Много ми е омотана историята и се чудя как да я опиша най-кратко?
Два месеца след като се разделих с мъжа си, разбрах, че един от най-добрите ми приятели, който познавам от 12 год. има силни чувства към мен. Той винаги ме е харесвал, аз него също, но се пазех от него защото смятах, че не е сериозен и ще ми разбие сърцето (не, че моя сериозния не го направи!)
Да, ама сега той работи в чужбина вече 5 години, идва си лятото за по 1 месец и сега за Нова година си беше тук за 15 дни. Случи се така, че имаше проблеми с докоментите и се върна за една седмица. Изкара 10 дни там и пак се върна, защото баща му почина. През това време отношенията ни още повече се омотаха. Уж и двамата не искахме да се задълбочават, затова и не стигнахме до секс, но май постигнахме обратен ефект. Сега е там, звъни ми през ден, говорим си по 15-20 минути, постоянно си пишем sms-i.
Аз не възлагах големи надежди, защото времето не е никак малко, а и разстоянието..., но той явно гледа по-съриозно на нещата, защото все говори за "лятото като си дойда...". Кога на шега, кога наистина си правим някякви планове, от които много ме е страх, защото само аз си знам как се преобърна живота ми само за няколко месеца и не смея да си направя планове даже за следващата седмица.
От няколко дни пък ми се вртят едни въпроси, които искам да споделя. Мислех си: Добре, ако всичко е наред, той си идва лятото, но едва ли ще е окончателно, изкарваме 1 месец весели и щастливи и после? Той има започнати сериозни неща в България, но финансирането идва от чужбина, мен все повече неща ме задържат тук - детето, семейството ми, училището, предложение за стаж и то сериозно, което до лятото сигурно ще е постоянна работа...
Детето расте и ще започне да разбира! Какъв ще е този чичко тогава, като и аз незнам още до къде могат да стигнат нещата? Неискам детето да се привърже и после да се разочарова! Той изявява интерес, все пита за него, но ще може ли да приеме чуждото дете като свое?
Има и друго!
Как ще реагира майка му на подобна новина? Не се подценявам и не ми липсва самочувствие, но все пак съм разведена и освен това с дете! Знам от него, че майка му много ме харесваше преди, но при тази ситуация...дали ще е така? Тя е готина, но като знам какви са майките по отношение на синчетата си... Притеснявам се!
Всичко е толкова объркано, а аз май все повече хлътвам и мисля, че е взаимно. " От това или ще излезе нещо много хубаво, или ще си развалим приятелството!" - Негови думи. Но ако всичко се провали, мисля, че пак много ще страдам...
Знам, че вие не сте в състояние да дадете отговор на всички тези въпроси, но моля тези, които имат повече опит да го споделят. И най-вече по отношение на детето - как ще му се отрази тази ситуация, той ще бъде вече на годинка лятото. Не е голям, едва ли ще разбира, но предполагам, че поне ще усеща?