ми  е оЩе малко и каквото и да стане с  настояЩите или бьдеЩи половинки няма много да го засегне,ПОНЕ за сега не.
Разбира се много е лесно сега да си кажа мнението ,но ако ме застигне и мен такава ситуация newsm78 newsm78 newsm78,Ще има да го мисляяяя.............нали знаеш,,.......много е лесно да се говори от страни.
Кьсмет.  bouquet

# 11
  • София, в полите на Витоша
  • Мнения: 946
Това е правилното решение, следвай сърцето си, ние само можем да споделим какво сме преживяли, а ти сама ще си направиш избора...

# 12
  • Някъде в търсене ............
  • Мнения: 920
Ако чувстваш, че това е Човекът за теб опитай, но трябва да видиш неговото отношение към детето. Ще го усетиш със сърцето си:) При мен се получи имам невероятен приятел обича малката като свое дете, тя е луда по него Grinning Давай опитай това може да е твоят късмет, а колкото за майка му незнам....

# 13
Съветвам те от личен опит- живея вече 4 години с мъж, който чудесно приема двете ми деца и те него, въпреки че бяха на доста по-голяма възраст, когато се запознахме. Може би зависи от човека- не знам...Успех

# 14
  • Мнения: 357
Благодаря на всички за подкрепата, мисля, че все пак точно това се надявах да чуя! Mr. Green
За протокола: нашият човек още не се е отказал, аз - също! И така, чуваме се, когато можем,защото в момента и двамата сме доста заети.
Е, вече стъпих на земята, не летя в облаците както първите дни след като замина, спрях да броя дните  и като че ли сега времето тече по-бързо Wink

Общи условия

Активация на акаунт